Archive for the 'Amigos!' Category

Презареждане

01_DSC02978_as

Всеки е имал моменти, в които се е чувствал като изтощена батерия. Например, на стар модел MP3-плейър. А-ха-аха да тръгне да зарежда и просвирва като изнемощял среднозимен гларус “Battery Exhausted!”. Е, и аз от известно време, кажи-речи 2-3 години, се чувствам така, докато дойде момента, в който вече нищо не искаше да тръгне нормално и всяка фибра ми зажадува за промяна и презареждане. В такива случаи, човек се спасява с нещо много любимо, което е позабравил. В случая – добрата ми стара Дейна. Тя, милата, след влагата във Виетнам, не беше много склонна да ми сътрудничи в емоционално и художествено запълване на батериите ми. За съжаление пластмасовия корпус започна да се предава, и в крайна сметка цялата машинка започна да прилича на герой от особено тежка подводна битка.

02_DSC03054_as

Така започнах да се замислям за смяна, но сърце не ми даваше да изоставя Minolta/Sony Alpha-байонета и хубавите си обективи. A всяко отваряне на сайта с производството на Sony ме хвърляше в тих ужас и не толкова тиха ярост, защото за последните години произведоха само няколко прекрасни (и скъпи) DSLR апарати и цял куп малки джунджурийки, безогледални и пр., повечето с друг байонет. От време на време поглеждах из базара на фото-форум, където гъмжи от продажби на въпросните играчки, обаче никой не си пуска алфата с A-байонет! Стиска до последно! А пък, когато към един човек, нуждаеш се от презареждане се добави втори, който на всичко отгоре ти е любимата Древна фотографска половинка, просто… късметът се налага да те споходи :roll:

И така, в края на миналата седмица попаднахме на обява за продажба на една Sony Alpha DSLR-A850, родом от Пловдив ;) Погледахме, сравнихме и измислихме финансовата схема. Ако ни хареса и я вземем, да остане при Ник (все пак full frame, а Сан Антонио отдавна си е за ъпгрейд), а аз отмъквам прекрасната Sony Alpha DSLR-А700, родом от… ще ви кажа след малко ;)

Пиша аз на продавача в сайта на фото-форума в събота вечерта. В неделя сутринта ме събужда, някак самодоволно вибриращият ми телефон (по срамно късна доба, не е да ви разправям… ). Продавачът на алфата ми звъни! В този момент, заспалият ми мозък започва да набира бавно, като Трабант по нанагорнище. Пулсира, хвърчат разни рефлексни дъги, всяка се бута първа да намери място по-близо до слушалката на телефона, че да вдене новината! ДА, апаратът е като нов, НЕ Е продаден, седи и ни чака! Останалото са … вълнения, трептения и нетърпение неописуеми! Тодор Маринчешки, професионален сватбен фотограф, с който много бързо се разбра, че сме си замесени от сходно тесто, изпрати още в понеделник по Еконт пратката. Ей, Рошавко! Ама страхотни хора сте това от Пловдивь!!! Не, че не го знаех, ама това беше още едно потвърждение. На 8-ми октомври, в един офис на Еконт, двама изгладнели фотоманиаци разопаковаха благоговейно едно блестящо бижу – новата алфа на NeeAnn:

03_alpha_850

Не помня как сме успели да се приберем от офиса, но след това последва преразпределение на съкровищата. След като внимателно беше навинтено любимото варио на новата алфичка, една голяма кутия с друго съкровище попадна в моите ръце. Така се появи Ал (или Sony Alpha DSLR-А700), който дойде да замести баба Дейна.

04_IMG_20191012

Както се знае, аз обичам да си кръщавам любимите играчки. Този път кръстНик беше Ник и името си дойде съвсем естествено – Ал, или Алекс, кръстен на името на първия собственик Александър Велин ;) Преди 5 г. Сашо реши да продава Ал, а Ники беше останал на практика без апарат, така че сделката беше осъществена… С много емоции беше наситена тази продажба. Казвам го като свидетел (и поради обстоятелствата – модел на първата снимка, направена от Ники тогава ;) ). И като знаех с какво вълнение беше наситен онзи момент, сега побързах да се похваля на Велин, че неговото бижу попада в добри ръце и да обещая “много ще ти го пазя”. Като пълна откачалка, вчера по изключение не го взех с мен и вечерта го целунах, че ми липсваше цял ден (Ал, де! Велин – като го докопам, от еуфория, че много добре (ми) го е запазил ;) )

