Archive for the 'Amigos!' Category

Империята … нали знаете ;)

DSC3282_rt

Лежерен стрийт … и нов графит на Morio.

DSC3280_rt

…Има и още, ама си ги пазя за “бели дни”. Я, имени, я, рождени… :lol:

Retro Еvergreen

01_tv tower 2016.01_rt_sketch

Имаше една приказка, че момичетата и на 13 и на 53 години искат да изглеждат като на 25. С момчетата не знам дали е така, но с тях сякаш годините по-лесно се спогаждат. Затова, без никакви угризения и днес мога да честитя трупването на още един пласт боя, завършването на още един цикъл по спиралата и поемането на следващата пътечка между предизвикателствата… на NeeAnn, Сан Антонио и Сър Owain Ddantgwyn!

Честит да си, Рожденико! Да си жив и здрав! :* Покрай рождения ти ден все се замислям с какво ли още може да ме изненадаш като погледна в Галерията. Успяваш да го направиш, както винаги. Все още!
Read more »

Тийн-чоку

01_DSC2089_rt

По това време, преди 14 години, се опитвах да си сваля адреналина, който трима души успяха да поддържат в пред-и-пост-Везувийно състояние през целия ден. Незабравим Първи април 2008 година! Оттогава досега през какви ли приказки, поеми, песни и пътеписи не минахме. Заедно със скъпата ми Шепа светлина.
Read more »

Ни Бунгсу и златната рибка

(по Индонезийска приказка)

01_IMG_5545

Живели някога в едно царство седем сестри. Най-малката се казвала Ни Бунгсу. Родителите им отдавна били починали. По-големите сестри се задомили и живеели богато. Само Ни Бунгсу останала да живее в старата схлупена къщурка на своите родители. Често си лягала гладна, защото каквото припечелвала, сестрите ѝ го вземали. Тя имала добро сърце и не можела да им откаже. Нещастно било клетото сираче. Рано сутрин излизало и тръгвало, накъдето му видят очите. Просело или ходело по чужди къщи да чука и чисти ориз. За труда хората му давали малко натрошен ориз и шепа чай.
Read more »

Раздавачът на цветя

Имало едно време един приказен град. Преди много, много години бил построен той от мъдри люде, които искали да съградят мощта на земята в основите на къщите, да уловят светлината в прозорците, да отразят залеза в покривите и да наподобят финия рисунък на листата в орнаментите и колоните. Растял този приказен град с годините, зиме го завивал снегът и димът от комините чертаел изящни графики в резливия въздух. Пролет и лете пък, целият град бухвал в чудни дървета, с изящни клони и фини като коси на русалка листа. Разпервали короните си и от сутрин до залез вятърът се забавлявал да извайва чудни фигури с техните клони, защото бил чул, че така свободни могат да плуват само водораслите и медузите в океана. Затова всички в приказния град ги наричали Водни дървета.
Read more »

Планове и спомени (ретро №3)

01_DSC06771_as

Е,… започна се новата врътка на спиралата! Сещам се за една карикатура, как наплашена тълпа с един бастун се опитва да докопа дръжката на вратата … към 2021 г. Да не чуе гявола! Какво имаме за първите десет дни? Не питайте, не е за разправяне. Едно проникване с (тих, културен) взлом в апартамента е само черешката на тортата (ама от тия дето не съм правила аз)… Като стана дума за торта, по-добре да напиша какво ще правя следващите 12 месеца, да се подсещам! Ако се чудите защо, аджеба, на една вещица са ѝ притрябвали тефтерче и писалка, да си записва творческите планове, ще ви кажа. Просто е! Не е от възрастта (това, че не е здравословно да споделяш мисли за възрастта с една вещица, си е ясно от само себе си). Защото от много полети на метлата, вятърът и студът, съчетани с повишената UV-радиация, са предизвикали измутяване на част от скилидките. Да подскажа в една скоба (няма да я пиша, ще си я представяте), по нашия край “измутел” казваме за глава стар чесън, в която част от скилидките са станали на прахан през зимния сезон. Ама пък останалите са покълнали и са дали едни млади, нежни стръкчета в бебешко зелено. От които се раждат едни светли помисли и намерения…, като например следните:
Read more »

