Някога някъде из далечните морета, там където слънцето обича всяка сутрин да изплаква косите си в лазур, а всяка вечер къносва пръстите си и рисува по облаците,… имало една синя лагуна. Какво ли не пърхало из прозрачните и води!
Read more »

Сигурно това е най-лесно разпознаваемата серия графити в целия проект. Може би някой би си помислил, че подлезът и без това е едно такова място… тъмно, усойно, хладно и самотно някак. Всеки гледа да го премине я пеш, я с колела, по възможно най-бързо. Зимее си!… Има нещо такова и сякаш организирането на самите пана, където са рисували различните теми е било съобразено със спецификата на светлината.

Да започнем с австрийското дуо – Wideo.Sckre. За тях ще стане дума и по-нататък, защото са гости на Visionary и по друг проект. Но той изисква много специално внимание, защото е феноменален и завладяващ. А колкото до двамата сладури от Wideo.Sckre, бих ги описала като графиците в проекта “Сезони”

Цветът при тях е не толкова плът и съдържание, колкото акцент. Не страниците, гъсто изписани с думи, а ударенията в някои от тях. Това, което остава у зрителя след сблъсъка с динамичната сцена с птиците е усещането за иглички под кожата. Вижте ги! Можете ли да кажете какви са тези създания – митични, красиви, малко зловещи, но изящни… Честно, прерових цялата avibase почти и не намерих такова съчетание на кокошеви, грабливи, вранови, туракоподобни и … велоцираптор от горна креда!

Остри, изпипани, детайлни, крещящи и оставящи диря като по замръзнал прозорец. Напомнят ми с по нещо и комикси, а и праисторически рисунки. Великолепие в ледено синьо-зелено!

След тях минаваме на нашия любим Yeto! Друг член на бандата на 140-ideas, който участва в проекта отново със запомнящо се пано.

За разлика от цветът-акцент при Wideo.Sckre, тук цветът е господарят, който диктува настроенията. Притихва по снежните ръкави на елхите, гушва се в преспите, раздипля мекотата и блясъка на залеза.

Yeto е цар на монументалните стенописи. Това, което най-прекрасно успява да предаде е дълбочината, простора, този вдъх, който поемаш като видиш негова творба и оставяш леко да прелети над всички хълмове, гори и облаци отвъд.

Като казах “цар”, този път в паното има и пръснати шахматни фигури, кокетно покрити със сняг. Не мога да знам какво е витаело в мислите на художника, но определено у мен създава чувството за покой. Зимата, като отрязък от времето, с цялата му подреденост и последователност, време на покой преди следващия ход.

Там някъде, срещу снежното пано грее ето тази рисунка, на една врата…

За финал на тема “Зима” отново е Jermain. В първия момент не можах да разбера какво точно рисува, защото го видях да обмазва в синьо бяло стеничката за тази рисунка…

Накрая, когато беше готова, вече беше ясно. Както се казва .. Jermain – будната мисъл на всеки проект. Момчето, което никога няма да спре да ни казва, че красотата е крехка и за да я има, трябва по малко усилие от всички нас.

Е, лека полека завъртаме спиралата към затопляне? (следва)…

Не знам откъде да започна! Септември е, а Август изобщо не може да ме пусне! Дали защото беше наситен със събития, с такава гъста програма… гъста като сироп на сладко от смокини. Горещ Август, но и толкова запомнящ се с всички места, срещи, събития, хубави новини и хубави хора, с които се видях този месец. А може би не ме оставя, защото пред очите ми е цветно! Толкова цветно, колкото може да бъде само едно пълнокръвно и желано Лято. И щуро, и забързано, и замайващо като полюшващите се в неспирно танго вълни, какъвто спектакъл жадува душата цяла година и само морето може да ти поднесе.

Като стана дума за “спектакъл”, прескачам набързо (но ще се върна де, малко да ми мине цветната еуфория ) тазгодишното кратко, но приятно моренце в Приморско, и минавам направо на темата. А тя е пак графити! Отдавна ми се иска да споделя за откритието, наречено фондация Visionary. Фондацията обединява хора, отдадени на мисията да популяризират изкуството в градска среда като визуализират творбите на художници и артисти с организиране на изложби, ателиета и куп други интересни проекти и инициативи. В хода на няколко поста ще се опитам да предам настроенията на последния им страхотен проект – “Сезони“, осъществен през август 2023 г.

