… не е като никоя друга! Не просто, защото всяка пролет си е своенравна и с променлив нрав като тийнейджърка, която сефте се запознава с огледалото, в което има дефекти по доскоро бебешката кожичка… И не, защото отново снегът се прави на ревнива етърва, която мачка последователните усилия на снахицата да разцъфти като кичеста джанка, вярна на астрономи и астролози, че датата за идване на Пролетта се пада някъде… миналата събота.

Усмихвам се иззад маската. Става ми навик да ходя до магазина след 19 ч. Не само, че е по-спокойно. Просто обичам момента, когато изляза от там… Огромната джанка пред него е като фойерверк от пуканки, избухнал сякаш нарочно за мен. И за щастие не ухае на палмово масло, а с несравнимия аромат на цъфнало дръвче, на мед, на синева… Махам маската и поемам дълбоко дъх!

Да… Толкова простичко и лесно изглежда да поемеш дъх! Дълбоко, ненаситно, с благодарността, че го имаш, че си жив благодарение на нещо толкова простичко и сякаш незабележимо. … Докато не започнеш да се страхуваш да не го изгубиш. Как пък човекът не се научи за толкова години еволюция, че сме тук за един миг! И всичко, което правим, и всяко нещо, заради което сме се закотвили като въшки в косъма на ежедневието ни, всяка придобивка, която ни улеснява висенето на тоя косъм…са мимолетни прашинки.

Трябва да дойде една такава пролет, като тази в момента, че да чуем тишината. Над крясъците, истериите, яростта, алчността, глупостта, егоизма, всичката пяна, избила на повърхността, … се стеле тишината на смирението. На разума, на оная генетично заложена в нас мъдрост, която ни е дала предимство в отбора преди милиони години. Ще оцелеем, разбира се. След всички криви, пикове, спадове, вълни и експоненти, пак ще оцелеем. И ще дойде утрото, в което отново тротоарите, детските площадки ще тръпнат от стъпки, сладкарите в кафенетата ще вдигнат кепенците и ще има дъхаво капучино, а прашецът от канела ще се смесва с предлятната свежест на първата свободна привечер…

Дали в този първи свободен ден ще усетим, че сме се променили? Че сме станали по-добри, по-схватливи, по-сензитивни за болките и щастието на другия, но и по-силни и по-готови да помогнем. Дали ще станем по-смирени, по-способни да оценим истинското необходимо, колкото и малко да е то? Дали ще оценим радостта от това да можеш да усетиш аромата на стръкче теменужки, или топлината от здрависването и прегръдката на приятел? Все още вярвам, че ще се проеменим към добро.

Ако не успеем в тая трудна задача или просто забравим и поемем пак по сипея надолу, поне да има местенца като това тук, дето … има-няма вече 12 години вирее като упорит, многоцветен, рошав храст, въпреки усилията ми да го уморя от страсти И дано да успее да обрисува в снимки светът такъв, какъвто беше в тази… невъзможна, бурна, красива и запечатана зад прозореца… Пролет.

И тази маска си я бива.. В знак на протест към медиите, изиграли немалка роля за рязко понижаване на имунитета на милиони хора по света, поради паниката и стреса, които им докараха с всяка неверна информация. С услужливите изхвърляния в едната или другата посока, с почти садистичната алчност за гръмки заглавия без съдържание и доказателства.

Понеже доста статии, свързани с коронавируса, ми преминаха през главата през последните седмици, може за някой да се окажат полезни, а и за да не се изгубят, пускам по-долу линкове към част от тях.

