“Един младеж помоли:
- Кажи ни за Приятелството.
А той отвърна с думите:
- Приятелят ти е отговор на нуждата ти.
Той е твоята нива, където сееш с любов и жънеш с благодарност.
Той ти е трапеза и огнище, ти идеш при него да се заситиш и да намериш мир.
Когато приятелят ти говори от сърце, не се боиш да изразиш както твоето съгласие, така и твоето несъгласие.
Но ако приятелят ти мълчи, ти непрестанно се вслушваш в сърцето му;
защото в приятелството всички мисли, всички желания, всички надежди се раждат и споделят с безмълвна радост.
Когато се отделяш от приятеля си, не скърбиш;
защото онова, което най-много харесваш в него, бива по-ясно в отсъствието му, както планината се вижда на катерача по-ясна откъм полето.
И нека в приятелството няма друга цел освен вглъбяването на духа.
Понеже любовта, която търси друго освен разкриване на собственото си тайнство, не е любов, а хвърлена напразно рибарска мрежа…”
Най-доброто у теб да бъде за приятеля ти.
Ако той иска да познае водите на прилива ти, нека познае и отлива ти.
Какво ти е сторил приятелят ти, та го търсиш да убиете времето?
Търси го да изживеете времето.
Нему е дадено да удовлетвори нуждата ти, не да запълни празнотата ти.
И в сладостта на приятелството нека има смях и споделена радост.
Защото в росата на дребните радости сърцето намира утрото си и с нея то се ободрява.”
/Из “Пророкът”, Халил Джубран/
Да те има, да си до мен, да те тормозя за какви ли не щуротии (винаги, когато ми изригне лавата), да ме търпиш (е, и аз теб!), да ме съветваш, да ми начукваш канчето (когато заслужавам), да ме вадиш от тръни и ями (.. за косата, ако се налага), и да ме смъкваш на земята (дори да си падам на д…то!), да ме изслушваш, и … да не ме слушаш абсолютно винаги 
)… е най-прекрасната споделена радост, която може да се случи на един човек! 
Какво да добавя още, освен да ти пожелая цялото слънце и щастие, която истински заслужаваш, Ники! Бъди жив и здрав!
Весел празник! :-*
Comments(1) 