В продължение на няколко седмици този август, художници от България, Бразилия, Испания, Колумбия, Великобритания и Австрия участваха в магическото преобразяване на един софийски подлез. И то точно в нашия квартал – подлеза на кръстовището на бул. България и ул. Тодор Каблешков. Е няма такова щастие – само на броени минути от мен! Проектът е насочен към идеи, с които обичат да ни обстрелват медиите в последните десетина години, а именно климатичните промени, глобалното затопляне, замърсяването и опазването на околната среда. Но поднесени в такъв цветен образ, че да насочат мислите на аудиторията по съвсем естествен начин към това колко е красив и изпълнен с живот светът около нас! Единството и хармонията, в която всичко съществува в природата – животните и растенията, небето, слънцето, водата, хората,… и четирите сезона!

Всеки сезон е илюстриран от серия рисунки, обикновено от един художник или от няколко. Надписът на проекта е дело на The Felon (България). Реших да започна от “Есен” не защото вече е септември и липите са решили да почнат да се изрусяват, че по-лесно да забележим как слънцето се накланя, за да ги целува… А просто следвам естествения ход. Когато слязох в подлеза, попаднах веднага на дългия, релефен надпис и после ме обгърна топлината на есенните багри на Santa Gross.

Колумбиец – много колоритен, много щур. Рисунката е на голямо пано, дълго ок. 10 м. (Сан Антонио ще ме поправя ако греша, че женския топокретенизъм не е много лечим). Трябва да се види наживо, да се ослуша човек…. дали няма да чуе как потрепват листата, докато лисичката се шмугва през клоните… И дали патето ще се издаде?…

Продължаваме с “Есен” и топлите багри, нежност, спокойствие и финес – есента на Wedo Goás от Испания.

Като сладък спомен от детството ми е … тази асма – натежала и кехлибарена. Прелитащи скорци. Листата на лозите с пъстри жилки. Топъл залез и цвърчене на щурци. Уют, хармония и спокойствие, но и … закачка, естествено!

Есен, есен… ама испанска и гореща Който може да разпознае породата на кутрето, да сподели.

За финал на тема “Есен” си избрах Jermain. Вече съм споменавала за графитарите от 140-ideas, а Венцислав Йосифов (а.к.а.Jermain) е един от тях. В проекта участва със серия рисунки, както винаги изпълнени с много финес, нежен 3D рисунък и онзи неповторим стил, който познаваме от 140-ideas – светлината блика отвътре! Така е и тук, в тези малки клонки – длани от листа. Потрепващи и изгарящи!

Още нещо, което е типично за тези момчета (Jermain и Yeto) е че рисунките им винаги са с послание към оная плетеница вътре в нас, която оставя майката-природа. Усещането, че сме едно цяло с нея и носим кълновете, за да я има завинаги. Вплетеният надпис в пламъчетата остава в мислите с всичките ни спомени, когато сме бродили по пътеките на горите, под шарката на листата, с дъха на влага и бор, с песните на птиците… И с внушението да я опазим.

Продължаваме нататък… след малко

Сигурно сте ги забелязали тук там из централните улици на София. Всред нищото изведнъж се явява някое цветно петно, разцъфнало на най-необичайно място – електро-табло (или май се казваха “клетки”). Насред рисунката грее надписа “Не пипай! Опасно за живота!” В последните 2 години настана истинско стрийт-сафари за излавяне на всички подобни произведения.

Тези двечките са част от пернатата чета на Алекси Иванов. За него и неговите пъстри животни по “Княз Борис” и около “Пиротска” ще има отделно представяне.

Инициативата за рисуване по елтаблата не е от скоро. Ето тези графити могат да се намерят в галерията на Сан Антонио още от преди повече от 10 г. Пак добре, че още са налице…

Преди доста години това табло е изглеждало ето така (краднато от галерията на Древния, сн. от 2011 г.)

Животните са любима тема! Следващите няколко са творби на едно младо момиче – Анелия Александрова (Ая). Има си почерк, специфичен стил. Винаги намира как да съчетае сполучлива анималистична рисунка, с кауза – например, някой защитен вид птица.

