“Много видимо аз, много видимо аз, още по видимо ти!” …, би казал днешния РожденНик! Честит да си, Древний Белозъби ЧаровНИКо!

И преди лунатиците ти се вихреха в главата, пък сега сигурно са свили гнездо с размерите на средноетажна кооперация, със спретнато подреден хардуер и перфектно аранжирана мрежа, осигуряваща им денонощна връзка с Луната (дори, когато се изхитря да се подлага на ежемесечни диети или се фръцва откъм тъмната си страна).

Да си ги пазиш, заедно със здравето, усмивката, нестандартното чувство за хумор и пикантните забележки, водещи само до усъвършенстване на по-младите раси, населили отсамната страна… на Луната Прегръдки и наздраве! :*

Да си жив и здрав, Ему!
Пиле рошаво, къде се губиш и защо още не е наяве блога ти! (каза тая, дето рядко се сеща да забърше прахта от login-бутона на нейния си блог )
Много радости да те спохождат, много слънчево-фокусирани моменти, много изпити бири с приятели и много обходени пътеки – пак с тях!
И да вземеш да вадиш от време на време Никоня от раницата, че той не е само за противотежест
Очакваме включване!

И наздраве!
С много обич и прегръдки!

Герундий (към която се добавя и Сър Сан Антонио, поради твърдото му желание да инициира двама ни към писмовни прояви )

Промъква се лъч
Усмихва се дракона
Ухае на дъжд

Загърнат в дъга
Невидим е вятъра
… освен в косите

Майчина песен
Лумва огън в стъблата
За завръщане…

С танцуването на годините
Все повече ни стават дините
Кой де може да те свари
Гледа здраво да те натовари!

Стрелки се гонят до забрава
И сняг се сменя със морава
Стресиращ клаксон, звън и прах
“Кога последно се наспах?…”

И мечтаеш си в един момент
Не просто да си млад левент
Да можеш само на живота плетката
Да загърнеш на мечтите под наметката

Под покривалото им ще намериш красотите
В лампа улична, в лалета и графИти
В разцъфнала усмивка на приятел
Под една наметка – всеки е мечтател!

Да си пожелаем, Древний, твойта мъдрост
Повелител на търпение и доброта
Пък и да успеем пак под облак къдрав
За теб наздравица да вдигнем от душа!

Честит празник, Ниий! :*

Въпреки огромния зор напоследък и всичките дини, дето ми се изплъзват из-под-мишниците (като че съм ги киснала в глицеринов сапун), днес ме е обхванало някакво зверско спокойствие. И кво като са 48? 4х2=8… Лъха едно равновесие, сякаш. Напористост с ведро спокойствие. Дързост с плахо съмнение. Мързел с превъзбудена дееспособност. Мъдрост с борбена стеноразбивност… Едно и също си остава питието и вечното състояние на влюбеност, като неделима част от генотипа ми Само дето вече не ми се изчервяват ушите.

Наздраве и както казва Древния “Оставете си въображението на спокойствие” (все ще ги свърши по-добре от вас, добавка от мен )

“Един младеж помоли:
- Кажи ни за Приятелството.
А той отвърна с думите:
- Приятелят ти е отговор на нуждата ти.
Той е твоята нива, където сееш с любов и жънеш с благодарност.
Той ти е трапеза и огнище, ти идеш при него да се заситиш и да намериш мир.

Когато приятелят ти говори от сърце, не се боиш да изразиш както твоето съгласие, така и твоето несъгласие.
Но ако приятелят ти мълчи, ти непрестанно се вслушваш в сърцето му;
защото в приятелството всички мисли, всички желания, всички надежди се раждат и споделят с безмълвна радост.

Когато се отделяш от приятеля си, не скърбиш;
защото онова, което най-много харесваш в него, бива по-ясно в отсъствието му, както планината се вижда на катерача по-ясна откъм полето.
И нека в приятелството няма друга цел освен вглъбяването на духа.
Понеже любовта, която търси друго освен разкриване на собственото си тайнство, не е любов, а хвърлена напразно рибарска мрежа…”

Най-доброто у теб да бъде за приятеля ти.
Ако той иска да познае водите на прилива ти, нека познае и отлива ти.

