Има моменти, в които не ти е до музика. Чувстваш се толкова уморен, така лишен от свръзки между сетивата и онзи център, наречен фигуративно “душа”, че всеки звук би докоснал директно някой оголен нерв, без да може да предизвика друго, освен болка… Има и такава музика, която ти помага да си разчетеш мислите, да избистри виденията ти, да предизвика спомени… А съществува и музика, която просто не можеш да слушаш сам. Независимо къде си и с кого, на хиляди километри далеч, звуците те карат моментално да подириш сред небесните предели онези невидими нишки, които безпогрешно те водят до твоята душевна половинка, без която нито един звук не би бил толкова кристален.

Дали защото наближава Май, дали заради това зелено, пронизващо очите, проникващо така, че чак в гърлото си усещаш сутрин мириса на прясно окосена, влажна трева… в такива моменти си спомням за първото докосване до Карлос Нуньес – Mayo Longo. Толкова кипящ живот има в неговата музика! Толкова цвят, младост, жизненост, че не може да те остави равнодушен. Предизвиква те, грабва, увлича те тази магическа флейта, отнася те гайдата, докато не рукне пороя на радост в теб.

След това дойдоха братството под звездите, хармонията на трикитикша и флейта, на цигулка и китара. Хипнотично изгрялата луна над руините от двореца на мойрите в “Os Amores Libres”, подрънкващите сбруи на рицарите, вихъра на копитата, зова на кръвта, на предшествениците. Не просто музика, преживяване, спиращо дъха, понасящо те над Балканите, над Средиземно море, чак до дебрите на далечния Остров, със скоростта на облаците, носещи се над Атлантика…

Повод да се сетя за Карлос, освен младите листенца на дъбове и липи, гладки и нежни като бебешка кожичка, които даже не мога така лесно да снимам, понеже вървя в зелената светлина и само се усмихвам, като че за пръв път съпреживявам пролетта!… Та повод да се сетя за него е един албум, на който попаднах малко случайно (доколкото изобщо има случайности ). Това е пак поредното оригинално и жизнеутвърждаващо съкровище, което Карлитос поднася. Омесил в едно солидния ватък на келтските мотиви с ефирността и безгрижието на боса нова, ритъма на самбата, и кадифения тембър на бразилските гласове, и разлял тази невероятна хармония с първите лъчи на утрото над Бразилия — чисто, обещаващо, жизнено и магично.

Всяка една композиция е усмивка, зареждащ лъч, крило на пеперуда и шепот на палмово листо. Музика в цвят, ритъм, проникващ като аромат, закачливост, от която не можеш да удържиш усмивката си.

И най-голямото вълшебство е, че никога не го слушам сама. Няма начин просто! Усмивка, започнала на моите устни, завършва на Твоите. Ритъм, родил се в моите пръсти, улавя Твоята длан! Най-висшата форма на сливане, онова чувство за хармония, което само споделената радост може да даде. Благодаря Ти, Minha Alma! Пожелавам ви го, приятели! От все сърце!

/заедно с Carlos Nunez и Feira de Mangaio, “Alborada do Brasil”/

“…Like the night waiting for the day“

Няма точен миг, в който да определя, че е време за него. И е без значение как съм се чувствала преди. Дали с потънали в мъгла емоции, спомени и възприятия. Или с бълбукаща радост, изкипяваща чак в очните дъна. За него няма неподходящ момент, още първите звуци ме взривяват, и вече няма и помен от мига преди това.

Разкъсва и понася като рукнал порой. Проглежда небето, оглеждащо се в локвите. Времето лети, денят е нетърпелив и ненаситна нощта. Препускам с вятъра, вихри в гривите разпръскват искри. И странно накъсан е, и спира дъха, преди да се излее в смях – като вик, като писък на птица.

Мой е простора! Мои са върховете на окъпаните дървета. И лизнатите от последните лъчи извивки на хълмовете – мед върху гръбчето на ябълка. Мои са перата от феникс, които роши вятъра. И силуетите в мекия полумрак. Мой е лудия галоп в нощта. И свободата! Да чувстваш ритъма на целия този жужащ, разцъфващ, изригващ, рушащ и прераждащ се живот. Щастие, сливане, отдаване и страст!

/с Ал и моето любимо Libertango/

***
Поемата, вдъхновила Anouar Brahem да създаде един покъртителен шедьовър – The Astounding Eyes Of Rita.

Крис, щастлива съм, че ти хареса!

Иво, благодаря за вълшебството! :***