Archive for May, 2010

Дечурлига до вчера…

Marti_27_05_2010_01

Това, че имаме деца абитуриенти, в никакъв случай не означава, че се чувстваме остарели! Просто… децата са пораснали :D
Read more »

Rust

01_rust_PICT2630


Понякога се чувствам пробита
Сякаш невидимо острие
Неочаквано, тайно и дълго
Дълбало е в кората на мислите ми
Пукнатини

02_rust_PICT0470


Силна съм, калена, издръжлива… уж
А понякога се чувствам изкривена
Къс старо желязо
С ръжда по ръбовете на душата
Наслоени

03_rust_PICT0437


Искам си светлината!
Желанието за живот
Вибриращо, раздиращо прегради
Кървава плът по осили
Разцъфнала

04_rust_PICT1902


Понякога нощта в деня е спотаена
Когато сълзите се стичат навътре
И там съществуват пътеки
Достъпни само за нежност
Споделена

Ще бъде… все някога
Без да е “навеки”…

/Flo, 05.2010/

Напред, науката е слънце…

01_outcry.BAS.2010-05-19--10.16.22.070

Май само около 24 май се сещаме за този Химн. А европейците без да го знаят, провидиха, че когато си в криза, най-печелившата инвестиция е тази в наука и образование. При нас, обаче, се следва един друг принцип – “пробвай с ампутация”! Е, не че не се опитват отдавна. И тъкмо, когато започваме да изплуваме след 4-5 г. относителен покой, тъкмо имаме спечелени с труд проекти, установени контакти, вземем та надигнем глава да въздъхнем свободно… някой се сеща, че трябва да ни разтури. То не бяха логореи, то не бяха старци, феодални или синодални… А пък БАН изобщо не е само шепа възрастни академици!

37_pict2721

Рядко един протест става от само себе си, без подготовка и нагласа. А още по-рядко се случва да се получи, ако настроението на обществото е отрицателно. Немалко бяха и разпространителите на зловредни слухове в самата академия. Не бяхме всички, вярно е! Но в тази обстановка, не очаквах и тези, над хиляда човека, които се събраха днес.

Няма да ви тормозя с обяснения защо учените излязоха на улицата. Защото им е накипяло, изчерпа им се търпението, а ние сме адски търпелива пасмина! Както каза днес един от ораторите “БАН е жив организъм”, който може да съществува само в неговата цялост. И когато в медийното пространство се изсули “сянка”, заявяваща най-откровен стремеж за унищожаване на това единство, получава отпор. Това беше протест с ясна цел – “За компетентно управление на науката и образованието”. Протест, който успя да покаже, че в България все още са останали и интелигентни хора, креативни, мислещи, а не само чалгари, силиконови поп-фолк диви и бигбрадъровци.

Снимките, с които ще се постарая да ви въвлека в атмосферата, са от две гледни точки – на Ники Ангелов, като наблюдател, и моите – като непосредствен участник. Лесно ще разпознаете кои на кого са, ще ви спестя фотозагадките този път ;)

03_outcry.BAS.2010-05-19--09.45.38.001

Началото! Като участник в няколко протестни събития последните години (що е мАке… нали си знаете ;) ), тази тръпка на очакване винаги е най-вълнуващата. Когато все още не си наясно дали няма да се окажеш сред малцината, осмелили се, въпреки адски намръщения ден, кучия студ и вятъра, да дойдат тук.

04_outcry.BAS.2010-05-19--09.46.32.004

05_outcry.BAS.2010-05-19--09.49.20.009

Лозунгите бяха най-разнообразни, както ще видите, грабващи вниманието, правени с мисъл и тънко чувство за хумор. Съвсем разбиремо е, че една голяма част от тях си бяха насочени към конкретен адрес.

06_outcry.BAS.2010-05-19--09.49.42.010

А това е, ако може така да го наречем, символичното лого на протеста:

07_outcry.BAS.2010-05-19--09.50.58.012

Една от най-ожесточено насажданите провокации в обществото ни, и особено в медийното пространство е, че академичните среди са в раздор. Че няма разбирателство между университети и БАН, което няма нищо общо с истината. И днес, имаше хора прозряли, че унищожаването на науката ще помете всички академични институции. С което се изпарява и последната надежда и мотивация за мислещите млади хора да останат тук.

