Archive for May, 2008

Езерото на нимфите

В сърцето на Шарколес се намира едно вълшебно местенце, което привлича всички обитатели на гората. Привлича ги по-силно от жаждата на листните въшки за роса по розите, повече от изпуснато парче кифла, примамващо вечно гладното мравешко семейство или жълтокореместите синигери. Това място фокусира слънчевите пръсти, които сутрин палаво разлистват косите на кестените и липите.

Легендите разказват, че преди много пролети, на това място майката на слънцето помолила джуджетата да издълбаят едно езерце, което дъждът напълнил с вода и Слънчо се смеел, размятал бляскавите си коси и гледал щастливо отражението си.

Read more »

Светлините на града

Бавно пада нощта на прага на лятото. Всеки е преживявал поне една такава привечер някъде, далеч от града. На място, където се усеща повея на нощта, почти осезаемо с мириса на влага, окосена трева и хлад, който постепенно измества уютната топлина на деня.

А ние сме тук и сега, сред панелите, където същата тази нощ прави очертанията на сенките кадифени. Същия хлад се увива около стълбовете на лампите, украсени с жици от почти всяка местна кабеларка. А сред изчезващите в тъмнината и извисилата се трева дървета в междублоковите пространства и паркове, все още се намира по някой вироглав славей, който приема предизвикателството да се надпява с хъркащите нагоре по Цариградско автобуси…

Часът между деня и нощта, в който небето придобива наситения цвят на перуника и дава сигнал на светлините на града… Да ги погледаме заедно, преди “Лека нощ”.

Къщата на вещиците

“Всяка вещица на млади години е била фея”, а на още по-млади сигурно крехка силфида. Любима мисъл на един мой колега, но какво ли пък той разбира от магии. Сигурно не е чувствал никога влечение да се опитва да пробие слоя облаци с поглед и да извика слънцето. Нито е искал да призове с мисъл някоя птица или е имал натрапчивата нужда да забърка смеска от гъбки-пънчушки, зъбки на прилеп, две щипки пърхут и чаша разгазирана бира, за провокиране на садо-мазо-сънища (СМС-и).

А на вас не ви ли се е случвало да ви “нападне” интуицията, или в състояние на изключително излъчване на положителна енергия изведнъж да се окаже, че сте помогнали на любим човек, като сте му излекували главоболието или лошото настроение? Или пък да се окажете внезапно на точно определено място, в точния момент, сякаш сте се придвижили с персонално возило на дълга дръжка, предназначено за джиткане ниско над тополите. Екологосъобразно, паркира се навсякъде, от него паяците неистово се боят и най-много някой от WOLF да ви го прибере и да го използва за далеч по-прозаични цели.

С други думи, искам да кажа, че магическото съществува около нас (и в нас). Затова ми се ще тук да нахвърлям отвреме-навреме кадри с уловени следи от магическа активност, къде с усмивка, къде насериозно. Хич и не знаете кога и къде около вас ще вземе да се извърши някое вещерско събитие, та трябва човек да е подготвен. Особено мъжете! Не, че от тях няма магьосници! Ооо, има и още как. Някои от тях даже имат документ за правоуправление на МЕТЛА (Mагьоснически Eдноместен Tелепортационен Летателен Апарат). Вещиците използват удобствата на класическия тип, но маговете предпочитат тези с пластмасови елементи, защото обичат често да ги разкостват и пак да ги сглобяват.

Мъжете-магьосници преминават специални курсове по светкавично изчезване при високи температури (в напечена ситуация), забъркване на отвари тип “каши”, а някои са носители на орден “Ръцете ми пречат”, поради привикване към използването на магически помагала тип “клавиатура” и прекомерна употреба на магията “клик-клик”.

За мъжете-вещери друг път, сега на въпроса къде живеят вещиците? Навсякъде! Спасение от тях няма, няма и отърване ако случайно (не дай си боже!) сте сгазили лука, гъбите-пърхутки, гарванския лук, кукувичето грозде или друго растение от градинката на някоя вещица. После има да си получавате СМС-и, докато не възстановите щетите, чрез трайни насаждения от незабравки или грамофончета – за да не забравяте случилото се и за заглушаване на виковете по вас.

