Archive for the 'Luz' Category

Бедно, но не лошо

Виетнам, Там Дао

Джуан Дзъ, облечен с кърпена дреха от евтин плат, обут със сандали, подвързани с канап, минавал покрай управителя на царството Уей.

- Колко зле живеете, уважаеми! — възкликнал царят.

- Аз живея бедно, но не лошо, — отвърнал Джуан Дзъ. — Да имаш Пътя и силата му и да не ги реализираш в живота — това означава да живееш зле. Да се обличаш с кърпени дрехи и да носиш сандали с дупки — това значи да живееш бедно, но не лошо. На това се казва “да се родиш в лош час”. Не ви ли се е случвало, ваше величество, да гледате как се катери по дърветата голяма маймуна? Тя лесно се покачва върху кедър или камфорово дърво, с такава бързина се мята от клон на клон, че стрелецът с лък не може да се прицели в нея. Но ако се озове насред драки от дребни бодливи храсти, тя се промъква странично, несръчно, като непрекъснато стъпва погрешно и губи равновесие. И работата не е там, че й се налага да използва повече сила или мускулите й са отслабнали. Просто тя е попаднала в неподходяща за себе си среда и не може да покаже на какво е способна. Така е и с човека: когато има до себе си калпав управник или крадливи чиновници, то колкото и да иска да живее добре, ще може ли да постигне каквото желае?

(Из “Дао притчи”)

Криеница

дъбовете

- Тук ли си днес?
- Че къде да съм?! Нали ако изчезна всички ще писнете в един глас.
- Хайде пак на криеница? Намери ме!
- Ей, че си упорита! Не разбра ли, че от мен не можеш да избягаш!

Read more »

Реката и облаците

/една приказка от Thich Nhat Hanh/

clouds floating

Имало едно време една красива река, лъкатушеща между хълмове, гори и ливади. Тя се родила като жизнерадостен ручей. Изворът и винаги танцувал и пеел, докато се спускал от висините на планината. По това време, реката била още твърде млада, но постепенно се укротила, когато се спуснала в низината. Искала да намери път към океана. Станала пълноводна река, научила се как да изглежда красива като прави грациозни извивки между хълмове и ливади.
Read more »

Kiss The Earth

green green grass of home

~ ~ ~
Walk and touch peace every moment.
Walk and touch happiness every moment.
Each step brings a fresh breeze.
Each step makes a flower bloom.
Kiss the Earth with your feet.
Bring the Earth your love and happiness.
The Earth will be safe
when we feel safe in ourselves.

/Thich Nhat Hahn/

Любовта на реката

01_river_pict5654u

Тънката корица на снега, не пропуснала да се вледени през студената мартенска нощ, изхрупа под краката на монаха. По пътеката нямаше натрупания пласт ланшна дъбова шума, примесена тук-там с борови иглички, който обикновено омекотяваше звука, съпровождайки всяка крачка със скриптящо образуване на трапчинка в рохкавата смес от почва и сняг.
Read more »

За пеперудите

01_bf_pict5770u

Туфите трева, обримчили неравните плочи на пътеката, плавно се изправяха и заличаваха следите. Меката им прегръдка уютно улавяше звука от стъпките. Нещо, с което килимът на започващата досами Манастира гора, изобщо не можеше да се похвали. Всяка стъпка започваше с кристалното изхрущяване, предизвикано от недотам значителната тежест, която краката на крехкия монах пренасяха по пътеката, полузатрупана от листа, в най-различни цветове, форми и степен на изсъхване.
Read more »

Под дъжда

01_rain_pict3158u

Цял ден се канеше да завали. След като седмици наред небето води борба с парцаливите рояци облаци, успявайки да накара вятъра да разкъса робите им, а върховете на тополите да ометат парчетиите сивкав плат, тази мрачна сутрин светът осъмна под похлупак. Сякаш гигантска медуза беше обхванала в купола си къщи, улици и дървета, и най-сетне в ранния следобед, матовата и плът се разтече.
Read more »

She walks in beauty…

01_nicholas_gunn


Полягат меко слънчеви петна – пътя и да пресекат
И сенки паяжина сплитат – косите и да уловят

02_nicholas_gunn


Минава тя в лазурна красота – и в стъпките и леки
Полягат меко слънчеви петна – да сияе нейната пътека…

/… заедно с Nicholas Gunn /

03_nicholas_gunn

Топлинката в леда

01_inverno_PICT8158

Тази година зимата определено се шегуваше. Въпреки напъните на вятъра, довял тежките облаци, тънките пръсти на Снежната кралица продължаваха да успяват да разплетат надвисналата сива прежда и само тънки нишки мъгла загръщаха оголелите дървета.
Read more »

Дзен-мараня

01_dzen_PICT1306

“Аз съм насаме с туптенето на моето сърце” /Луей Чжи/”

02_dzen_PICT2758

“Забелязали ли сте колко лъскави и чисти са камъчетата след дъжд? А цветята? Няма думи, които да ги опишат. Човек може само да ахне от възхита. Трябва да откриваме това “Ах!” във всяко нещо” /Ан Банкрофт/”

03_dzen_PICT2615

“Тайната да виждаш нещата такива, каквито са, е да си свалиш цветните очила.Този живот, сам по себе си – без нищо необичайно, нищо чудодейно, е великото чудо” /Учителят Сесан/

04_dzen_PICT2272

“Научи се да държиш хлабаво всичко, което не е вечно” /Мод Ройдън/

05_dzen_PICT4976

“Птиците се претопиха в синевата. Ето, и облакът последен излинява.
Заедно седим – аз и планината, докато накрая не остане само тя” /Ли Бо/

06_dzen_PICT2490

“Розата е най-съвършена като роза, лилията – като лилия. Всеки индивид е най-съвършеният на света. Дългът на човека е да изяви своето съвършенство” /Г. Кюбоуз/

07_dzen_PICT7143

“Дай си миг спокойствие и ще осъзнаеш колко глупаво си препускал насам и натам”
/Цън Шиджу/

08_dzen_PICT2422

“Все се надяваме, че някой друг знае отговорите, че някое друго място ще е по-добро, някой друг път нещата ще се подредят. Но животът е тук и сега. Никой не знае отговорите, няма по-добро място, а нещата – вече са подредени” /Лао Дзъ/

Next Page »