Archive for the 'Amigos!' Category

Подир хвърчилките…

01_R0000436_dtbw


Да са пълни шепите ти – когато всичко в тях дариш
Да са бодри крачките ти – като вярваш, че летиш!

02_R0000441_dtbw


Да носят слънце мислите ти – като в хвърчилките живот
С топлота да срещат думите ти – като дърво наляло плод

R0000438_dtbw


Да оставиш да отлитат дните – като вятър бурите в степта
Човек с добро и обич сит е – и пътят му намира все целта.

Честит да си, Ний! :*
Здраве, радост, топлота, хармония, спокойствие, късмет и всички останали хвърчилки да кръжат около теб неспирно!
(в гонитбата е трикът и радостта от живота ;) :* )

Морско дъно

01_DSC00745_dt

Някога някъде из далечните морета, там където слънцето обича всяка сутрин да изплаква косите си в лазур, а всяка вечер къносва пръстите си и рисува по облаците,… имало една синя лагуна. Какво ли не пърхало из прозрачните и води!
Read more »

Приказка за слончето и пеперудите

01_DSC2512_rt

Някъде много, много отдавна, в далечни времена, в земи, където след топла и благодатна Пролет, се възцарявало горещо Лято, живели заедно в мир и благополучие всички цветя, дървета и животни. Всички дребни и по-големи, и по-зъбати, и по-космати, и по-кротки, и по-пъргави, и по-боязливи, а и по-смели гадинки. Сред поляните, отрупани с цветя, припкали дечурлигата на всякакви четириноги, безроги, дългокраки и двукраки, космати и пернати животни. И там се появило на шарения свят и едно слонче. Слонче, като всички други – сивичко, с перушинесто перчемче, с топуркащи крачета, любопитни очета, подскоклива опашка и прелюбопитен хобот. Припкало слончето по поляните, заигравало се с другите пернати и космати живинки, безгрижно хрупвало по някой и друг сочен стрък и наблюдавало как слънцето нежно разтваря всеки цвят, как разлиства дърветата, сякаш с всеки изгрев се стреми да отвори следващия им лист, за да направи света още по-пъстър и хубав.

02_DSC00058_rt

Слончето било много дружелюбно и играело с всички живинки. Но най-много искало да си поиграе с пеперудите. Да ги гони, да тича подир пъстрите им крилца, да пърха и да се издигне високо, високо над поляните… Това било мечтата му. Но пъстрите пеперуди се реели над цветята, присвивайки претенциозно крила, и нехаели за мечтите му! И това било единственото нещо, което помрачавало деня на слончето от мига, в който някоя пепепруда изпърха до него.

Един ден, слончето се изкачило на една полянка, по-далеч от всички, по-високо и от най-високите дървета… Да види дали нещо няма да му подскаже как може да полети. Тъкмо запъхтяно припкало по тревата, унило провесило хобот, и … видяло, че на полянката има някой. Човек! Не, не, не може да е човек, защото… това чудно хубаво създание, толкова нежно, ефирно, почти прозрачно и бяло като омара, чисто като роса, всъщност имало крила. Те пърхали едва забележимо зад гърба и. Девойката се навеждала, милвала всяко цвете, прошепвала му по няколко думи и после отминавала към следващото. Слончето гледало с ококорени очи и не смеело да диша… Ама нали са такива слоновете, като спрат да дишат и после изведнъж, хоботите им така засмукват въздуха, че всички околни треви се устремяват към него! И крилатата девойка го забелязала :)

- Кооя си ти? – успяло носово да избоботи слончето.
- Аз съм Витавиня – усмихнала се девойката и приближила с леки стъпки до него – Феята на лозите. А ти кой си, мъничък, и защо си самичък?