По принцип, вещиците са с доста променлив характер, който силно се влияе от цвета на небето, температурата, положението на слънцето и атмосферното налягане. Важно е да се знае дали една вещица е бяла и добра, ако е решила да лети, защото това определя скоростта на возилото. Не е все едно да ви сгази вещица в отвратително настроение, поради упоритостта на слънцето да се крие зад облаците, или такава в палаво настроение, от което само космите ви ще настръхнат.

А те летят доста, защото си живеят сред невещерите, но щом им писне, яхват метлата и палят към някое скрито вещерско гнездо, хралупа или къщурка. За сведение, къщите на кокоши крак вече не са на мода, откакто корабите на Синдбад разпространиха птичия грип сред роднините на птицата Рух. А и липсата на мазе при този модел взе да изнервя вещиците, склонни да не изхвърлят бракувани предмети с изтекъл срок на магигодност. Какво да ги правиш – и сред тях има сантиментални! До такава степен, че решават да си вградят някои особено скъпи спомени в стените.

Повечето вещерски къщурки са скрити, а някои за по-голяма здравина са направо вградени в по-големи къщи, като матрьошките! До тях може да се стигне само като се разчовърка голямата къща. Любопитни вандали такива!

В едно вещерско гнездо винаги има стая за приемане на пациенти. Освен, че тук се справят с кокоши трън, ечемик, лунички, и пр. образувания по различни телесни части, най-често в такива кътчета се лекува лошо настроение, депресия, ниско самочувствие (или пък вирнат нос), скрояват се и се лепят усмивки.

Банята е свещено място в къщата на вещиците. Водата, като един от основните елементи на материята, е и основна съставка на редица магии. Както и средство за развалянето им. Ама това и вие го знаете! Дори и най-неопитните феи знаят, че като страдат от понижено самочувствие, е най-добре да влязат светкавично в банята. Е, в баните на вещиците няма да намерите много украшения, гумени играчки, шишенца, чесалки и бърсалки, но светлината винаги е необикновена. Ако има и водопад – още по-добре!

Неизменна част от вещерското гнездо е огнището. Как иначе да се приготвят най-лековития чай с дъх на опушен таван и мед от борови шишарки, да се запекат рибешки главички и гръбначета или да къкрят на бавен огън от дъбови дънери всичките тези отвари, които ги пише в рецептурника.

Аз отдавна си мечтая да надникна в тази дебела книга, но да видим дали ще успея…
И за да завършим картинката, пред всяка вещерска къщичка непременно има по една лампа – да показва пътя на стопанката, ако реши да закъснее. По възможност трябва да е в клоните на дърво с мека дървесина, та да може да осигури безаварийно кацане, в случай, че спирачките на возилото откажат. Помислили са за всичко!

Сега паля прахосмукачката и изчезвам, преди да са надушили, че издавам тайните им и … да ме изключат от редиците си. ;)

Небето през капчица вода

А как изглежда небето, видяно през капчица вода? (Дачи)

Лъчите на добротата

“Кога успя да избуи така?!”, чудеше се учителят Лин, решил да прекоси напряко поляната с полудели треви. Цялата беше озарена с глухарчета, притворили очи заради току-що преминалия дъжд или защото слънцето вече приспиваше сенките. Монахът се усмихна и вдиша дълбоко парата, вдигаща се от дънерите и земята. “Всеки ден да минаваш оттук, да виждаш, да чуваш, да се разтвориш във въздуха, пак е трудно да разбереш това тайнство – кога точно пролетта се претопява в лятото?”

“Сигурно не търся точно това, което трябва. Може би трябва да се вгледам в нещо дребничко, обикновено, което промяната да направи уникално”. В този момент, една тревичка привлече вниманието му. Беше се огънала под тежестта на дъждовните капки, но и не само от тях. Монахът приклекна да я разгледа и под тесния лист видя да проблясва рубинена главичка и крачета. Учителят беше един от малкото в Храма на Светлината, озарени с рядката дарба да разбират езика на всички живи твари.

- Я, червеноглаво мъниче! Какво ли прави тук? Да не си избягало от вкъщи? – тази пролет все още не беше виждал никой от семейството му.