Наздраве! И ще почерпя, разбира се! То се знае

Няколко статии за изкушени маниаци (РНК, протеини и пр. дълбоки води):

Genomic variance of the 2019‐nCoV coronavirus (link)

Attenuation of replication by a 29 nucleotide deletion in SARS-coronavirus acquired during the early stages of human-to-human transmission (link)

HIV-1 did not contribute to the 2019-nCoV genome (link)

A pneumonia outbreak associated with a new coronavirus of probable bat origin (link)

A new coronavirus associated with human respiratory disease in China (link)

Receptor Recognition by the Novel Coronavirus from Wuhan: an Analysis Based on Decade-Long Structural Studies of SARS Coronavirus (link)

Potent binding of 2019 novel coronavirus spike protein by a SARS coronavirus-specific human monoclonal antibody (link)

NB! Специално внимание на това, препоръчвам го. Интересно четиво е:

Coronavirus outbreak raises question: Why are bat viruses so deadly? (link)

NB! Ефектна симулация на това какво означава “изолация” и защо е важна:

Why outbreaks like coronavirus spread exponentially, and how to “flatten the curve” (link)

Exponential growth and epidemics (link)

… И малко за произхода на вируса:

A phylogenomic data-driven exploration of viral origins and evolution (link)

NB! Четиво със звездичка:

The proximal origin of SARS-CoV-2 (link)

Origin and evolution of pathogenic coronaviruses (link)

Trypsin Treatment Unlocks Barrier for Zoonotic Bat Coronavirus Infection (link)

NB! Предупреждения от учените за “невидима заплаха” още през 2007-ма и после 2015-та г…., но няма кой да ги чуе (или ги е чул този, дето не трябва)

Severe Acute Respiratory Syndrome Coronavirus as an Agent of Emerging and Reemerging Infection (link)

Engineered bat virus stirs debate over risky research (link)

A SARS-like cluster of circulating bat coronaviruses shows potential for human emergence (link)

Накрая по-смилаемото и може би известно на всички:

Coronavirus: The Hammer and the Dance (link)

и преводa на статията на Пуейо (link)

Статията за хлорокина, както и основи на стадния имунитет:

Hydroxychloroquine and azithromycin as a treatment of COVID-19: results of an open-label non-randomized clinical trial (link)

“Herd Immunity”: A Rough Guide (link)

Тук някъде, на това място уж трябваше да има торта. Но ще почака… Засега картинката по-горе би могла да представя ножчето за рязането ѝ. Не съм я забравила, никак даже! Всеки ден около мен, по различно време се разнася прискърцващия звук от зъбките ми, докато в безсилие се въся на природата, на вредните навици на човечеството да се забърква с диви животни (и техните домашни РНК любимци), на всички световни конспирации и глобализацията в цялата ѝ рехавост, щабове и щамове, имуностимуланти и паникообразуващи с маски, без маски и всякакви други катаклизми, които ни въртят напоследък.

Пък животът не е спрял, само защото Генералът казва “Да не излиза!”, защото на мен точно по това време ми е излязъл!!! Късметът да се родя. Според съвсем достоверен източник (няма как иначе, след като ме е отпъпкувал на тая дата), на 25 март нея година е валял обилен, мокър сняг. Не знам дали е формирал нещо като сегашните преспи, но няма нищо случайно! Това явно е идвало да подскаже какъв лют дзвер предстои да се пръква.

С присъща далновидност и името не са ми го дали според канона, че съм си дошла с него (понеже е Благовещение). Но като цяло, благи са не само … тортите ми. Всичко останало се вписва като в рецепта за козунак:

- топла – като млякото, в което шупва маята; ако пък я загреете повече, може така да ви ШШшшшупне, че никога да не се сетите за козунак;

- мека – за съжаление, още не се е научила твърдо да казва “не!”; лесно ранима и уязвима, но дори да я стиснеш и направиш на топка, коматчето после се окопитва и възвръща формата си безапелационно;

- къса се на конци – ох, и още как, като трябва да проследи нишката на някой заплетен и любопитен (най-често научен) казус; както и когато се оплита в конците на собствените си мисли, терзания и обвинения;