- Аз … ми, това, аахм – слончето затупкало от крак на крак – Дойдох тук да се пробвам да полетя.
- А защо искаш да летиш? Не ти ли е хубаво да тичаш по поляните, да усещаш тревичките да те гъделичкат и докосването на песъчинките, и на водата в потока?
- Ами, пеперудите летят! – тръснало хобот слончето – И са толкова леки, свободни! И толкова пъстри! И имат такива големи, блестящи очички! А крилата им са по-ярки, по-красиви от всичко!…

03_pict4572u

Феята ахнала тихо, усмихала се, навела леко главица към слончето и духнала в шепата си към него.
- Хей, кккакво правиш? – слончето усетило, че а-ха и ще падне! Ама такива ли били крилатите феи?! Готови да те подмамят и после – да те излъжат нещо.
- Спи, мой малък приятелю – прошепнала феята и сложила малката си ръка на рошавото перчемче на челото му. “Спи и сънувай, добра душа, как всички крилати създания ще идват при теб. Колко обичан ще бъдеш, и как ще ги закриляш”…

04_DSC6844_rt

Минало пладне и плуващите облаци нашарили гръбчето на спящото слонче. Захладняло, лек ветрец се промушил през стръковете и погъделичкал похъркващото хоботче. Слончето отворило очи и миг-два се чудило къде е попаднало. После видяло усмихнатата фея до него:
- Аз … сънувах! Такъв хубав сън сънувах! – изтръбило то възторжено.
- Така ли – наклонила глава Витавиня – Я ми разкажи.

- Сънувах, че съм в едно място с много, много големи неща. Неподвижни, но не мъртви. В тях щъкаха много хора, навън, навътре… Навсякъде имаше по-големи, по-малки хора, малки дечица и все около тези.. неща.
- Аха, сънувал си град, с улици и къщи, в които живеят хората – обяснила феята.
- Да! И аз бях голям, много много голям. Голяма … къща! Толкова голяма, че сянката ми падаше по залез над другите … къщи. Но те бяха, разбираш ли, без козина. А аз имах!

05_DSC0500_rt

- Целия бях един рунтав, по-рошав от гривата на лъва, по-пухкав от короните на глухарчетата и по-зелен от тревата! Имах и очи! Но не две, а повече! Много и блестящи – като на пеперудите!

06_DSC4851_rt

- Сънувах как в козината ми пъплеха всякакви малки живинки. Имаше буболечки, бръмбарчета и калинки. Имаше мравчици и охлювчета. И птици, толкова много птички имаше – синигери, косове, скорци. Правеха си гнезда, мътеха пиленца! – слончето се задъхваше от възторг – А колко пеперуди имаше само! Идваха и кацаха по зелените косъмчета на гривата ми и разговаряха.
- Леле, нима? – феята не мислеше, че нещо може да я учуди, че то … феите са са такива. Имат самочувствието, че всичко знаят.
- Ами да! Говореха си за това как тази прекрасна, гъста зелена грива ще се промени, когато дните намалеят и дойде студеният вятър. А аз се чудех за какво говорят.

07_DSC4837_rt

- Аха – кимна замислено фята – И после какво стана?
- После – слончето поклати хобот – Сякаш времето се забърза. Видях как излетяха пиленцата на скорците и аз сякаш бях с тях. После и буболечките си намериха дупчици в снагата ми и се стаиха там, да не им е студено. И после, една сутрин видях, че по цялата ми брада и коса, плъзват най-различни цветове!

08_DSC4842_rt

- Имаше червено, пурпурно, по-светло розово, ярко жълто като слънчоглед, и оранжеви, като сърцето на слънцето – слончето се вгледа във феята – Сякаш имах крила! Така пъстри и красиви като на пеперудите! И с всичките си очи можех да прихвана лъчите на слънцето и да ги изпратя високо, високо нагоре в синевата! Да стоплят птиците, и калинките, и пеперудите, които също се бяха изпокрили от хладния вятър. А аз не! Аз можех да летя!

09_DSC4861_rt

Феята изръкопляска щастлива! Слончето беше застинало с вирнат към ясното небе хобот. А ушите му приплясваха като вълнички в някоя локва след порой.
- А какво стана с птиците? Всички ли заминаха в топлите страни? – изведнъж се пресети феята.
- Ми не – Слончето игриво разклати глава – Точно преди да се събудя, сънувах че от всичката ми тая, рошава брада, израстнаха малки гроздчета. Отрупах се с плодчета, които всички идваха да похапват.

10_DSC4854_rt

- Идваха синигерите, косовете, сойките. И катерички даже! А тази моя коса беше толкова гъвкава и твърда, че никой не можеше да и попречи да расте – слончето доволно задъвка стрък миши ечемик – Прескачаше всякакви препятствия и даваше подслон и плодове на всички живинки, за да преживеят студеното време.
- Зимата – слончето учудено погледна Флора – Така се казва този сезон в онези места, които си сънувал. Зима!
- А ние имаме ли зима? – слончето разсеяно хвърли поглед на ширналата се зеленина.
- Ние имаме лято – феята разпери крилца – Такова, каквото си сънувал в началото на съня си.

