Обикновено всеки ден се случва, даже по няколко пъти, да минавам през родния фото-форум. Едно, за да видя нещо ново, интересно, случва се понякога някоя снимка да ме грабне (особено портретите). И задължително преглеждам обявите. Напоследък ме интересуват два-три вида обективи, с които искам да пообогатя зрението на скъпата ми 5D.

Хубаво е, когато потребителите дават повече информация за контакт, така че да не се ограничават да питат хората, които имат интерес към дадена обява, но не са се регистрирали във форума. Понякога, единственото, което има като информация е едно потребителско име и толкоз! Ако щеш!

Затова днес подтиквана, къде от любопитство, къде от необходимост да контактувам с няколко продавачи (чрез ЛС), реших да си направя регистрация във фотофорум-а. Речено-сторено, пуснах три снимки, май си мисля, че пуснах пет, но като новак – простено ми е, че може и да съм сбъркала. За това, колко по-тежък ми се видя интерфейса и условията за публикуване, в сравнение с 23hq или с Urbanstyle, не ми се коментира, а и до голяма степен това са си лични предпочитания. Но това, което ме втрещи беше, че опитът ми да участвам във форума (съответно и в секцията “базар”), беше възпрепятствано от следното предупредително съобщение:

Ако сте новорегистриран потребител ще можете да пишете във форумите след като гласувате поне за 50 снимки. Смятаме, че ако имате дори минимален интерес към фотографията и към сайта, това не би представлявало проблем за вас.

Активирането става автоматично около 10 минути след като гласувате за снимките.

За колко снимки сте гласували можете да видите в личния си профил.

Как ще ми докажат създателите на сайта (и на това безумно, imho, правило), че “минималният” ми интерес към фотографията минава през задължителното гласуване за 50 снимки? По принцип обичам да коментирам, никога не задържам мнението си, когато една снимка ме грабне и тези, които ме познават знаят това. А тези, които не ме познават, могат да отворят акаунта ми в 23hq и да видят колко са коментарите ми за последните две години. Винаги можеш да накликаш 50 снимки, ей, така, без да се задълбочаваш, просто за да те допуснат до форума, но това показва ли, че тези снимки с нещо са ни докоснали? Това ли е доказателството, че обичаме фотографията…

Ако вземат и си проверят акаунтите, ще видят колко много регистрирани потребители има, без нито една публикувана снимка, които са най-често продавачи/купувачи на техника. И те също така са “гласували” за 50 снимки, че да се доберат до форума. Може би, не е зле да се помисли за друг тип регистрация – само за участници е секцията “Базар”. Не мисля, че с това ограничение фотофорум печели повече почитатели, във всеки случай мен не ме спечелиха, даже напротив (което си е чисто мое мнение, разбира се).

Случва ли ви се често да се чувствате като принцеса? Хм, май това беше въпрос към един друг блог, където тези ефирни същества от женски пол обичат да си хвъркат феерично. Е, да ама веднъж пък и на една добра вещица и се случи да пребивава в замък! Истински замък!

Май по-добре да спомена, че се занимавам с червейчета — глистобиолог, както вика Ему, макар че моите животинки са само далечни братовчеди на глистите. Та, веднъж на три години хората, занимаващи се с красотата и многообразието на тениите, се събират на работни срещи. Тази се проведе миналата седмица, в Смоленице, Словакия. Както обикновено става, когато много се дърпам и не ми се ходи някъде, след това се оказва, че е било много хубаво. Този път не беше по-различно, всъщност… беше!

Read more »

Голям зор си е да проникнеш в дебрите на вещерското познание. Първо, защото вещиците трудно обменят рецепти за най-сполучливите си отвари поради параноята, която ги гони за авторските права. Всяка си мисли, че колежката може да използва рецептата и току-виж станала по-шармантна, или на някоя и излезли брадавици от съвместно невинно пиене на кафе. Или пък изневиделица любовно биле с неизяснен произход и сила треснало възлюбения и той вземе, че хукне подир ауспуха на чужда метла…

Освен това, всички такива отвари се правят, както знаете, на много скришни места, понякога със строго забранени за използване съставки, т.е. не излизат в публичното пространство и естествено, трудно някоя вещица си слага именцето под подобно нарушение на обществения ред. Това не пречи, обаче, на редица начинаещи вещици (или така да се каже ФЮТ-чета – Феи в Юношеска Трансформация) да използват някои магии (типични за мъжете-вещери) и да нападнат виртуалното форумно пространство с рецепти за всякакви смески. От обещания за безболезнено отърваване от младежки пъпки до всякакви панацеи за уголемяване на бюст, приковаване на вниманието на противоположния пол, та чак до поумняване и успешно вземане на матури и кандидатстудентски изпити.

