Archive for February, 2011

Клюнчести в ефир #2

01_pict6340u

“Не, че се натрапвам, сър, ама гледам наляга Ви дрямка… Бихте ли имали нещо против да поухажвам красивата Ви съпруга през това време?”

02_pict7716u

“Ти ли ще се върнеш или…? Добре! На три! Едно, две….”

03_pict6293u

“Вдох глубокий, криля шире, не спешите, три-четыре! Бодрость духа, грация и пла-стиииииииии-ка!”

04_pict1214

“Някой да е виждал мъжът ми? Реши да мине на водораслова диета и … още го няма!”

05_pict6320u

“Колко мило! Да, в ред съм си, благодаря, че попитахте! Ама като не ни предоставят сешоари… “

06_pict0917

“Ох, сестро, колкото и енергично да тичкаш, сянката ти пак по-вталена от теб!”

07_pict6719u

“С въженце и щипки за пране дали нямаше да съхна по-бързо”…”

08_pict5576

- Тази дали е ГМО?
- Ми ти каква искаш да е? Сорт “конски зъб” отдавна го няма. Абе, я, кълви! Най-много да ти се оголи главата като на южноамерикански кондор. Може пък да ти тича…

09_pict6787u

“С този шампоан “Кокуош § Go” направо се чувствам лека като перце!”

10_pict2267j

- Ммдаа, твърде много тагове отворени, ма така и се пада на лисицата – сподели пернатата web-камера

С вятъра

03_zen_pict1265u

Вятърът на пролетта
Носи за цветчетата раздяла
В съмнения не никнат
Клони и листа
/Доген/

Малък Сечко

01_feb_pict0048

Винаги избираше за тази проверка последния сняг. Не, че след края на януари всеки сняг не се считаше за последен. Но негова беше дарбата да го разпознава още щом открехнеше полукръглата вратичка, облицована отвън с модерната за Шарколес топлоизолация от био-фибран.
Read more »

Пълнолуние

01_moon_pict9118u


~ o ~
Побелели от студа
Потреперват звездите
И изчезващата светлинка
На прозорец от мечтите

Само Луната без възраст остава
И пак закачливо навежда лице…
Ще походя! Имам да раздавам
Топла радост за цяло небе!

/Flo, 17.02.2011/

02_moon_pict7651u

Yamore

01_yamore_pict7528u


/Salif Keita & Cesaria Evora/

Je t’aime mi amoré menebêff fie
Ene le arabylyla to much…

Обичам Те, моя Любов
Обичта е доверие
Да запазиш вярата, вътре в себе си
Да живееш без страх
Отмина времето на неопитност
Връщайки се назад
Поглеждаш детството – невинност и светлина…

02_yamore_pict1948u

И мислите опитват да избягат
От преходността на миговете
Нежната мекота, спокойствието
На нашата любов
Ще изтлеят ли в усилията ни
Да овладеем бурята…

03_yamore

Посрещане без очакване

01_pict7755u

“Не очаквам нищо”… Винаги ли си представяш тези думи казани с тъга, с безнадеждност или безразличие? Като че ли някак се е изплъзнала неуловимо думичката “добро”. Толкова сме свикнали да я наместваме зад очакването…

02_PICT7894u

Защото злото … какво да му очакваш!? Ако живееш с мисълта, че то те преследва, никога в душата ти не ще разцъфне радост. Боде, стърже скрито някъде там острието на опасението. Дебнат капаните, които страхът заплита пред всяка мисъл.

03_PICT7861u

Какво ще стане ако се опиташ да изпратиш очакването отвъд представите си? Да съблечеш мантията, която го оцветява в добри или лоши тонове. Да загубиш формата му, очертанията на предвкусваните изненади, дълбочината на предчустваните емоции. В мъглата всички дървета са плод на магия, губят се скършените клони, и бодлите на розите изчезват.

04_PICT7884

Не изглежда да е много трудно, сякаш? Освен ако не страдаш, че може да се изгубиш. Мъглата е коварна и току-виж си изтървал срастналото се с теб его, с присъщите му атрибути. Да спреш да очакваш не значи да станеш безразличен. Не води до това да се лишиш от чувства, а само от страданието, което те биха ти причинили, било параноя или пък разочарование. Загубвайки тях, може да намериш лекотата, свободата да се радваш на света сега, в този миг, там където си.

05_PICT7858u

Дърветата не очакват пролет, просто следват знаците на слънцето и вятъра. Ако се огледаме и ослушаме – ще усетим следите. Косовете, преобръщащи ланшните листа, екота на кълвачите, полуделите синигери, бистротата на Орион.

06_PICT7907u

Денят се удължава, издърпвайки за ръкавите дебелите люспи на пъпките. И без да очакват, че точно на следващата сутрин слънцето ще ги погали, мъховете са готови да го посрещнат. И да не е точно този ден, и да е сковал мраз, все едно. Те са сигурни, че ще дойде да ги стопли.

07_PICT7896u

Трудно ли е да не очакваш любимите очи, да не копнееш за ласка, за точно определен жест и докосване? Да не забождаш точната дата на срещите, нито мига на разделите? Да не се питаш дали днес ще бъде Денят, нито какви ще са точно думите?…

08_pict7756j

Някъде там, близо до теб е останала следа. Полъх, пробягал над стъпки в снега. Мелодия, заплетена в старите мартеници по вишните. Ароматът на кутията с чаени пликчета… Устните все още са лепкави от сока на смокините. Песъчинките пак оцеляват на дъното на чантата за плаж, незнайно как изплъзнала се от хватката на зимните пуловери в гардероба.

09_PICT4866

Защо да очакваш нещо определено, когато всичко това, което ти носи радост витае около теб. Оплетено в броеницата на времето, в търкулнатите зарове на събитията, следващи естествения си ход, като капките от пеещия капчук, като вълните. Знаци, които да те накарат да се усмихваш. И да си готов да посрещаш всеки миг с добро.

Надбягване

05_bw_3526527ubw

Животът е бяг
Пистите ваем сами
Водни кръгове

…, ум патки пасе!

01_pict1923u

“Накъдето си тръгнал, сине, аз оттам се връщам!”

02_pict1919u

“Капка по капка – вир!”

03_pict3821u

“Бистра водица, мирна главица”

04_pict3835

“Сухо дупе – риба не яде”

05_pict1927u

“Който бърза бавно – далече стига”

Папрат

cinnamon


* * *
Следи от прашец
В папрати бродих насън…
Пак е студено! :(

Трифонизми

01_trifon_pict7594uu

Най-нетърпеливата поема по пътечката
Туп! Полетяло кристалче надежда
Изсумтява във съня си мечката
Първа капка – лесно се подвежда

02_trifon_pict9941u

От студ проскърцват клони
Ала лъч безсрамно пъпките разголи
Опашка пухкава снега отрони
И сипе щедро стръкове наболи

03_trifon_PICT9530

Повдигат мъховете вежди рошави
И еж муцунка във гнездо шумато
Отминали са студовете лошави
Всеки ден по-близо е до лятото!

04_trifon_pict0906u

На леса в съня Южняк пробягва
А в тези на мечока – ухае на прашец!
Февруари крие в снежната си пазва
Началото на пролетен конец

05_trifon_PICT4816

С него вятърът ще разтопи браздите
После Марта здраве ще дари
Започва се от Трифон и лозите
От топлината в длани и очи

06_trifon_6304a

Едва ли истината в капките рубин е…
Да стигнеш трябва няколко дъна
Трудът, пръстта през пръстите да мине
“Наздраве!”, за да кажеш от душа!

/Flo, 02.2011/