05_PICT2288j

И какво следва, мислите? Вече от няколко дни и двамата с Ники сме като дрогирани :D Това си беше късмет и неописуема радост за всеки от нас, а няма нищо по-прекрасно и зареждащо от споделеното щастие! За Ник това е скок в голямата “матрица” – много желан, навременен и вдъхновяващ. За мен – скок в друго техническо измерение. Още се чудя как са успяли да създадат такова ергономично и удобно тяло, с всички бутони, поставени точно там, където интуитивно ги търсиш с пръсти. Спусъкът е адски бърз и още се чувствам като с дървени пръсти, твърде груби за чувствителните бутони на Ал. Още се изучаваме цветово, а след като Древний ме открехна на AfterShot, вечерите и част от нощите ми се запълниха със заиграване ;)

Опасявам се, че в същия ден, в който се оказахме с алфите в ръце, служебните дела никак не ни вървяха. Ники хукна по улиците :roll: А пък как му отива на натюрела този фул фрейм, няма да ви казвам! Убедете се сами като му прегледате галерията. Ето само малка част от ослепителните нови произведения:

06_café & pâtiserie.2019.02_as

07_slaveykov square 2019.10_as

08_south park 2019.02_as

Препоръчвам и увлечението му по арт-обработки, които дори моята претенциозна художествена натура, се изкуши да признае, че са прекрасни (и секси):

09_archeological museum 2019.06_as_graphic

Колкото до мен, аз хукнах из Шарколес, както можете да се досетите! И как няма, като отново е Октомври! Отново Слънцето поляга лениво на хълбок и се оставя клоните и мъглата сутрин да срешат косите му…

10_DSC02839_as

11_DSC02832_as

Добрият стар hugin също не остана да бездейства ;)

12_Pano_10.2019

Разбира се, за къде съм без тестване на макро-обектива ;)

13_DSC00678_as

14_DSC03045_as

А най-голямата ми радост от преди няколко дни е реабилитацията на едно стъкълце (Minolta 50:1.7), което на времето си купих с големи надежди. Но нещо с Дейна не се спогодиха. С Алекс – върви чудесно!

15_DSC_XX_n

16_DSC02957_as

и за портрет не е лошо ;)

17_DSC02950_as

18_DSC03012_as1

Е, стана! Получи се това дълго чакано презареждане, с тръпката и гъдела по всяка фибра! Отново чувствам синевата, промяната в нюанса на цветовете всяко утро, комфортната тежест на презрамките на фотораницата на гърба си. И отново мога да участвам с ентите от Шарколес в криеницата със слънцето. Как да не го обичаш този живот! :D

DSC02860_as

… Same, same, but different

oldies but goldies

“Много видимо аз, много видимо аз, още по видимо ти!” …, би казал днешния РожденНик! Честит да си, Древний Белозъби ЧаровНИКо! :D

И преди лунатиците ти се вихреха в главата, пък сега сигурно са свили гнездо с размерите на средноетажна кооперация, със спретнато подреден хардуер и перфектно аранжирана мрежа, осигуряваща им денонощна връзка с Луната (дори, когато се изхитря да се подлага на ежемесечни диети или се фръцва откъм тъмната си страна).

Да си ги пазиш, заедно със здравето, усмивката, нестандартното чувство за хумор и пикантните забележки, водещи само до усъвършенстване на по-младите раси, населили отсамната страна… на Луната ;) Прегръдки и наздраве! :*

Танцът на цифрите

dancing ages

С танцуването на годините
Все повече ни стават дините
Кой де може да те свари
Гледа здраво да те натовари!

Стрелки се гонят до забрава
И сняг се сменя със морава
Стресиращ клаксон, звън и прах
“Кога последно се наспах?…”

И мечтаеш си в един момент
Не просто да си млад левент
Да можеш само на живота плетката
Да загърнеш на мечтите под наметката

Под покривалото им ще намериш красотите
В лампа улична, в лалета и графИти
В разцъфнала усмивка на приятел
Под една наметка – всеки е мечтател!

Да си пожелаем, Древний, твойта мъдрост
Повелител на търпение и доброта
Пък и да успеем пак под облак къдрав
За теб наздравица да вдигнем от душа!

Честит празник, Ниий! :*

Приказното ни Коледно тържество!