Какво ти е сторил приятелят ти, та го търсиш да убиете времето?
Търси го да изживеете времето.
Нему е дадено да удовлетвори нуждата ти, не да запълни празнотата ти.

И в сладостта на приятелството нека има смях и споделена радост.
Защото в росата на дребните радости сърцето намира утрото си и с нея то се ободрява.”

/Из “Пророкът”, Халил Джубран/

Да те има, да си до мен, да те тормозя за какви ли не щуротии (винаги, когато ми изригне лавата), да ме търпиш (е, и аз теб!), да ме съветваш, да ми начукваш канчето (когато заслужавам), да ме вадиш от тръни и ями (.. за косата, ако се налага), и да ме смъкваш на земята (дори да си падам на д…то!), да ме изслушваш, и … да не ме слушаш абсолютно винаги )… е най-прекрасната споделена радост, която може да се случи на един човек!

Какво да добавя още, освен да ти пожелая цялото слънце и щастие, която истински заслужаваш, Ники! Бъди жив и здрав!

Весел празник! :-*

Warrior Angels
Protect children
See God
Bright swords
Gentle faces

/Michael Spangle/

Люляците пръскат аромат и чар, и то с някаква настървена упоритост на фона на клатущкащите се температурни амплитуди. От всякъде се усмихват лалета, които аз рядко смогвам да хвана, обаче най-хубавите са естествено в оркестъра на нашия агент Древен.

Много съм изписала за него, признала съм си всички предизвикателства, които ми е отправял, всички “дупки” и потупвания по канчето (моето!), които са ме вадили от там. И все така успява да бъде прав, въпреки овнешкото ми твърдоглавие. Все така успява да ме усмихне, дори когато ме кара да разчоплям IT-проблеми, далеч от наличните ми знания на глистобиолог . И дори без да се налага да се усмихва чаровно, а само с поглед (”Шшщще се справиш! И още можеш!”).

И все така, мрази да бъде спипван в кадър…, този по-долу го доказва

Искам предварително да кажа, че нямам нищо общо с излож(б)ения материал. Освен, че участвам, заедно със сладурската компания, в инициативата на заведението “Аз съм Happy!” Както се сещате, снимките са дело на San Antonio, който дори са успели да хванат в кадър (най-търпеливите ще стигнат и до тази снимка).

Начало на официалната част, връчване на разкошната фейско-пеперудена картичка с мили послания, пожелания и съвети към блогчето, насочени към неговото оцеляване и разхубавяване (и сритване на стопанката му!)…

Многострадалната торта, която за малко да си остане в колата на Дачи (поради принцесешки недораумения ), беше позагубила от чара си. Сигурно затова се чудя откъде да я почна… Все пак, всеки искаше парченце от вещица

Много внимавах, понеже фотографът рече, че ако няма парче от вещицата, няма да яде

“Ето, още един кулинарен блог се появи в блогосферата!” – понеже Ники все още не е изрекъл наистина това, няма да споделям рецептата Който се интересува, торта с маскарпоне и бадеми на Ани Шакарян.

Дъ Фотографът, в неистов опит да се докопа най-сетне до мечтания си профил! Ако съдим по усмивките на Вили и Мари-ана, пак ще възбудим спора “Е ли Ник романтик?”

И накрая, понеже онзи провокатор Рошавото се интересува… та това е снимка, на която питам за кое ляво става дума

- Я, има автопортрет! Само че, Гери, да ти кажа с тая чупка в кръста не може да се лети – сетете се сами коя Хвърковата Принцеса го е казала

Благодаря ви, мили хора!
Много съм щастлива, че ви има! И че вярвате в мен! … Въпреки развенчания имидж на вещичка, която днес се оказа, че била “ППП” (Принцеса Под Прикритие)

Много ви обичам! Провокирахте ми въображението за две години напред. Покрай това, мисля че няма да има и пощада за зрителните ви, душевни и вкусови рецептори. Прегръдки и целувки от сърце!