Archive for the 'Amigos!' Category

Коледно

MC


Весела Коледа!
Да сте здрави и всички любими хора – да са с вас!
Да няма мрак, да няма тъга и никога, никога самота…
Светло да ви е – в душите, в очите и в мислите.
И да се обичате! ❤

9 от 9000

И сега? Пак Никулден!? Значи първо поздравите! :D

Честити да сте! С честити и светли имена, Ники и Коко!

Здрави, късметлии да сте и да се радвате на внуци и внучки! :lol:

Заглавието на този пост идва от една закачка (пък може и задачка-закачка да се нарече), с която подкачах Сан Антонио в началото на годината. А именно – че до Никулден ще стигне до 9000 снимки в галерията. И той пък взе, че ги направи наистина!

9000_Screenshot_2022-12-03 19-55-21

При това три дни предсрочно! За тези, които са влизали в галерията, сигурно знаят, че биха могли и да се регистрират и да оставят по някой коментар (ако може критичен, че пак ще ме обвинят в субективно отношение). По-долу, реших да споделя моите най-най-любими 9 от тези 9000. Задачата никак не е лесна, падна голямо скърцане с ченета, забърсване на морна пот от чело, пиене на тонове зелен чай, отваряне на прозорец, ровене напред и назад, сверки с 23hq (където се наложи). Накрая се получи ето това – девет любими снимки в категориите, най-изобилни откъм материал.

1. Streets

Най-богатия албум, изобилие от сгради, къде нови, къде стари, великолепна архитектура, детайли, улици, улични постановки, кафенета и капанчета, хора и улици, хора и автомобили. Целия пъстър уличен свят на София, Пловдив, Хисаря, Копривщица и др. Много любими имам тук, но най-много ме грабват (особено напоследък!) вертикалните улични пейзажи. Знам ли, има някаква особена въздушност във вертикала, терасиране на композиция, нагнетяване на цветове, детайли, многопластовост, която дава на въображението поле за развихряне. Любими са ми например прокрадващия се “Александър Невски“, гледан от 11-ти август, или страхотния изглед от Лъвов мост, или вертикала на Ларгото, с отраженията, облаците, с плисналото се слънце по паветата… Фаворит, обаче, си остава… ДСК:

Nick_Angelow_DSK 2019.01_rt

2. Art

Къде е сега Мари-ана да направи един разбор на емоциите, бушуващи в душата на художника. Има пастели, има моливи, има четки, щрихи с графит и ефирно изваяни акварели. Синагогата по принцип ми е любима, нищо че аз не мога да достигна все още кадър, от който да съм щастлива, затова пък в галерията има доста снимки под всякакви ъгли, които ме радват страшно много. Особено на този скеч! Много любима също ми е скеч-обработката на къщата на барон Гендович (май съм я пускала вече, но не пречи). Е, фаворит в категорията е снежната приказка на Ал. Невски…

Nick_Angelow_alexander.newsky.2007.74_rt_sketch.snow

3. Black & White

Не всяка снимка става за това, знаете… Понякога те дърпа отвътре и си викаш, ей, това е само за bw. После се оказва, че алгоритъма не желае да си изтанцува танца така, че амплитудата да те грабне. А пък друг път, най-ненадейно, тангото се получава великолепно! Проба, заигравки с филтрите, танц на светлини и сенки! Загадъчност, динамика, еротика, както тук – Европа и Зевс… Или завладяваща и отнемаща дъха нежност, както в Черното лале. Няма, обаче, друга снимка като ТАЗИ! Колкото и да я гледам, не мога да и се наситя. Затаявам дъх и слушам… снега…

Nick_Angelow_park.geo.milew.2008.183_rt_bw.winter

4. Street Art

Тази категория така се утрои напоследък, че дъх не мога да си поема! Настървяващо е! :) Като си помисля, снимаме графити още от 2006-та и архивите пазят неща, които отдавна времето, или мераците за саниране или нервите на сприхави съседи са успели да заличат. Добре, че сме ги снимали. Като например Червенокосата красавица с цветето. Или страхотното изпълнение на Насимо, девойката която Зори увековечи в разказчето си – Дара. Много любими снимки и любими художници имам. И JahOne, и Arsek & Erase, 140-ideas, Алекси Иванов, Бозко… Морио, разбира се. Но, ей тази монументална прегръдка винаги ме заковава и остава без дъх. В случая, снимката ми е много любима заради чисто лятното (почти а-ла-тропическо) включване на дамата в кадър:

Nick_Angelow_graffities 2020.799_as

5. Flowers / macro

Еее, сега като казах девет, значи девет, ама може и да послея някои категории. Още повече, Сан Антонио обича да ги смесва тези двете. Едно време успяваше да ме ошашави с бирени снимки на ириси и лалета, които ми харесваха повече от моите, снимани с макрото. После и с макрото пак правеше чудесии, които са избуяли в доста страници от галерията. Безчет са ми любимите снимки тук (все пак ми е любима категория лично на мен, както казва Велин “венчелистчета и тичинки”). Ще спомена подгласниците – трудно избрах един от всичките феерични рододендрони, и т. нар. Черен ирис. Или дюлката! Има, обаче, една снимка, която също като снежната джанка по-горе, съм съзерцавала дълго (като показно за обработка) и я пускам тук като най-най-любимата ми от цветната колекция:

Nick_Angelow_rosa centifolia 2020.13_as_graphic_bw

6. Monuments

Вече споменатата по-горе статуйка на Европа, понесла се на бика Зевс е едната любима. Тук са и Славейкови, и Алеко на Витошка, и атлантите, и Св. Георги, и Балерината! Статуята на Майката на бул. В. Левски. Но … най-любими са ми Лъвовете на София! Вече споменахме за Лъвов мост, още – статуите на покрива на Народния театър. Най-великолепната снимка, обаче, според мен, си остава Лъвът пред гроба на незнайния войн. Точно в този ракурс, този формат и точно с този широк ъгъл. Любим!

Nick_Angelow_lion 2022.02_rt

7. Temples

Много изискана колекция има Древния! Ако не сте я посетили, вижте я. Честно, нямах представа, че в София има такова разнообразие от църкви! Всяка една е своеобразно бижу! По принцип, доскоро смятах че православните храмове са по-впечатляващи отвътре, а готическите – вдъхват респект с външната архитектура и изобилие от орнаменти. Като започнах и аз да обикалям по стъпките на Ник, се убедих, че няма две еднакви… църкви! И няма две еднакви снимки, въпреки че не е ясно колко такива има на Св. Седмочисленици – много любима! Тази нощна снимка, обаче, няма как да не се открои и запомни! Друга любима църква ми е Руската, а тук е направо като нова-новеничка стъклена, крехка коледна играчка! Няма да споменавам и за десетките великолепни кадри на Ал. Невски или Синагогата. Но моето сърце завинаги печели Св. Параскева. Има нещо много древно, монументално, всемогъщо и същевременно, изключително топло и приласкаващо в цялостната форма, елементи, арки, с които изобилства този храм.

Nick_Angelow_santa paraskewa 2022.07_rt

8. Gardens

Много зеленина, любимия Шарколес, и още паркове – Гео Милев, Южния и Враня. Искам още тук, не ми стигат, ма то това е понеже господарката на Шарколес е свикнала да стъпва по трева и шума. Надделява, обаче, страстта ми към водата и фонтаните, а Ник е изографисал тези на НДК по незабравим начин… Пла-ча! Искам и аз така :roll:

Nick_Angelow_NDK fountain 2021.04_rt

9. Underground

Последна категория за поста, но не последна по значение или по замисъл. Това е категорията, в която има доста за ровене… И из кадрите, и те самите ровят в мислите и емоциите ни. Обичам да се заседявам, когато ми трябва да си събера разпилените мисли. Да се концентрирам, да се приземя, или да се оттласна. Безспорен фаворит тук ми е Жената с гълъбите.

Nick_Angelow_homeless.2021.02_rt

Е, казах девет и трябва да спра. А останаха залезите, животни, панорами… Нищо, нека има и за друг път. Междувременно пък, да имаме здраве, и все такъв хъс, и глад за снимане, скъпи ми приятелю! Че да има още какво да споделя фотобиографът ти – за радост на себе си (и на читателите, надявам се).

Наздраве, именици! И да не се забравя, че си искам… люспата! ;)

Империята … нали знаете ;)

DSC3282_rt

Лежерен стрийт … и нов графит на Morio.

DSC3280_rt

…Има и още, ама си ги пазя за “бели дни”. Я, имени, я, рождени… :lol:

Retro Еvergreen

01_tv tower 2016.01_rt_sketch

Имаше една приказка, че момичетата и на 13 и на 53 години искат да изглеждат като на 25. С момчетата не знам дали е така, но с тях сякаш годините по-лесно се спогаждат. Затова, без никакви угризения и днес мога да честитя трупването на още един пласт боя, завършването на още един цикъл по спиралата и поемането на следващата пътечка между предизвикателствата… на NeeAnn, Сан Антонио и Сър Owain Ddantgwyn!