А на няколко табла се мъдри величествено градската легенда – Бос Ларо

Още пернати на картинка. Бухалите май са ремикс на картинката с трите маймуни…

А пък това е пак древно попадение. Намира се, съвсем разбираемо, на елтаблото срещу Френската гимназия

Районите около училищата също са подходящи за лов на изрисувани електрически табла. Специална тема ще има за трафопостовете, вкл. и тези в училища, които са обект на друга инициатива. Още красоти следват.

А това са извадки от колекцията на кв. Изток. Впоследствие разбрах, че изрисуването им е обща инициатива на електроразпределителната компания и общината. Резултатът е .. свеж!

Тези двечките са близо до 119 СОУ и БИЛЛА (бившето Кино Изток)…

Това пък краси площадчето точно на спирката на Плиска…

В края на разходката, две елегантни произведения, които красят табла пред хотел (Хотел “Ники” ), или клуб (”Каркасон”). В тон със сградата! Супер инициатива! Дано повече такива да има…

Завършвам с една приятна изненада от нашия квартал. На връщане от една разходка до парка,… прясно прясно, още боята неизсъхнала и “Мяу!”

Не мога да събера всичко, много са! В района около Плиска попаднах на една девойка, която завършваше рисунка с един пустинен пейзаж, с оазис и няколко симпатични камили… Оказа се пак инициатива на общината, този път с посолството на Виетнам Та момичето ми разказа колко труд е, за да се изрисува едно такова табло. Особено ако преди това трябва да се изчегъртат всякакви останки от обяви по него. Да се грундира, да се подготви .. И чак тогава да се нарисува. Дано има повече такива художници, пък и да има креативни бизнесмени, търговци, общини и всички, които се сещат да ги поканят. Да плиснат още искрици красота. За усмивката на всеки.

Още от електро-графитите в пълния им блясък – в галерията на Сан Антонио. Enjoy!

По мои рехави сметки това е №27 в общата ни колекция графити на Морио, която събираме настървено със Сан Антонио.А на доста места трият и художникът си обхожда стените и рисува пак, но вече нов графит, нов афоризъм! Как да не му душиш за следи от тушовката

Странни закачки си прави природата. Защо се оказах срещу СМГ и зад тролейбусната спирка… ми е ясно. Има си виновник – Насимо и неговия гранд-проект с Кристо. Но, защо се въртях в началото на една наглед невзрачна уличка, нямам обяснение. Освен, че ми “намирисваше” като да има нова находка на Морио. Стените ли, хоросана на оградите ли,… мястото ли – хем в центъра, хем някак извън основния поток хора. И тъкмо се чудех да походя ли малко надолу, че може пък и да намеря нещо – това нещо се оказа точно пред мен.

И дa! Надписът е точен и подкрепям напълно! Морио, не спирай! Да ни изненадваш, да дълбаеш, да ни оставяш усмихнати и замислени. За добро.

П.П. Пускам тук да мърка и една маца, дето е кацнала на бледо розов фон, на едно ел-табло… Точно на 5-те кьошета

Лежерен стрийт … и нов графит на Morio.

…Има и още, ама си ги пазя за “бели дни”. Я, имени, я, рождени…

Не, не, не съм за завиждане все още. Не съм там (ясно е къде е това там, сигурно няма втори такъв фар като Ахтополския). Но покрай необходимостта да седя повече вкъщи, да пиша отчет и одитни таблици, взе съвсем да ми личи, че морето ми е избило и от поричките. То е така – свърши се аромата на липи и следващия, който усещаш без изобщо да си там .. е дъх на водорасли.

Това ме накара да поразровя архивите и се сетих, че не съм пуснала в целия им блясък графитите на Ахтопол отпреди 5 години. Нали с моя късмет пак попаднах тогава тъкмо след като графити-сборището “We All Write 2017” беше преминало и оцветило града.

Все колоритни майстори от България и отвъд се бяха събрали да създадат това бижу. Целият град беше гъсто осеян с рисунки! Всякакви теми, големини, размах, цветове и техники, във всяко възможно кътче, вкл. кейовете! Първата ми изненада дойде от 140-ideas и техния “Рибар”, който замислено подръпваше мрежите си на стената на хубавата къща на леля Мария (там бяхме на квартира преди 14 години, аз още разцъквах Дейна с кеф).