11_DSC0501_rt

- Ахаа, когато бях голям, много голям, и целия в рунтава, зелена козина? – слончето отново се оживи.
- Точно така. След всяка зима идва отново пролет и всички слончета, които в оная земя са покрити с такава рунтава, зелена козина, отново приютяват всички птички, буболечки, мравчици…
- И пеперуди?
- Разбира се – феята потупа слончето по челото – И пеперудите! Нима ще знаят как се лети, ако не беше ти да ги подканяш да стигнат толкова високо. И как иначе ще знаят пеперудите, че са взели цвета на крилцата си от цвета на твоята есенна козинка?

12_DSC4848_rt

Слончето направи опит за сложен пирует, политна и за малко да падне, ако не бяха две пеперуди, решили точно тогава да кацнат на вдигнатото му краче.
- Ехей, те искат да си играем! – вирна хобот и хукна подир пъстрите крилца.
- Лети, мой мъничък приятелю с голямо сърце – помаха феята на лозите и литна към града. Имаше да нагледа новите рошавки бради и косици на къщите-слончета, които едва, едва бяха се разпълзели…

13_cyril and methodius 2023.27_rt

14_water tower 2023.05_rt

И тъкмо такива са хванати в снимките на Ники, който за щастие на всички, днес се е родил, в разгара на Пролетта (за часът той си го разказва) ;) .

Честит бъди, Древний! Енергията на лозите да не те напуска, нито пък цветният им натюрел! :*

15

c. 2009

Много отдавна беше. Хем отдавна, хем – все едно вчера! Важното е, че винаги ми е светло и весело като си спомня оная паметна вечер – 1 април 2008 г. Ах, вие… организирани заговорници! Много ви обичам – Дачи, Ники, Ему! Целувки и прегръдки от сърце!

Може да нямам много време, може да се задъхвам – и емоционално, от прекалено много дини, които вече и на главата си нося, понеже няма място по подразбиране. Но знам, че си имам местенцето, където мога уютно да си се свия под някоя палма и да си прелиствам архивите. Или да си излея болката от някой офисен планктон, който се е опитал да ме удави и е бил наритан (така де, имидж трябва да се поддържа). Или пък да лисна светлина и радост, защото знам, че ще е споделена.

Ами.. наздраве – за поодъртялата тийнейджърка на 15! Да ни има, да създаваме, да споделяме…

П.П. Като казах споделяне, при рутинното ежегодно ровичкане из нета точно на тази дата, ми попадна препис на “Къщата на вещиците” в един много забавен … просветителски блог за ученици до 4-ти клас! Ма много отрано почват тва децата да се учат на вещеризми, бе! Но пък друго си е да знаеш, че писанията ти са част от “Материали за всички, които са любопитни към всичко”. ;)

Съзерцание

DSC6725_rt

Коледно

MC


Весела Коледа!
Да сте здрави и всички любими хора – да са с вас!
Да няма мрак, да няма тъга и никога, никога самота…
Светло да ви е – в душите, в очите и в мислите.
И да се обичате! ❤

9 от 9000

И сега? Пак Никулден!? Значи първо поздравите! :D

Честити да сте! С честити и светли имена, Ники и Коко!

Здрави, късметлии да сте и да се радвате на внуци и внучки! :lol:

Заглавието на този пост идва от една закачка (пък може и задачка-закачка да се нарече), с която подкачах Сан Антонио в началото на годината. А именно – че до Никулден ще стигне до 9000 снимки в галерията. И той пък взе, че ги направи наистина!

9000_Screenshot_2022-12-03 19-55-21

При това три дни предсрочно! За тези, които са влизали в галерията, сигурно знаят, че биха могли и да се регистрират и да оставят по някой коментар (ако може критичен, че пак ще ме обвинят в субективно отношение). По-долу, реших да споделя моите най-най-любими 9 от тези 9000. Задачата никак не е лесна, падна голямо скърцане с ченета, забърсване на морна пот от чело, пиене на тонове зелен чай, отваряне на прозорец, ровене напред и назад, сверки с 23hq (където се наложи). Накрая се получи ето това – девет любими снимки в категориите, най-изобилни откъм материал.

