Archive for March, 2020

The first time ever I saw your face…

05_sunset_PICT5079cg


The first time ever i saw your face
I thought the sun rose in your eyes
And the moon and the stars were the gifts you gave
To the dark and endless skies, my love
To the dark and empty skies

The first time ever i kissed your mouth
I felt the earth move in my hands
Like the trembling heart of a captive bird
That was there at my command, my love
That was there at my command…

/George Michael, “Songs from the last century”/

50+

03_Sword_G2

Тук някъде, на това място уж трябваше да има торта. Но ще почака… Засега картинката по-горе би могла да представя ножчето за рязането ѝ. Не съм я забравила, никак даже! Всеки ден около мен, по различно време се разнася прискърцващия звук от зъбките ми, докато в безсилие се въся на природата, на вредните навици на човечеството да се забърква с диви животни (и техните домашни РНК любимци), на всички световни конспирации и глобализацията в цялата ѝ рехавост, щабове и щамове, имуностимуланти и паникообразуващи с маски, без маски и всякакви други катаклизми, които ни въртят напоследък.

Пък животът не е спрял, само защото Генералът казва “Да не излиза!”, защото на мен точно по това време ми е излязъл!!! Късметът да се родя. Според съвсем достоверен източник (няма как иначе, след като ме е отпъпкувал на тая дата), на 25 март нея година е валял обилен, мокър сняг. Не знам дали е формирал нещо като сегашните преспи, но няма нищо случайно! Това явно е идвало да подскаже какъв лют дзвер предстои да се пръква.

05_Medusa_colage_flat

С присъща далновидност и името не са ми го дали според канона, че съм си дошла с него (понеже е Благовещение). Но като цяло, благи са не само … тортите ми. Всичко останало се вписва като в рецепта за козунак:

- топла – като млякото, в което шупва маята; ако пък я загреете повече, може така да ви ШШшшшупне, че никога да не се сетите за козунак;

- мека – за съжаление, още не се е научила твърдо да казва “не!”; лесно ранима и уязвима, но дори да я стиснеш и направиш на топка, коматчето после се окопитва и възвръща формата си безапелационно;

- къса се на конци – ох, и още как, като трябва да проследи нишката на някой заплетен и любопитен (най-често научен) казус; както и когато се оплита в конците на собствените си мисли, терзания и обвинения;

- втасва поне 3 пъти – да бе, понякога и 4 втасвания ѝ трябват, че да вдене коя работа е по силите ѝ, коя не. С всяко втасване става все по-готова за финалната пещ, която да я извади хрупкава и замайващо вкусна. Ама докато втаса и повярва, че е готова за този си имидж и консистенция, обикновено трябва доста време, търпение и … обилно размачкване и размесване, до пълно усвояване на натрапчивия вкус на ниско самочувствие и безверие. Не се подвеждайте по някои псевдомайстори, че тестото се бие от масата! Откатът ще е болезнен…

- пече се много внимателно, под непрекъснат надзор, за да се надигне добре и не загори – Е тук вече е висшият пилотаж! Който иска да си го има това чудо, ароматно и вкусно, ще трябва да внимава с реотаните. Разбира се, трябва да я докарате до сияние, с леко намазване с разбит жълтък. Не я ръсете много със захар – не обича! Но ако я оставите без топлина, без нежност, ако почувства безразличие, не чакайте да се надигне и да ви възнагради с цялата си прелест. Просто ще си спихне, стафидите на мечтите ѝ ще си останат сбръчкани, конците на палавите ѝ мисли, никога няма да се разплетат, и ще се получи един твърд, безжизнен и несъедобен продукт (като моите първи козунаци, които приличаха на боздугана на Крали Марко).

С други думи, едно просто нагед печиво, което с натрупването на опит, тези които го обичат, стават все по-велики майстори в това да го докарат до себераздаващ се екстаз и лъчезарие, хрупкава коричка и дъхава, топла и вкусна сърцевина.

IMG_20200217_143611_as

Пък да знаете какви майстори сте всички вие, които чакам отново да видя, да ме озарите с усмивките си и да мога да ви задуша в прегръдка, … без ограничения на социалната близост!… Еех, фурната е изключена дотогава. Ще ходя да видя има ли козунаци в магазина… Стана ли 10:30? ;) :P

Aqua-galaxy

01_DSC04828_asBW


И бродя, и плувам, на светло, по тъмно
В галактика с топли звезди
Вселена кипяща, безбрежна, бездънна
В душата ми пръска искри

Покой не намира, все търси, не спира
В миг блясва в любов и екстаз
А в следна минута, от болка се пука
И орбити кърши в несвяст

03_DSC04858_as

Къде да те търся, коя ли планета
Докоснал си с нежност и зов
А после отплувал си – ярка комета
С опашка от златен обков

Ще бродя, ще търся следите ти в мрака
Лъчист, ненаситен пулсар
Звездите така са – все някого чакат
За последно да пламнат в пожар…

02_DSC04842_as