… и още ретро

01_PICT8647u

Както съм загряла и както сме го подкарали с “Усмивки от старите ленти”, предлагам да вървим към 2011 г. Честване на двойно закръглената, 5 и 3 годишнина на двата блога, LeeNeeAnn и choku-geri. Събитието беше съчетано с активното участие на прекрасното, синеоко семейство на Дачи, както и много симпатични млади парапланеристи, така че хвърковатата чета беше доволно осветена и наснимана. Едно, че аз се целех в недонаснимани представители на древна популация Хомо сисадминикус (понеже нали… идват рождени и имени дни и материал си трябва :roll: )…

02_PICT8637u

Read more »

След десет години

leeneeann.2010.15_as.jpg

“Като ни е толкова хубаво и весело заедно, защо трябваше да чакаме чак две години, та да си организираме среща!?!”

С това започваше един пост, преди 10 години, за една от нашите щури, страхотни блогосрещи! Цели десет години, а за една вечер успях да прелистя архивите… Малко съм писала за това време :’( Сега няколко вечери подред ще редя смях през сълзи, с дъгички по ъглите, защото за пореден път си викам “За какво, бе, джанъм, ти беше цялото това надбягване!?!”. Задачите ли ще се свършат, като изпълниш още една? По-търпеливи ли са станали проблемите, че като си решила един, следващият да поизчака, да си поемеш дъх? Имаше ли смисъл да бъхтиш като нискочелен, гъсторунен тибетски як тая заледена буца сол, в която се набута за четири години? И лиши блога (и себе си, най-вече) от стотици кадри, които си останаха по същите тези архиви? Както и се лишихме всички ние от живото присъствие, смеха, закачките, надснимването и десет и кусур годишната подготовка на психопрофила на Сан Антонио, както и … забатачената из пещерите поредна серия на Кроманьонските легенди :roll:
Read more »

Заедно – срещу мафията!

IMG_20200716_200529_as

Рецептурник на отварите #4: мъжки билета

Толкова много време мина от последното отваряне на онова древно четиво с разкривени букви и позацапани рисунки на коренища, венчелистчета и крачка на насекоми, изсъхнали под особен ъгъл, че вече не помня какво съм чела и споделяла с вас. Знам само, че за последните 10 г. (десет! не може да бъде!!!), “Рецептурник на отварите” не е мръднал и си е все така свеж (в смисъл, не се разпада съвсем като го отвориш на съдържанието), докато за себе си не знам дали мога да го кажа (в смисъл, ако се сгъна за да си прибера разпиляно съдържание по пода, има известен риск от разпад). И това въпреки тоновете изпити отвари за лечение на депресия, за повишаване на самочувствието, любовно биле и въпреки педантичното взимане на дозата (3 х 3 суп. л.) вивалавидавин. А десет години за една вещица са доста представителен период за улягане (приспособяване на рошавостта на мислите към разположението на снопчетата по метлата), стабилизиране (количеството на изпитите отвари отговарят на емоционалния титър при запазване на широчината на усмивката и липса на поражения върху околната посуда), и помъдряване (самочувствието е право пропорционално на качеството на направените магии с положителен резултат, а не на количеството селф-магии в една или друга посока по скàлата за одобрение ЯС (”Яга – Снежанка”). Та след толкова време, мога вече по-спокойно да отгърна пожълтелите страници, защото този път немирно кръжащите дрозофилки на мислите ме водят към раздел, предназначен “само за мъже”! … Хм, учудващо малко странички, обаче. Явно мъжката половина е с доста пестеливи нужди и се справя без намеса на дроги със съмнителен произход, т.е. забъркани от вещици (изключая манджите на собствените им такива, прелитащи в кухнята).

01_3758acg

Read more »

Next Page »