01_IMG_5495j

През 2-3 г. бандата щури глави в нашия Лаб (цялото име е ИБЕИ-БАН) се наговарят за превръщане на ежегодното издание на Коледното парти на института в карнавал. Досега сме имали какви ли не изпълнения, общо пет карнавала, вкл. и Ретро-парти (през 2013 г.). Този път дрескодът беше посветен на любими герои от приказки и филми. Дейна скоро не е била така вдъхновена да хване в кадър толкова настроение, смях, движения, емоции и цветове! Какво ли нямаше само! По едно време май не стигаше въздух, защото в залата се бяха събрали маскирани и немаскирани около 80 човека! Та… се надявах невероятната Круела де Вил (на горната снимка) да не е паркирала отвън и 101-те далматинци!

Read more »

Зад завесата на магията

Дени

Тя е вълшебница! Дали с изисканата строгост на молива, или в задъхания танц на багрите. В еротичната мекота на въглена или с осезаемата перфектност на писалката на таблета. В нейните ръце и от нейната душа оживяват погледи и усмивка. Политат облачета и мечти! :) Пламенни жени танцуват болеро, полъхва вятъра и гали треви и коси, пъплят насекоми и паяци, пърхат птици и поглеждат дяволито.

collibri

Щастлива съм да споделя с вас, че точно на рождения си ден 19 май (четвъртък), Дени открива своята самостоятелна изложба! Тя е посветена на красотата на сътвореното от природата. “Илюстратория” включва научни и научно-популярни илюстрации и мястото и е избрано перфектно:

- Национален пририродонаучен музей, бул. Цар Освободител 1
- Откриване: 19 май, 19:00 ч.

Illustratoria

Такова великолепие не е за изпускане! :)

Честито, Дени! Да си жива и здрава, Магьоснице! Много те обичаме! :*

За приятелството…

tulip

“Един младеж помоли:
- Кажи ни за Приятелството.
А той отвърна с думите:
- Приятелят ти е отговор на нуждата ти.
Той е твоята нива, където сееш с любов и жънеш с благодарност.
Той ти е трапеза и огнище, ти идеш при него да се заситиш и да намериш мир.

Когато приятелят ти говори от сърце, не се боиш да изразиш както твоето съгласие, така и твоето несъгласие.
Но ако приятелят ти мълчи, ти непрестанно се вслушваш в сърцето му;
защото в приятелството всички мисли, всички желания, всички надежди се раждат и споделят с безмълвна радост.

Когато се отделяш от приятеля си, не скърбиш;
защото онова, което най-много харесваш в него, бива по-ясно в отсъствието му, както планината се вижда на катерача по-ясна откъм полето.
И нека в приятелството няма друга цел освен вглъбяването на духа.
Понеже любовта, която търси друго освен разкриване на собственото си тайнство, не е любов, а хвърлена напразно рибарска мрежа…”

NeeAnn

Най-доброто у теб да бъде за приятеля ти.
Ако той иска да познае водите на прилива ти, нека познае и отлива ти.

Какво ти е сторил приятелят ти, та го търсиш да убиете времето?
Търси го да изживеете времето.
Нему е дадено да удовлетвори нуждата ти, не да запълни празнотата ти.

И в сладостта на приятелството нека има смях и споделена радост.
Защото в росата на дребните радости сърцето намира утрото си и с нея то се ободрява.”

/Из “Пророкът”, Халил Джубран/

Да те има, да си до мен, да те тормозя за какви ли не щуротии (винаги, когато ми изригне лавата), да ме търпиш (е, и аз теб!), да ме съветваш, да ми начукваш канчето (когато заслужавам), да ме вадиш от тръни и ями (.. за косата, ако се налага), и да ме смъкваш на земята (дори да си падам на д…то!), да ме изслушваш, и … да не ме слушаш абсолютно винаги :) )… е най-прекрасната споделена радост, която може да се случи на един човек! :D

Какво да добавя още, освен да ти пожелая цялото слънце и щастие, която истински заслужаваш, Ники! Бъди жив и здрав!

Весел празник! :-*

Никулден 2015

Neeself


Честит имен ден, Ники! Да си жив и здрав, да ти е живо името! Винаги да го споменават с добро, да предизвиква усмивка и всеки път, когато го чуваш, да усещаш топлината, уважението и обичта на приятелите и любимите ти хора!

