Archive for May, 2010

Дечурлига до вчера…

Marti_27_05_2010_01

Това, че имаме деца абитуриенти, в никакъв случай не означава, че се чувстваме остарели! Просто… децата са пораснали :D
Read more »

Rust

01_rust_PICT2630


Понякога се чувствам пробита
Сякаш невидимо острие
Неочаквано, тайно и дълго
Дълбало е в кората на мислите ми
Пукнатини

02_rust_PICT0470


Силна съм, калена, издръжлива… уж
А понякога се чувствам изкривена
Къс старо желязо
С ръжда по ръбовете на душата
Наслоени

03_rust_PICT0437


Искам си светлината!
Желанието за живот
Вибриращо, раздиращо прегради
Кървава плът по осили
Разцъфнала

04_rust_PICT1902


Понякога нощта в деня е спотаена
Когато сълзите се стичат навътре
И там съществуват пътеки
Достъпни само за нежност
Споделена

Ще бъде… все някога
Без да е “навеки”…

/Flo, 05.2010/

ППЖ #5: Ритъмът на душата

pict2289u


* * *
Лека, палава и жива
В такт със капки подскокливи
Окъпана в лъчите коси
Пристъпва със крачета боси
Разрошила тревите
Събудила скорците
Душата и пее звънлива
Че е млада
Че е Самодива

Що е шопско, все…

… най-големо! И както се полага, над най-големата Витоша, най-големи и най-красиви облаци се диплят. Такива бяха и преди няколко дни, когато пак палнах пропелера в южна посока.

01_pict2332u

На всяка вещичка и се случва да задреме, добре, че съвременните метли движат на автошофьор. Само им подаваш ритъма… в случая отново онзи безпощаден индийски магьосник (Трилок Гурту). Когато, обаче, започна да реди пърхащите звуци от таблата със скокливи извивки на струните, успях да отлепя клепачи и да зяпна…

02_pict2330u

Над Витоша беше надвиснало едно творение на небесните пазители, с което за първи път се сблъсквах наживо. Имаше вид на странна приумица на извънземен инженер да построи кораб с формата на удължена, многоетажна сметанова торта.

03_pict2337u

Постепенно, докато пътят ме носеше на юг, тортата започна да си разграничава пластовете, като че ли слънцето стопяваше сметаната с лакомото си езиче, и по краищата провлачваше тънък слой из лазурния си лигавник.

04_pict2334u

Белята с този път е, че колкото е зашеметяващо красив, толкова изникват в най-неподходящия момент следи от човешко присъствие, които с малко зор успявам да преглътна като част от пейзажа… Добре, че в случая даже те следват сладкарско-космическата технологична приумица ;)

05_pict2335u

Един познат магьосНик ми подшушна (след като очевидно е духнал два пъти в кристалната сфера, да я събуди и да и изтрие праха), че става дума за т. нар. “Шопски облак” (Altocumulus lenticularis) :D . Предполагам, обаче, че позна не заради топката, ами поради дългогодишното съвместно обитаване на един и същ замък с една облачна Принцеса, която улавя всеки свободен миг и го изпълва със съзерцание, обожание, идентифициране и класифициране на облачета.

06_pict2341

Последен поглед към лещичката, източила гръбче над Витоша… и напред. Да нагледаме дали Рила може да се похвали с такъв извънземен сметанов кораб :)

Wishes in BW

01_pict1875

Когато бяхме малки си намисляхме желания, преди да издухаме пухчетата от някое глухарче. Все си спомням, как майка ми се караше, че не бива, че може да ти влезе в гърлото, да стане опасно… Че то пък да не би изричането на желания да не е? Древните са казали, че много повече болки и проблеми са дошли от сбъднати желания. Е, свикнала съм, значи мога пак да пробвам… Искам, искам…

02_PICT1719

Искам да съм цвят. С копринени листчета и тичинки с напрашени бузки. Красив и мимолетен, но който остава в спомените неизлечимо. Всяка година да отлитам с вятъра, или с пчелите. Да избягам, без бремето на плод и семе.