- Откъде ме познаваш? И можеш да говориш нашия език! Какво си ти … изобщо? По-голям си от най-високите глухарчета и даже от нахалната врана, дето ме подгони сутринта. Бръмбар ли си?
- Не, не съм – монахът чак залитна от смях – къде си виждал бръмбар без антени и с четири крака?! Всъщност, какво ли пък си виждал изобщо. Явно си съвсем новоизлюпен. Аз съм човек.

- Човек?! Как се оправяш само с четири крака?А други като теб има ли? Все такива огромни ли сте? Умееш ли да летиш? Аз мога! – гордо се задъха и помаха с антенки мъничето. Една от капките се търкулна по крачето му и спря потока въпроси.
- Много си любопитен. Има още много като мен и сме доста различни по ръст, цвят, по говор и характер. И да, добре съм си само с тези крака. Нямам крила, но пък мога да летя с мислите си. Много хора не могат…

- А пък ние всичките Червеноглавчови можем да летим. И как така всички се казвате “човеци” и живеете заедно, а пък сте толкова различни? И с различни неща ли се храните? Нали не ядете бръмбари?! – колеблив гласец и ново трепване с антенка – Защото пък нас никой не ни яде. Отровни сме, да знаеш!
- Ооо, знам! Иначе, да.. има и човеци дето се хранят с бръмбари. А живеем заедно и се разбираме, защото всички сме част от една обща багра, една енергия ни движи, храни ни, преминава и струи от нас. Така че, като се срещнем и погледнем, усещаме кой какъв е, разпознаваме се, намираме сродните души, с които сме в хармония…

- Нещо като звуците, които издаваме ние? Или миризмите? А как разпознаваш кой човек е лош и кой добър?
- Не, мъниче, светлината е енергията, която дава живот, диктува дните и настроението ни, преминава през нас. От всеки човек струят различни лъчи. Има хора, които са тихи, незабележими, винаги обичат да стоят в сянката, но душата им успява да улови и най-слабия лъч, достигнал до тях. И колкото и малък да е той, те го превръщат в мека, благородна светлина – лъчите на добротата.

Има други, които могат на пръв поглед да ти се сторят светли и добри, но да не усещаш топлинка и нито един лъч не грее от тях. Поглъщат светлината, но нищо не излъчват. В тях тя потъва, изгубва се, както ликът на слънцето в локва, която се изпарява от летния зной.

Ще ги усетиш като ги видиш, в тях няма светлина и доброта, нито щастие и обич. Ние човеците се раждаме с тази способност да улавяме и отдаваме светлина, и през живота си я развиваме и се изменяме, благодарение на лъчите на добротата. Така, дори за тези, в чиито души цари мрак има надежда – ако срещнат някой, който да ги озари с обич и светлина.

Това са хората, от които светлината просто струи. Всеки лъч, който ги докосне, се превръща в бляскав водопад. Те търсят доброто и творят добро – озарителите! Около тях цари радост и те са призвани да я даряват на хората, да гонят мрака от душите им, да изцеляват и помагат. Защото много често има и наранени, които се страхуват и затварят пътя на добрите лъчи, а толкова се нуждаят от топлина!

- А как изглеждат лъчите на добротата? Могат ли да се познаят лесно? Да не са като пъстрото крило, дето небето разтваря след дъжд? Казаха ми, че мога да го видя ако съм търпелив да изчакам малко да поспре дъжда и да се покаже слънцето.
- Хубаво са ти казали. Търпението е ценно и ни е нужно, за да опознаем шарката на света и тази, в самите нас. И добрите лъчи на светлината са по своему пъстри, не винаги така осезаеми. Обикновено струят в очите, в усмивката, по-ясно или по-скрито, но винаги топлят. Така както за слънцето знаем, че винаги е топло и добро, дори когато е зад облаците. Пък дори и сега, когато вече се скрива, виж! Време ти е да се прибираш, мъниче. Какъвто си новоизлюен, семейството много ще се тревожи къде си се изгубил.

- Ама пъстрото крило…
- Друг път ще го видим, обещавам. Ела, ще те занеса у дома.