В реалния свят, обаче, … хм, доколко е реален, когато говорим за магии не е много ясно . Та, в реалния свят, рецептите за отварите се крият на някои места, които могат да са и съвсем обикновени и незабележими на пръв поглед. Но ако имате нюх, оставите въображението да ви води и умеете бързо да телепортирате мисълта си до дежурния къкрещ котел, в къщурка, с висящи от тавана сушени билки, крачка, пера и други РоКоКо (рога, кости, копита), неминуемо ще усетите привкуса на отделните съставки и ще пресъздадете рецептата.

Като се вгледа човек наоколо, в прозорците, по кората на дърветата и сред тревите, особено около старите пънове, обрасли с мъх, понякога може да прочете скритите знаци, които вещиците си оставят, за да се подсетят за някоя хитринка. И така, стъпка по стъпка, по тези следи се достига до рецептите на някои ценни отвари. Все още е петък 13-ти, и мисля, че е подходящо да разкажа за някои от тях, но най-добре да ги групираме по предназначение, че ако някой обърка нещо… да знае как да спаси положението навреме.

Преди да разкрия тайните рецепти, малко теория. Отварите имат няколко типа съставки: растителни, животински или минерални, и разтварящ агент. Но, за да се получи съответната гъстота и магическо въздействие на отварата, трябва да се знае при какви условия се вари и в какъв музикален акомпанимент. Много е важно това, защото придава един или друг нюанс на въздействие.

Първата група отвари са тези за създаване на определено настроение (т. нар. мудивари).

1) Смехотворна отвара – прилага се, когато на вещиците им писне от вкиснати физиономии наоколо. Може и да не се взима съгласието на пациента, щото той няма да знае все още, че е станал такъв. Но едно е сигурно – всичко е за негово добро!

• – 2 ч.ч. сок от зеле (може и ряпа, а за най-силно действие – гулия)
• – 1 щипка чер пипер (да не объркате с лют червен пипер, че дава обратен ефект)
• – 3 капки мравчена киселина (може да се смени със ситно-смлени бодли от таралеж. Имитира действието при гъдел)

Вари се на силен огън, на ярка дневна светлина. Музикален съпровод: “Най-обичам луди, луди жаби”

2) Укротяваща отвара – използва се в случай, че прекалите с No. 1, както и за лекуване на неконтролируем кикот, буйстване, еуфория, постоянно бърборене.

• – 1 ч.ч. спиртен извлек от кутийки на сънотворен мак (обикновено 5 кутийки от ориенталския мак стигат и за обуздаване на кон, порода дунавски тежковоз)
• – 1 суп. л. изсушен кисел трън (за стягане на лицевата мускулатура)
• – 3 скилидки чесън (гарантира спиране на бърборенето в компания)

Къкри на слаб огън, на сянка. Музикален съпровод: “Заспали чувства в мен недей събужда”

3) Антистресова отвара – особено популярна под името ЧГ (”Чупи гипса!”).

• – 1 ч. ч. студена бира (внимавайте с количеството, че може да си докарате пациента до състояние като след отвара No. 1, а това че имат еднаква маги-клиника не значи, че и маги-терапията им ще е еднаква)
• – 2 с. л. сок от добре узрели диви круши (слабителен ефект; гледайте да не са гнили, че се намесват някои низши гъби в конфигурацията и тя вече се докарва по-близо до халюциногенна отвара)
• – 1 ч. л. гипс (на принципа клин-клин избива… без добавката)

Тази отвара всъщност е от типа “студени отвари”, т.е. не се вари, а само добре се разбърква, под съпровода на “Don’t worry – Be happy!”

4) Антидепресионна – използва се за лечение на изпаднали в състояние на драматично ниско самочувствие, психологическа дупка, лабиринт, пещера и пр. тъмни и зловещи места.