- втасва поне 3 пъти – да бе, понякога и 4 втасвания ѝ трябват, че да вдене коя работа е по силите ѝ, коя не. С всяко втасване става все по-готова за финалната пещ, която да я извади хрупкава и замайващо вкусна. Ама докато втаса и повярва, че е готова за този си имидж и консистенция, обикновено трябва доста време, търпение и … обилно размачкване и размесване, до пълно усвояване на натрапчивия вкус на ниско самочувствие и безверие. Не се подвеждайте по някои псевдомайстори, че тестото се бие от масата! Откатът ще е болезнен…

- пече се много внимателно, под непрекъснат надзор, за да се надигне добре и не загори – Е тук вече е висшият пилотаж! Който иска да си го има това чудо, ароматно и вкусно, ще трябва да внимава с реотаните. Разбира се, трябва да я докарате до сияние, с леко намазване с разбит жълтък. Не я ръсете много със захар – не обича! Но ако я оставите без топлина, без нежност, ако почувства безразличие, не чакайте да се надигне и да ви възнагради с цялата си прелест. Просто ще си спихне, стафидите на мечтите ѝ ще си останат сбръчкани, конците на палавите ѝ мисли, никога няма да се разплетат, и ще се получи един твърд, безжизнен и несъедобен продукт (като моите първи козунаци, които приличаха на боздугана на Крали Марко).

С други думи, едно просто нагед печиво, което с натрупването на опит, тези които го обичат, стават все по-велики майстори в това да го докарат до себераздаващ се екстаз и лъчезарие, хрупкава коричка и дъхава, топла и вкусна сърцевина.

Пък да знаете какви майстори сте всички вие, които чакам отново да видя, да ме озарите с усмивките си и да мога да ви задуша в прегръдка, … без ограничения на социалната близост!… Еех, фурната е изключена дотогава. Ще ходя да видя има ли козунаци в магазина… Стана ли 10:30?

“Много видимо аз, много видимо аз, още по видимо ти!” …, би казал днешния РожденНик! Честит да си, Древний Белозъби ЧаровНИКо!

И преди лунатиците ти се вихреха в главата, пък сега сигурно са свили гнездо с размерите на средноетажна кооперация, със спретнато подреден хардуер и перфектно аранжирана мрежа, осигуряваща им денонощна връзка с Луната (дори, когато се изхитря да се подлага на ежемесечни диети или се фръцва откъм тъмната си страна).

Да си ги пазиш, заедно със здравето, усмивката, нестандартното чувство за хумор и пикантните забележки, водещи само до усъвършенстване на по-младите раси, населили отсамната страна… на Луната Прегръдки и наздраве! :*

Да си жив и здрав, Ему!
Пиле рошаво, къде се губиш и защо още не е наяве блога ти! (каза тая, дето рядко се сеща да забърше прахта от login-бутона на нейния си блог )
Много радости да те спохождат, много слънчево-фокусирани моменти, много изпити бири с приятели и много обходени пътеки – пак с тях!
И да вземеш да вадиш от време на време Никоня от раницата, че той не е само за противотежест
Очакваме включване!

И наздраве!
С много обич и прегръдки!

Герундий (към която се добавя и Сър Сан Антонио, поради твърдото му желание да инициира двама ни към писмовни прояви )

Промъква се лъч
Усмихва се дракона
Ухае на дъжд

Загърнат в дъга
Невидим е вятъра
… освен в косите

Майчина песен
Лумва огън в стъблата
За завръщане…

С танцуването на годините
Все повече ни стават дините
Кой де може да те свари
Гледа здраво да те натовари!

Стрелки се гонят до забрава
И сняг се сменя със морава
Стресиращ клаксон, звън и прах
“Кога последно се наспах?…”

И мечтаеш си в един момент
Не просто да си млад левент
Да можеш само на живота плетката
Да загърнеш на мечтите под наметката

Под покривалото им ще намериш красотите
В лампа улична, в лалета и графИти
В разцъфнала усмивка на приятел
Под една наметка – всеки е мечтател!

Да си пожелаем, Древний, твойта мъдрост
Повелител на търпение и доброта
Пък и да успеем пак под облак къдрав
За теб наздравица да вдигнем от душа!