Монахът протегна ръка и Червеноглавчо пропълзя в шепата му.
Вървяха така заедно към гората, а зад тях меките лъчи на залеза разплитаха сред мокрите треви ефирните нишки на завесата между пролетта и лятото…

Горилка и Ему

Толкова е хубаво е, когато хората се радват! Как да не ги снимаш с такива светнали очи! :)

Пък и как да оставиш представянето на новата горила на Ему да “виси” само на една снимка от GSM ;)

Малко демонстрация за гъвкавост:

Горилка+сапунер в действие и щастливия собственик:

Намиране на нестандартни приложения:

The Gypsy


The Gypsy

(Deep Purple, “Stormbringer“, 1974)

Tell me gypsy, can you see me
In your crystal ball
I’m asking you what can I do
My back’s against the wall
And I can’t hold on much longer
So I’ve come to you, my friend
For now my life seems at an end

I came to see you once before
One hundred years ago
You took my hand and broke the spell
That should have let me go
But my years have gone so slowly
So I’m here again my friend
For now my life is at an end


Циганката

Можеш ли да ме видиш, кажи
Циганко, в кълбото си кристално
Какво да направя, помогни
С гръб притиснат до стената
Няма дълго още да изтрая
Затова, приятелко, при теб дойдох
Май виждам на живота си края

Идвал съм при тебе и преди
Сякаш преди сто години
Ръката ми взе, прокобата разруши
Би трябвало това да ми помогне
Но бавно годините тънат в безкрая
И ето ме пак, приятелко моя
Че животът ми е към края

Мили, родни картинки и словосъчетания – 1

За какво служат табелите? Освен за предупреждение, привличане на вниманието, реклама и каквато и да било друга форма за предаване на информация, също така и за въздействие върху емоциите. Далеч не винаги положително, но в повечето случаи предизвикват усмивката ми и (естествено) няма начин да си останат незаснети.

Понякога даже няма нужда от табели, картинката сама си е шедьовър. Ето как, примерно, изглеждат “Дверите на науката” в един научен институт. Кадифе и великолепие! Дано да изтупват прахта от ресните поне веднъж на пет години :/

А ето и един позакъснял поздрав по случай деня на труда.

“Глас народен – глас божий!”

В тази връзка, народът ни не пропуска да попита, да изкаже мнение на публично място, да изисква или направо … да си предупреждава! Така де – длъжни са да го чуят!

И накрая един мил подарък от ученици по случай рождения ден на Министъра на образованието и науката! Истинска есенция на родното образование.

Еeeех, ако поне 1/3 от пожеланията се сбъднат, ще си имаме най-благия, най-ухиления, дрогиран, дълголетен, пиян и многодетен министър в новата ни история. И както се казва в писмената на децата:

PZ oт Ger4eto

Flaming

Днес е рождният ден на един чудесен приятел, добър човек, прецизен фотограф, упорит, винаги интересен и винаги променлив като небето! А понеже той си е и един образован флеймър и преводач , искам да го поздравя с този закачлив небуквален превод на една песен, която ми се стори подходяща, а пък и групата му е много любима (и не само на него ;) )

Честит рожден ден, Ники! :*)


Flaming

(Syd Barrett, “Piper at the Gates of Dawn“, 1967)

Alone in the clouds all blue
Lying on an eiderdown, yippee
You can’t see me but I can you

Lazing in the foggy dew
Sitting on a unicorn no fear
You can’t hear me but I can you

Watching buttercups cup the light
Sleeping on a dandelion too much
I won’t touch you but then I might

Streaming through the starlit skies
Travelling by telephone
Hey ho here we go
Ever so high

Alone in the clouds all blue
Lying on an eiderdown, yippee
You can’t see me but I can you


Закачка

Сам сред облаците сини
На пухен юрган си лежа
Ти не можеш да ме видиш
но пък теб аз мога, ха!

В мъглива роса мързелувам
Без страх на еднорог седя
Ти не можеш да ме чуеш
но пък аз теб мога, да!

В лютичетата светлина се стича
На едно глухарче доста си поспах
Няма и да те докосна! Хич!
но пък…току-виж поискам, ах…

Рея се в небето, сред звезди
Стрелкам се по кабел телефонен
Хей, ти – тръгваме, нали!
Толкова сме, толкова високо!

Сам сред облаците сини
На пухен юрган си лежа
Ти не можеш да ме видиш
но пък теб аз мога, да!