08_outcry.BAS.2010-05-19--09.52.18.015

09_outcry.BAS.2010-05-19--10.03.44.042

Символичният саркофаг, в който учените грижливо поставяха своите публикации и патенти:

10_outcry.BAS.2010-05-19--09.56.48.030

Когато и нашата група се присъедини, площада беше вече доста запълнен.

11_outcry.BAS.2010-05-19--10.06.58.052

12_outcry.BAS.2010-05-19--10.07.08.053

13_outcry.BAS.2010-05-19--10.08.16.061

Импровизираната трибуна и така да се каже… El Comendante на протеста. Вижте добре този човек! Гордея се с него! През цялото време, за тези три часа, се справи блестящо с фокусиране на вниманието и настроението на хората, поддържайки ги единни и мотивирани! Моят научен ръководител, колега и приятел професор Георгиев, Бойко (еей, всички ли Бойковци са такива бойки?!! ;) )

14_outcry.BAS.2010-05-19--10.10.22.062

15_outcry.BAS.2010-05-19--10.10.32.063

И още извадки от лозунгите:

16_outcry.BAS.2010-05-19--10.22.12.075

17_outcry.BAS.2010-05-19--10.22.22.076

18_outcry.BAS.2010-05-19--10.23.52.077

19_outcry.BAS.2010-05-19--10.32.40.084

След споделените мисли от неколцина оратори, и прочетената петиция, дойде ред да се формира шествието до сградата на Министерски съвет. Много бързо стана, адски ни бива в строевата подготовка.

20_outcry.BAS.2010-05-19--10.53.40.088

… Начело с Апостолите…

21_outcry.BAS.2010-05-19--10.55.08.092

… и Саркофага с безценните ни съкровища…

22_outcry.BAS.2010-05-19--10.55.36.095

Докато бяхме накуп на площада, сякаш не можехме да осъзнаем колко сме всъщност. Но след разгъването на редиците, булевард “Цар Освободител” се изпълни с въодушевена тълпа, свирки, думкания на тъпани, тук-там припявания на “Върви народе!”.

23_outcry.BAS.2010-05-19--11.03.24.110

24_outcry.BAS.2010-05-19--11.04.22.111

Много съм благодарна на Ники за тези снимки! В едната ръка с лозунг, в другата знаменце, в средата на шествието, нямах никаква възможност да снимам. Само стрелях от време на време напосоки назад :)

25_outcry.BAS.2010-05-19--11.08.12.119

Хм, този лозунг беше доста сърцераздирателен (”Извинявай, Дянков, ние не те заслужаваме!”… И много моля! Всяка прилика на заснети протестиращи с някои известни лица, да се счита за чиста случайност ;)

26_outcry.BAS.2010-05-19--11.12.30.123

И още лозунги! В тези лично съм взела участие с няколкочасови упражнения в апликация, шев и кройка, и рисуване на хасе :)

27_pict2625

28_pict2647

А някои бяха намерили аналогия с хумора на класиците ;)

29_pict2631

Така, с бодра крачка, шествието достигна Министерски съвет. Представителна група влезе да поднесе на премиера петицията.

30_pict2650

А ние — поддържахме огъня, разбира се! “Не се гаси туй що не гасне!” Първо, беше извършено символично погребение на българската наука по египетски обичай. Науката, във вид на мумия на млад научен работник, беше положена в саркофага. Поради големия научен интерес, проявен от медиите, ми се наложи да снимам почти изпод подмишниците на протестиращите. Извинявам се, за което :)

31_pict2689

32_pict2690

Естествено, Науката, знанието, любознателността, тръпката на изследователя няма как да бъдат погребани! И по стар вещерски обичай, мумията възкръсна и беше освободена от всички бандажи… не без помощта на жреците :)

33_pict2704

Докато чакахме някакъв знак от безмълвно наблюдаващите ни прозорци на сградата отсреща, рупорите бяха използвани, за да се даде тон за песен…

34_pict2709

“Върви, народе!” беше последван от “Вятър ечи”, “Тих бял Дунав” и любимата ми “Хубава си моя горо”…

36_pict2714

След като получихме сигнал, че представителите ни са вече на среща с премиера, приключихме протеста. Започнахме да се разотиваме на групи, кой срещнал приятел, невиждан отдавна, кой колеги, с лозунгите, със знамената, още неприбрани… И с оная особена светлинка, която възторгът дава. Усещането, че сме заедно, че нещо ново витае във въздуха и чака само да го насочиш в правилната посока.