Основните монументални изпълнения се бяха плиснали по главния пешеходен маршрут по новите къщи на баирчето, откъдето всяка вечер дебнех залеза. И като се тръгне по пътечката, дъха ти спира на всяко от тези неща!… Девойката с пеликана (автор Tretze)

“На море с октопод” и с Arsec & Erase…

Малкият гмуркач – естествено че JahOne!!! Тогава, през 2017 изобщо не познавах почерка. Но сега вече, след няколко Граффопоста (ще им дойде времето и на тях…), вече познавам стила на художника. Няма друг, който така уникално да пресъздава мокра, блестяща, почти люспеста кожа! А и тия живи цветове!

“Морякът” на Esteo:

На стената на един супермаркет се мъдри паното “Гарваните” – съвместна творба на GLOW, Tretze и Corte Art Works. И да не знае човек имената им, не може да сбърка това птиче ОКО! И тук, и при пеликана… Tretze!

Рисунки имаше и по скалите, и по сгради от кейовете… Това са “Мидите” на GLOW

В интерес на истината, останаха за обработка графитите от стената покрай рибарския пристан. В София колите се пречкат като се снимат графити. Е, на морето – лодките Ще им дойде времето (може да пусна втора част).

Продължаваме навътре из уличките. Едно също монументално творение на Pyrotechnix Crew, аз си го кръстих Момичето със сепията…

Близо до улицата, която води към плажа, дрънкат шпаги и шпори – “Конниците” на Manolo Mesa…

А това е сигурно най-любимият ми графит – Deep waters на Corte Art Works. Привечер, по залез, тази огромна рисунка излъчва такова невероятно сияние, че можех да стоя и да я съзерцавам с часове. Естествено, бяха се и постарали да са осветени графитите по възможно най-подходящ начин. Изобщо – чудо!

Това пък е фрагмент от “Native Americans” на Trasher ART. За съжаление, пак коли… и нямам останалата част

Пръснати тук и там по малките улички, надничат пъстро и слънчево изпод дланите на смокини, мустачки на диви лози или.. просто се съчетават прекрасно с екстериора (или интериора?) на специфичната градска среда на курорта. Отражението…

… “Shark summer” на Lazy Eve.

Желираните “Риби – чудовища” на Esteo… Ами на мен си ми приличат на желирани бонбони

И още един творец, за когото през 2017 не бях чувала, но сега знам отлично къде са пръснати негови графити из София – Алекси Иванов. Още ще има да пиша за него – неподражаем, адски креативен, разпознаваем от километри! И много оригинално успява да съчетае елементите от сгради и фасади с рисунките си… “Водолазът”:

И още две неща от него, които пак аз ги накръщавах… Кафе-експрес

… и Майстор Сръчко

И едно разгънато пано на SUNSHINERS & 140ideas, което оставям на фантазията на читателите да му дадат име

Всеки ден зарязвах домочадието да спи и обикалях. По карта, разбира се! Хиляди благодарности на хората, които я бяха направили! Обикаляне, снимане с тая замаяна щастлива усмивка! Двойно щастлива – и като фотограф, и като човек, който е рисувал 7-8 години активно. Нямах насита да гледам, да търся детайли, които не съм видяла вчера или онзи ден… И най-вече всеки ден и светлината е различна.

И пак виждам сега, че имам няколко изтървани, но … основното, неповторимото, атмосферата вярвам вече е тук – на сигурно място…

И да не мислите, че лодките са се отървали

Изпревариха ме с нови попадения на Moriо (адмирациите са за Сан Антонио). Отново се убеждавам какво страхотно съчетание на графика и мисъл ни дава Morio. Не можеш да подминеш негов графит ей, така. Не е просто рисунка на стената. Тръгваш си … разчоплен някак. Разтворен, изваден от черупката си.

Някои до такава степен биват разчоплени мозъчно, че ги избива на послепис или разнопис на вече написаното…

А в други случаи, преминаваш през цял катарзис, докато се опитваш да решиш “Какво е искал да каже авторът?”

Нещо като дзен-графити…

“Някои са сериозни, други — направо непочтителни, а красотата на трети предизвиква размисъл. Някои могат да звучат озадачаващо – когато думите се използват не за изразяване на някаква идея, а като инструмент за посаждане на безсловесна истина, могат да се случат доста странни неща.” (Дейвид Шилър, “Дзен — джобен пътеводител“)

Ще ми е интересно да споделите – вие, които намирате минутка да наминете насам – как тълкувате последната картина?