По Еньовден…
Posted June 24, 2011 
Comments(3)
Comments(3) “Исках да Ти кажа…
Не излизай тази вечер късно!
Луната пръска сребърни лъчи
С тях бърза облаците да разкъса
Да грабне иска Твоите очи!
Не оставяй Твоя прозорец отворен!
Че палав нощен вятър вее
Алчен като сладък грях несторен
В ръцете Ти ще иска да се сгрее
Не забравяй лампата да свети!
Че нощем пърхат гладни пеперуди
Нектарните Ти устни ще усетят
Ще Те изпият със наслада луда!
Кажи тази нощ да не бърза съня!
От спомена пусни ме да изплувам
В ръцете и в очите Ти да се топя
И дълго… дълго, пак да Те целувам!
/Flo, 09.2003/
“Кажи тази нощ да не бърза съня!
От спомена пусни ме да изплувам
В ръцете и в очите Ти да се топя
И дълго… дълго, пак да Те целувам!”
eххх …
Ей, чернобялото ми е любимо. Ама на еньовден бих искал да видя шаренко. Лудите, таковата, нали.
@deni4ero
) Забравих да добавя – и най-добронамерените 
:* влюбените са най-скучните хора на света (но винаги предизвикват топла усмивка
@Коко
Ааха, нарочно реших да пусна черно-бели. Да предизвикам шареното ви (лудо) въображение