Около два часа след края на протеста, бе постигнат консенсус с управляващите. Можете да го намерите почти по всички медии. Ето го и в изявлението на БАН.

И този път, саркофагът ще си остане празен… Дано някога успеем (ние или тези след нас) да напъхаме в него посредствеността и да я погребем навеки.

39_pict2710

ППЖ #5: Ритъмът на душата

pict2289u


* * *
Лека, палава и жива
В такт със капки подскокливи
Окъпана в лъчите коси
Пристъпва със крачета боси
Разрошила тревите
Събудила скорците
Душата и пее звънлива
Че е млада
Че е Самодива

Що е шопско, все…

… най-големо! И както се полага, над най-големата Витоша, най-големи и най-красиви облаци се диплят. Такива бяха и преди няколко дни, когато пак палнах пропелера в южна посока.

01_pict2332u

На всяка вещичка и се случва да задреме, добре, че съвременните метли движат на автошофьор. Само им подаваш ритъма… в случая отново онзи безпощаден индийски магьосник (Трилок Гурту). Когато, обаче, започна да реди пърхащите звуци от таблата със скокливи извивки на струните, успях да отлепя клепачи и да зяпна…

02_pict2330u

Над Витоша беше надвиснало едно творение на небесните пазители, с което за първи път се сблъсквах наживо. Имаше вид на странна приумица на извънземен инженер да построи кораб с формата на удължена, многоетажна сметанова торта.

03_pict2337u

Постепенно, докато пътят ме носеше на юг, тортата започна да си разграничава пластовете, като че ли слънцето стопяваше сметаната с лакомото си езиче, и по краищата провлачваше тънък слой из лазурния си лигавник.

04_pict2334u

Белята с този път е, че колкото е зашеметяващо красив, толкова изникват в най-неподходящия момент следи от човешко присъствие, които с малко зор успявам да преглътна като част от пейзажа… Добре, че в случая даже те следват сладкарско-космическата технологична приумица ;)

05_pict2335u

Един познат магьосНик ми подшушна (след като очевидно е духнал два пъти в кристалната сфера, да я събуди и да и изтрие праха), че става дума за т. нар. “Шопски облак” (Altocumulus lenticularis) :D . Предполагам, обаче, че позна не заради топката, ами поради дългогодишното съвместно обитаване на един и същ замък с една облачна Принцеса, която улавя всеки свободен миг и го изпълва със съзерцание, обожание, идентифициране и класифициране на облачета.

06_pict2341

Последен поглед към лещичката, източила гръбче над Витоша… и напред. Да нагледаме дали Рила може да се похвали с такъв извънземен сметанов кораб :)

Wishes in BW

01_pict1875

Когато бяхме малки си намисляхме желания, преди да издухаме пухчетата от някое глухарче. Все си спомням, как майка ми се караше, че не бива, че може да ти влезе в гърлото, да стане опасно… Че то пък да не би изричането на желания да не е? Древните са казали, че много повече болки и проблеми са дошли от сбъднати желания. Е, свикнала съм, значи мога пак да пробвам… Искам, искам…

02_PICT1719

Искам да съм цвят. С копринени листчета и тичинки с напрашени бузки. Красив и мимолетен, но който остава в спомените неизлечимо. Всяка година да отлитам с вятъра, или с пчелите. Да избягам, без бремето на плод и семе.

03_pict2804

Искам да съм вода! Не делфин, не корал с причудливи форми, красиви, но застинали. Искам да съм вечно движещата се, вечно бягаща, променяща се, необуздана, непокорна… И ласкава! Едничка капка, съвършена, отразяваща света, която може всеки миг да избяга от теб… Единствената, която да може да утоли нечия жажда.