Честит да си, Рожденико! Да си жив и здрав! :* Покрай рождения ти ден все се замислям с какво ли още може да ме изненадаш като погледна в Галерията. Успяваш да го направиш, както винаги. Все още!
Read more »

Тийн-чоку

01_DSC2089_rt

По това време, преди 14 години, се опитвах да си сваля адреналина, който трима души успяха да поддържат в пред-и-пост-Везувийно състояние през целия ден. Незабравим Първи април 2008 година! Оттогава досега през какви ли приказки, поеми, песни и пътеписи не минахме. Заедно със скъпата ми Шепа светлина.
Read more »

Ни Бунгсу и златната рибка

(по Индонезийска приказка)

01_IMG_5545

Живели някога в едно царство седем сестри. Най-малката се казвала Ни Бунгсу. Родителите им отдавна били починали. По-големите сестри се задомили и живеели богато. Само Ни Бунгсу останала да живее в старата схлупена къщурка на своите родители. Често си лягала гладна, защото каквото припечелвала, сестрите ѝ го вземали. Тя имала добро сърце и не можела да им откаже. Нещастно било клетото сираче. Рано сутрин излизало и тръгвало, накъдето му видят очите. Просело или ходело по чужди къщи да чука и чисти ориз. За труда хората му давали малко натрошен ориз и шепа чай.
Read more »

Раздавачът на цветя

Имало едно време един приказен град. Преди много, много години бил построен той от мъдри люде, които искали да съградят мощта на земята в основите на къщите, да уловят светлината в прозорците, да отразят залеза в покривите и да наподобят финия рисунък на листата в орнаментите и колоните. Растял този приказен град с годините, зиме го завивал снегът и димът от комините чертаел изящни графики в резливия въздух. Пролет и лете пък, целият град бухвал в чудни дървета, с изящни клони и фини като коси на русалка листа. Разпервали короните си и от сутрин до залез вятърът се забавлявал да извайва чудни фигури с техните клони, защото бил чул, че така свободни могат да плуват само водораслите и медузите в океана. Затова всички в приказния град ги наричали Водни дървета.
Read more »

Планове и спомени (ретро №3)

01_DSC06771_as

Е,… започна се новата врътка на спиралата! Сещам се за една карикатура, как наплашена тълпа с един бастун се опитва да докопа дръжката на вратата … към 2021 г. Да не чуе гявола! Какво имаме за първите десет дни? Не питайте, не е за разправяне. Едно проникване с (тих, културен) взлом в апартамента е само черешката на тортата (ама от тия дето не съм правила аз)… Като стана дума за торта, по-добре да напиша какво ще правя следващите 12 месеца, да се подсещам! Ако се чудите защо, аджеба, на една вещица са ѝ притрябвали тефтерче и писалка, да си записва творческите планове, ще ви кажа. Просто е! Не е от възрастта (това, че не е здравословно да споделяш мисли за възрастта с една вещица, си е ясно от само себе си). Защото от много полети на метлата, вятърът и студът, съчетани с повишената UV-радиация, са предизвикали измутяване на част от скилидките. Да подскажа в една скоба (няма да я пиша, ще си я представяте), по нашия край “измутел” казваме за глава стар чесън, в която част от скилидките са станали на прахан през зимния сезон. Ама пък останалите са покълнали и са дали едни млади, нежни стръкчета в бебешко зелено. От които се раждат едни светли помисли и намерения…, като например следните:
Read more »

… и още ретро

01_PICT8647u

Както съм загряла и както сме го подкарали с “Усмивки от старите ленти”, предлагам да вървим към 2011 г. Честване на двойно закръглената, 5 и 3 годишнина на двата блога, LeeNeeAnn и choku-geri. Събитието беше съчетано с активното участие на прекрасното, синеоко семейство на Дачи, както и много симпатични млади парапланеристи, така че хвърковатата чета беше доволно осветена и наснимана. Едно, че аз се целех в недонаснимани представители на древна популация Хомо сисадминикус (понеже нали… идват рождени и имени дни и материал си трябва :roll: )…

02_PICT8637u

Read more »

След десет години

leeneeann.2010.15_as.jpg

“Като ни е толкова хубаво и весело заедно, защо трябваше да чакаме чак две години, та да си организираме среща!?!”

С това започваше един пост, преди 10 години, за една от нашите щури, страхотни блогосрещи! Цели десет години, а за една вечер успях да прелистя архивите… Малко съм писала за това време :’( Сега няколко вечери подред ще редя смях през сълзи, с дъгички по ъглите, защото за пореден път си викам “За какво, бе, джанъм, ти беше цялото това надбягване!?!”. Задачите ли ще се свършат, като изпълниш още една? По-търпеливи ли са станали проблемите, че като си решила един, следващият да поизчака, да си поемеш дъх? Имаше ли смисъл да бъхтиш като нискочелен, гъсторунен тибетски як тая заледена буца сол, в която се набута за четири години? И лиши блога (и себе си, най-вече) от стотици кадри, които си останаха по същите тези архиви? Както и се лишихме всички ние от живото присъствие, смеха, закачките, надснимването и десет и кусур годишната подготовка на психопрофила на Сан Антонио, както и … забатачената из пещерите поредна серия на Кроманьонските легенди :roll:
Read more »

Next Page »