Прегръдки и много весело изкарване на теб, а също и на Коко, който редовно успявам да не свързвам с името за днешния празник… Добре, че са аквариумните рибки ;)

П.П. Като му се изчерпят на човек собствените архиви, посяга към селфита :D

И пак е май

01_PICT8846cg

Люляците пръскат аромат и чар, и то с някаква настървена упоритост на фона на клатущкащите се температурни амплитуди. От всякъде се усмихват лалета, които аз рядко смогвам да хвана, обаче най-хубавите са естествено в оркестъра на нашия агент Древен.

едно от редките мои лалета :)

Много съм изписала за него, признала съм си всички предизвикателства, които ми е отправял, всички “дупки” и потупвания по канчето (моето!), които са ме вадили от там. И все така успява да бъде прав, въпреки овнешкото ми твърдоглавие. Все така успява да ме усмихне, дори когато ме кара да разчоплям IT-проблеми, далеч от наличните ми знания на глистобиолог :roll: . И дори без да се налага да се усмихва чаровно, а само с поглед (”Шшщще се справиш! И още можеш!”).

И все така, мрази да бъде спипван в кадър…, този по-долу го доказва ;)

Nick


Ники, да си жив и здрав! Честит Рожден ден, Приятелю!

Остани си все такова слънце, каквото си. Не онова яркото, което всички виждат! А слънцето, което може да проникне през всякакви облаци, да те стопли, дори да не очакваш. Да разпознаеш, че е до теб по танцуващите сенки на листата.

Прегръдки и весел празник! :-*

Един HAPPY фоторепортаж

01_choku-geri 2015.13_bb

Искам предварително да кажа, че нямам нищо общо с излож(б)ения материал. Освен, че участвам, заедно със сладурската компания, в инициативата на заведението “Аз съм Happy!” :) Както се сещате, снимките са дело на San Antonio, който дори са успели да хванат в кадър (най-търпеливите ще стигнат и до тази снимка).

Начало на официалната част, връчване на разкошната фейско-пеперудена картичка с мили послания, пожелания и съвети към блогчето, насочени към неговото оцеляване и разхубавяване (и сритване на стопанката му!)…

choku-geri 2015.01_bb

… която не обича да я снимат с очила! Къде сте видели Принцеса с очила за къси дистанции?!

choku-geri 2015.03_bb

Многострадалната торта, която за малко да си остане в колата на Дачи (поради принцесешки недораумения :lol: ), беше позагубила от чара си. Сигурно затова се чудя откъде да я почна… Все пак, всеки искаше парченце от вещица :roll:

choku-geri 2015.05_bb

… за малко да я украсим и с някое настоящо и съвсем пресничко такова…

choku-geri 2015.07_bb

“Споко, хора! … Знам, че постите!”

choku-geri 2015.09_bb

Много внимавах, понеже фотографът рече, че ако няма парче от вещицата, няма да яде :(

choku-geri 2015.10_bb

“Ето, още един кулинарен блог се появи в блогосферата!” – понеже Ники все още не е изрекъл наистина това, няма да споделям рецептата :D Който се интересува, торта с маскарпоне и бадеми на Ани Шакарян.

choku-geri 2015.22_bb

Не, че сме били много шумни, или сме правили поразии, ама сервитьорката някак ни хареса. И ние си я харесахме и ето я, доукрасява общата снимка…

choku-geri 2015.17_bb

Дъ Фотографът, в неистов опит да се докопа най-сетне до мечтания си профил! Ако съдим по усмивките на Вили и Мари-ана, пак ще възбудим спора “Е ли Ник романтик?” :P

choku-geri 2015.18_bb

И накрая, понеже онзи провокатор Рошавото се интересува… та това е снимка, на която питам за кое ляво става дума :roll:

choku-geri 2015.14__bb

Продължението… у Филибето, когато пуснат топлата Пролет (като топлата вода)! :***

Никулден

Isla Bella

Честит имен ден, Ники! Да си жив и здрав, Приятелю!

Тази година реших да си запазя някои последни папарашки кадри с твоя светъл лик, че знае ли човек… кога пак ще му попаднеш неслучайно пред обектива ;)

От сърце ти пожелавам светлината на погалената от слънцето морска шир, спокойствието на дълбините, и вечния стремеж към движение и търсене на ятата сардини (въпреки, че не обичаш риба :roll: ). В каквито и води да те пуска живота да плуваш, винаги да ги чувстваш “свои”.

Наздраве! :-*

Next Page »