04_PICT1682

Искам да съм ароматна привечер. Когато земята щедро отдава поетата през деня топлина, в напразни, но чаровно-омагьосващи опити да замести слънцето и да стопли нощта. Дъх на люляци, на цъфнали липи, на бъз… и на снежинките, кацащи меко в косите Ти…

05_pict9537u

Искам да съм метал! Острие, твърдо и красиво като извивка на самурайски меч. Да бъда стена пред злост и мерзост, и да извайват от мен чучури за радост. И само сърцето на вулкан да може да ме стопи и в нежни форми да ме превръща.

06_009

Искам да съм лъч! Сребрист, утринен, с танцуващи по него сънени мушици и прашинки. Всепроникващ с добротата си, извикващ усмивка.

07_PICT5074

Искам да съм вятър! Да оставям зад себе си разцъфнала степ, да целувам невидимо, и неуловима да избягам. Далеч, далеч, където мислите ми рисуват птици по оранжевия пясък на дюни по залез…

Много ли искам?… Не чак толкова. Имала съм го вече всичко това. В един поглед, в една ръка. Възможно е да повярвам, че пак ще се изпълни, нали? Все едно ще успее… да се изтръгне от паяжината. Толкова са много! Семенцата на глухарчетата…

08_pict1749

/заедно с Ян Гарбарек, Закир Хюсеин и Трилок Гурту и “Song for Everyone“/

ППЖ #4: Безвремие

timeless_pict6466bw

Touch

01_touch_PICT1449


* ~ *
Докосни ме – и рояк прашец златист
Ще обсипе със слънце ръцете
Твоята ласка и поглед лъчист
Ме превръщат отново във цвете…

/Flo, 03.2003/

02_touch_PICT1447

Juntos…

pict1711u


* * *
Alma para conquistar-Te
Corazon para querer-Te
Y vida para vivirla junto a Ti

За приятеля…

01_NA_pict6546

От какво ли е устроен късмета, че така навреме подтиква съдбата да запълни зейналите празнини в живота ни. Светлина ли е някаква, енергия, задвижваща низ случайни събития, които в крайна сметка се подреждат в закономерно завършваща верига. Природна стихия ли, която дълбае в недрата на подсъзнанието ни и намира следи от отминали пътища, които огледално да отрази в настоящето. Каквато и да е структурата му, щастливи са тези, дето го познават. И то точно този късмет да срещнеш правилния човек, в най-подходящия момент.

Когато имаш нужда да споделиш радостта, или гордостта от преодоляното по пътя пред теб или в теб самия. Когато си загубил пътеката към най-голямото си съкровище – вярата в себе си. Когато си се забил в дъното и със зъби и нокти драпаш да останеш сред артритно извитите коренища, сам с терзанията си. В такива моменти късметът те среща с човек, с който постепенно разплитайки споделеното, заплитате общи пътеки и желания, общи интереси, издълбавате общ кладенец с вдъхновения. Някой, който би бил толкова щастлив, ако може да те зарадва с изненада и който търпеливо и непоколебимо да понесе яростните ти опити да му попречиш да ти помогне. Човек, който с обич наричаш… приятел.

US2_Nick

Честит рожден ден, Приятелю! Не мога да ти кажа “Не се променяй!”, понеже в един ден може поне три пъти да се сменят лунатиците в главата (и настроенията) ти :) . Не мога и да си пожелавам винаги, когато искам “Wish you were/are here!”, защото е твърде егоистично. И защото така си ме научил (ти ли, или живота), че макар и далеч, мога да чувствам добротата и топлината, и да бъда щастлива…

Искам да ти пожелая небе — неспокойно, с бягащи облаци, с нетърпеливо изчезващ лазур, с косите на слънцето, сплетени в ефирни плитки. Пожелавам ти повече радост, повече щастливи мигове, поне толкова, колкото слънчеви петна потрепват по килима на Шарколес. И нека тази доброта, която излъчваш, да се връща при теб и да те зарежда с усмивка и обич. :*

03_NA_FF