• – 2 с. л. пчелен мед (по възможност ливаден, да съчетава ароматите на люшкащи се жита, макове, синя метличина, бял равнец; общо релаксиращо)
• – 2 кв. см. изсушена кожа от крастава жаба (не се бели, не се стрива, оставя се да плува в отварата подобно на кротоните в супа. Особено важна съставка за лечение на физически комплекс за малоценност, за да се покаже, че има и къде-къде по-онеправдани от природата създания откъм външен вид)
• – 1 ч. ч. сок от черници, или дуди (известни с т. нар. “ефект на пеперудата” – всяка една копринена буба твърдо вярва, че един ден ще се превърне в красива пеперуда, поради което със завиден ентусиазъм си изприда ефирната обвивка. Дава неоценимо въздействие, за да повярва пациента в собствените си възможности и късмет)

Отварата се вари на слаб огън, заобиколен с поне три огледала, които засилват ефекта. Подходящата музика е “I feel good!!!”, а за по-претенциозни пациентки – “Тази вечер аз съм хубава!”

Това са основните отвари, с които вещиците успяват да наложат дадено настроение, когато са в компания, да помогнат на близък приятел, изпаднал в беда, да предизвикат или да озаптяват еуфория. Ако решите да пробвате (и нямате вещерски лиценз), никога не използвайте съставки с неизяснен произход! Музикалният съпровод може да се сменя, но това може да доведе до промяна във въздействието на отварата. Например, ако решите да приложите ЧП-отвара в съпровод на “Burn!”, има реална опастност да се наложи да обуздавате агресия или пък да ви се стопи котела. Изобщо, трябва да се подхожда индивидуално.

А до следващия път трябва да се справя с намирането на рецепти за отвари, свързани с мисли, чувства, пороци и внушения – тежката артилерия на магическите въздействия. Дотогава, бъдете нащрек какво пиете. Едно кафе със сметанка от мен?!

Най-напред да се похваля – от две седмици съм с нов апарат. След много триумене, на съдбата и писна, реши да се намеси и сама да ми го избере. Това се разбира от факта, че понякога в живота се струпват ненадейно няколко случайности едновременно. В случая се появи обява след около 4-5 месеца очакване на такава, продаваше се апарат + екстри, които ще ми позволят директно да започна да снимам. Продавачът се оказа много свестно дете и това си беше една “гледана” машина, която аз със сигурност тормозя повече , а и имах точната сума в брой точно в този момент …

Read more »

Трябва да има такива моменти, в които природата да напомня на човек колко е безпомощен. Отделно от това и безотговорен, защото всеки дъжд по принцип превръща улиците на София в реки. Днешният порой ме завари на спирката, а след това в тролейбус, на който едната чистачка не му работеше (лявата, естествено ). Прозорецът се изпоти и дамата зад волана си караше по Цариградско абсолютно на автопилот, съпроводен с неистовите викове по диспечера “Нищо не виждам! Ама хич, хич не виждам! Да, бе, бавно карам!” и … профучаваше покрай тротоара. Изобщо нямах идея как успява да си уцелва спирките. Пък и покривът на возилото прокапа, да не говорим как плющяха водни талази по стъклата. Аз … не, че ще се намокря толкова, ама бива ли да ми накваси апаратчето!!!

Отделно, че имам едно смесено чувство към гръмотевици, нещо между страх и възхищение. Та, гледах наближаването на моята спирка, т.е. усещах го защото не беше възможно изобщо нещо да се види, с все по нарастващ ужас и полуотворен чадър, като пика на рицар преди последен опит да повали дракон. Нейсе, добрах се до работата, благославяйки дизайнерите на сандалки с платформа, с които величествено прецапах междублоковите пътечки, превърнали се в плитки кални канали. Весело ми беше вече

Обичам дъжда. Летния дъжд, с плющенето на капките по ламаринения перваз на прозореца, с пеещите улуци, с мехурите в локвите, по които като деца гадаехме след колко минути ще спре да вали… И това страхотно небе, което го предшества. Сякаш някой размотава безкрайно търпеливо намотано чиле с коприна, която мени цветовете си.

Понякога ми се струва, че и високите лампи са замесени в размотаването, а тополите – в това да направят сред кълбетата лъскави, лазурени нишки.

Е, точно тези вихрени плетки ми предизвикаха забавянето и помайването с вирнат обектив

А колко пък обичам часовете след дъжда! Когато локвите се смеят и сякаш небето се е плиснало по асфалта, заедно с всичко, което е успяло да прегърне в пречистения ефир.

Ухаят липи, пара се вие над дърветата и тревата, косовете пеят, а под кестените последните тежки капки отмерват времето до завръщането на слънцето. И на сиянието в пъстрооките бисери, обсипали всеки лист и цвят…

“Топъл дъжд, чакан дъжд, плиснал в миг и отшумял. Как светът изведнъж стана по-красив и бял!”