1. Streets

Най-богатия албум, изобилие от сгради, къде нови, къде стари, великолепна архитектура, детайли, улици, улични постановки, кафенета и капанчета, хора и улици, хора и автомобили. Целия пъстър уличен свят на София, Пловдив, Хисаря, Копривщица и др. Много любими имам тук, но най-много ме грабват (особено напоследък!) вертикалните улични пейзажи. Знам ли, има някаква особена въздушност във вертикала, терасиране на композиция, нагнетяване на цветове, детайли, многопластовост, която дава на въображението поле за развихряне. Любими са ми например прокрадващия се “Александър Невски“, гледан от 11-ти август, или страхотния изглед от Лъвов мост, или вертикала на Ларгото, с отраженията, облаците, с плисналото се слънце по паветата… Фаворит, обаче, си остава… ДСК:

Nick_Angelow_DSK 2019.01_rt

2. Art

Къде е сега Мари-ана да направи един разбор на емоциите, бушуващи в душата на художника. Има пастели, има моливи, има четки, щрихи с графит и ефирно изваяни акварели. Синагогата по принцип ми е любима, нищо че аз не мога да достигна все още кадър, от който да съм щастлива, затова пък в галерията има доста снимки под всякакви ъгли, които ме радват страшно много. Особено на този скеч! Много любима също ми е скеч-обработката на къщата на барон Гендович (май съм я пускала вече, но не пречи). Е, фаворит в категорията е снежната приказка на Ал. Невски…

Nick_Angelow_alexander.newsky.2007.74_rt_sketch.snow

3. Black & White

Не всяка снимка става за това, знаете… Понякога те дърпа отвътре и си викаш, ей, това е само за bw. После се оказва, че алгоритъма не желае да си изтанцува танца така, че амплитудата да те грабне. А пък друг път, най-ненадейно, тангото се получава великолепно! Проба, заигравки с филтрите, танц на светлини и сенки! Загадъчност, динамика, еротика, както тук – Европа и Зевс… Или завладяваща и отнемаща дъха нежност, както в Черното лале. Няма, обаче, друга снимка като ТАЗИ! Колкото и да я гледам, не мога да и се наситя. Затаявам дъх и слушам… снега…

Nick_Angelow_park.geo.milew.2008.183_rt_bw.winter

4. Street Art

Тази категория така се утрои напоследък, че дъх не мога да си поема! Настървяващо е! :) Като си помисля, снимаме графити още от 2006-та и архивите пазят неща, които отдавна времето, или мераците за саниране или нервите на сприхави съседи са успели да заличат. Добре, че сме ги снимали. Като например Червенокосата красавица с цветето. Или страхотното изпълнение на Насимо, девойката която Зори увековечи в разказчето си – Дара. Много любими снимки и любими художници имам. И JahOne, и Arsek & Erase, 140-ideas, Алекси Иванов, Бозко… Морио, разбира се. Но, ей тази монументална прегръдка винаги ме заковава и остава без дъх. В случая, снимката ми е много любима заради чисто лятното (почти а-ла-тропическо) включване на дамата в кадър:

Nick_Angelow_graffities 2020.799_as

5. Flowers / macro

Еее, сега като казах девет, значи девет, ама може и да послея някои категории. Още повече, Сан Антонио обича да ги смесва тези двете. Едно време успяваше да ме ошашави с бирени снимки на ириси и лалета, които ми харесваха повече от моите, снимани с макрото. После и с макрото пак правеше чудесии, които са избуяли в доста страници от галерията. Безчет са ми любимите снимки тук (все пак ми е любима категория лично на мен, както казва Велин “венчелистчета и тичинки”). Ще спомена подгласниците – трудно избрах един от всичките феерични рододендрони, и т. нар. Черен ирис. Или дюлката! Има, обаче, една снимка, която също като снежната джанка по-горе, съм съзерцавала дълго (като показно за обработка) и я пускам тук като най-най-любимата ми от цветната колекция:

Nick_Angelow_rosa centifolia 2020.13_as_graphic_bw

6. Monuments

Вече споменатата по-горе статуйка на Европа, понесла се на бика Зевс е едната любима. Тук са и Славейкови, и Алеко на Витошка, и атлантите, и Св. Георги, и Балерината! Статуята на Майката на бул. В. Левски. Но … най-любими са ми Лъвовете на София! Вече споменахме за Лъвов мост, още – статуите на покрива на Народния театър. Най-великолепната снимка, обаче, според мен, си остава Лъвът пред гроба на незнайния войн. Точно в този ракурс, този формат и точно с този широк ъгъл. Любим!