Честит празник, Ниий! :*

Въпреки огромния зор напоследък и всичките дини, дето ми се изплъзват из-под-мишниците (като че съм ги киснала в глицеринов сапун), днес ме е обхванало някакво зверско спокойствие. И кво като са 48? 4х2=8… Лъха едно равновесие, сякаш. Напористост с ведро спокойствие. Дързост с плахо съмнение. Мързел с превъзбудена дееспособност. Мъдрост с борбена стеноразбивност… Едно и също си остава питието и вечното състояние на влюбеност, като неделима част от генотипа ми Само дето вече не ми се изчервяват ушите.

Наздраве и както казва Древния “Оставете си въображението на спокойствие” (все ще ги свърши по-добре от вас, добавка от мен )

“Един младеж помоли:
- Кажи ни за Приятелството.
А той отвърна с думите:
- Приятелят ти е отговор на нуждата ти.
Той е твоята нива, където сееш с любов и жънеш с благодарност.
Той ти е трапеза и огнище, ти идеш при него да се заситиш и да намериш мир.

Когато приятелят ти говори от сърце, не се боиш да изразиш както твоето съгласие, така и твоето несъгласие.
Но ако приятелят ти мълчи, ти непрестанно се вслушваш в сърцето му;
защото в приятелството всички мисли, всички желания, всички надежди се раждат и споделят с безмълвна радост.

Когато се отделяш от приятеля си, не скърбиш;
защото онова, което най-много харесваш в него, бива по-ясно в отсъствието му, както планината се вижда на катерача по-ясна откъм полето.
И нека в приятелството няма друга цел освен вглъбяването на духа.
Понеже любовта, която търси друго освен разкриване на собственото си тайнство, не е любов, а хвърлена напразно рибарска мрежа…”

Най-доброто у теб да бъде за приятеля ти.
Ако той иска да познае водите на прилива ти, нека познае и отлива ти.

Какво ти е сторил приятелят ти, та го търсиш да убиете времето?
Търси го да изживеете времето.
Нему е дадено да удовлетвори нуждата ти, не да запълни празнотата ти.

И в сладостта на приятелството нека има смях и споделена радост.
Защото в росата на дребните радости сърцето намира утрото си и с нея то се ободрява.”

/Из “Пророкът”, Халил Джубран/

Да те има, да си до мен, да те тормозя за какви ли не щуротии (винаги, когато ми изригне лавата), да ме търпиш (е, и аз теб!), да ме съветваш, да ми начукваш канчето (когато заслужавам), да ме вадиш от тръни и ями (.. за косата, ако се налага), и да ме смъкваш на земята (дори да си падам на д…то!), да ме изслушваш, и … да не ме слушаш абсолютно винаги )… е най-прекрасната споделена радост, която може да се случи на един човек!

Какво да добавя още, освен да ти пожелая цялото слънце и щастие, която истински заслужаваш, Ники! Бъди жив и здрав!

Весел празник! :-*

Warrior Angels
Protect children
See God
Bright swords
Gentle faces

/Michael Spangle/

Люляците пръскат аромат и чар, и то с някаква настървена упоритост на фона на клатущкащите се температурни амплитуди. От всякъде се усмихват лалета, които аз рядко смогвам да хвана, обаче най-хубавите са естествено в оркестъра на нашия агент Древен.

Много съм изписала за него, признала съм си всички предизвикателства, които ми е отправял, всички “дупки” и потупвания по канчето (моето!), които са ме вадили от там. И все така успява да бъде прав, въпреки овнешкото ми твърдоглавие. Все така успява да ме усмихне, дори когато ме кара да разчоплям IT-проблеми, далеч от наличните ми знания на глистобиолог . И дори без да се налага да се усмихва чаровно, а само с поглед (”Шшщще се справиш! И още можеш!”).

И все така, мрази да бъде спипван в кадър…, този по-долу го доказва