03_pict2804

Искам да съм вода! Не делфин, не корал с причудливи форми, красиви, но застинали. Искам да съм вечно движещата се, вечно бягаща, променяща се, необуздана, непокорна… И ласкава! Едничка капка, съвършена, отразяваща света, която може всеки миг да избяга от теб… Единствената, която да може да утоли нечия жажда.

04_PICT1682

Искам да съм ароматна привечер. Когато земята щедро отдава поетата през деня топлина, в напразни, но чаровно-омагьосващи опити да замести слънцето и да стопли нощта. Дъх на люляци, на цъфнали липи, на бъз… и на снежинките, кацащи меко в косите Ти…

05_pict9537u

Искам да съм метал! Острие, твърдо и красиво като извивка на самурайски меч. Да бъда стена пред злост и мерзост, и да извайват от мен чучури за радост. И само сърцето на вулкан да може да ме стопи и в нежни форми да ме превръща.

06_009

Искам да съм лъч! Сребрист, утринен, с танцуващи по него сънени мушици и прашинки. Всепроникващ с добротата си, извикващ усмивка.

07_PICT5074

Искам да съм вятър! Да оставям зад себе си разцъфнала степ, да целувам невидимо, и неуловима да избягам. Далеч, далеч, където мислите ми рисуват птици по оранжевия пясък на дюни по залез…

Много ли искам?… Не чак толкова. Имала съм го вече всичко това. В един поглед, в една ръка. Възможно е да повярвам, че пак ще се изпълни, нали? Все едно ще успее… да се изтръгне от паяжината. Толкова са много! Семенцата на глухарчетата…

08_pict1749

/заедно с Ян Гарбарек, Закир Хюсеин и Трилок Гурту и “Song for Everyone“/

ППЖ #4: Безвремие

timeless_pict6466bw

Touch

01_touch_PICT1449


* ~ *
Докосни ме – и рояк прашец златист
Ще обсипе със слънце ръцете
Твоята ласка и поглед лъчист
Ме превръщат отново във цвете…

/Flo, 03.2003/

02_touch_PICT1447

Juntos…

pict1711u


* * *
Alma para conquistar-Te
Corazon para querer-Te
Y vida para vivirla junto a Ti

За приятеля…

01_NA_pict6546

От какво ли е устроен късмета, че така навреме подтиква съдбата да запълни зейналите празнини в живота ни. Светлина ли е някаква, енергия, задвижваща низ случайни събития, които в крайна сметка се подреждат в закономерно завършваща верига. Природна стихия ли, която дълбае в недрата на подсъзнанието ни и намира следи от отминали пътища, които огледално да отрази в настоящето. Каквато и да е структурата му, щастливи са тези, дето го познават. И то точно този късмет да срещнеш правилния човек, в най-подходящия момент.

Когато имаш нужда да споделиш радостта, или гордостта от преодоляното по пътя пред теб или в теб самия. Когато си загубил пътеката към най-голямото си съкровище – вярата в себе си. Когато си се забил в дъното и със зъби и нокти драпаш да останеш сред артритно извитите коренища, сам с терзанията си. В такива моменти късметът те среща с човек, с който постепенно разплитайки споделеното, заплитате общи пътеки и желания, общи интереси, издълбавате общ кладенец с вдъхновения. Някой, който би бил толкова щастлив, ако може да те зарадва с изненада и който търпеливо и непоколебимо да понесе яростните ти опити да му попречиш да ти помогне. Човек, който с обич наричаш… приятел.

US2_Nick

Честит рожден ден, Приятелю! Не мога да ти кажа “Не се променяй!”, понеже в един ден може поне три пъти да се сменят лунатиците в главата (и настроенията) ти :) . Не мога и да си пожелавам винаги, когато искам “Wish you were/are here!”, защото е твърде егоистично. И защото така си ме научил (ти ли, или живота), че макар и далеч, мога да чувствам добротата и топлината, и да бъда щастлива…

Искам да ти пожелая небе — неспокойно, с бягащи облаци, с нетърпеливо изчезващ лазур, с косите на слънцето, сплетени в ефирни плитки. Пожелавам ти повече радост, повече щастливи мигове, поне толкова, колкото слънчеви петна потрепват по килима на Шарколес. И нека тази доброта, която излъчваш, да се връща при теб и да те зарежда с усмивка и обич. :*

03_NA_FF