Nick_Angelow_lion 2022.02_rt

7. Temples

Много изискана колекция има Древния! Ако не сте я посетили, вижте я. Честно, нямах представа, че в София има такова разнообразие от църкви! Всяка една е своеобразно бижу! По принцип, доскоро смятах че православните храмове са по-впечатляващи отвътре, а готическите – вдъхват респект с външната архитектура и изобилие от орнаменти. Като започнах и аз да обикалям по стъпките на Ник, се убедих, че няма две еднакви… църкви! И няма две еднакви снимки, въпреки че не е ясно колко такива има на Св. Седмочисленици – много любима! Тази нощна снимка, обаче, няма как да не се открои и запомни! Друга любима църква ми е Руската, а тук е направо като нова-новеничка стъклена, крехка коледна играчка! Няма да споменавам и за десетките великолепни кадри на Ал. Невски или Синагогата. Но моето сърце завинаги печели Св. Параскева. Има нещо много древно, монументално, всемогъщо и същевременно, изключително топло и приласкаващо в цялостната форма, елементи, арки, с които изобилства този храм.

Nick_Angelow_santa paraskewa 2022.07_rt

8. Gardens

Много зеленина, любимия Шарколес, и още паркове – Гео Милев, Южния и Враня. Искам още тук, не ми стигат, ма то това е понеже господарката на Шарколес е свикнала да стъпва по трева и шума. Надделява, обаче, страстта ми към водата и фонтаните, а Ник е изографисал тези на НДК по незабравим начин… Пла-ча! Искам и аз така :roll:

Nick_Angelow_NDK fountain 2021.04_rt

9. Underground

Последна категория за поста, но не последна по значение или по замисъл. Това е категорията, в която има доста за ровене… И из кадрите, и те самите ровят в мислите и емоциите ни. Обичам да се заседявам, когато ми трябва да си събера разпилените мисли. Да се концентрирам, да се приземя, или да се оттласна. Безспорен фаворит тук ми е Жената с гълъбите.

Nick_Angelow_homeless.2021.02_rt

Е, казах девет и трябва да спра. А останаха залезите, животни, панорами… Нищо, нека има и за друг път. Междувременно пък, да имаме здраве, и все такъв хъс, и глад за снимане, скъпи ми приятелю! Че да има още какво да споделя фотобиографът ти – за радост на себе си (и на читателите, надявам се).

Наздраве, именици! И да не се забравя, че си искам… люспата! ;)

Империята … нали знаете ;)

DSC3282_rt

Лежерен стрийт … и нов графит на Morio.

DSC3280_rt

…Има и още, ама си ги пазя за “бели дни”. Я, имени, я, рождени… :lol:

Retro Еvergreen

01_tv tower 2016.01_rt_sketch

Имаше една приказка, че момичетата и на 13 и на 53 години искат да изглеждат като на 25. С момчетата не знам дали е така, но с тях сякаш годините по-лесно се спогаждат. Затова, без никакви угризения и днес мога да честитя трупването на още един пласт боя, завършването на още един цикъл по спиралата и поемането на следващата пътечка между предизвикателствата… на NeeAnn, Сан Антонио и Сър Owain Ddantgwyn!

Честит да си, Рожденико! Да си жив и здрав! :* Покрай рождения ти ден все се замислям с какво ли още може да ме изненадаш като погледна в Галерията. Успяваш да го направиш, както винаги. Все още!
Read more »

Тийн-чоку

01_DSC2089_rt

По това време, преди 14 години, се опитвах да си сваля адреналина, който трима души успяха да поддържат в пред-и-пост-Везувийно състояние през целия ден. Незабравим Първи април 2008 година! Оттогава досега през какви ли приказки, поеми, песни и пътеписи не минахме. Заедно със скъпата ми Шепа светлина.
Read more »

Next Page »