От далеч ли идва, винаги изненадващо посред нощ? Сигурно се ражда от смеха на дечица с шоколадови лица, плискащи се във водите на Нил. Или от вика на бедуин, подкарващ гордо нацупените камили с пухкави клепки към оазиса. Дали се ражда от крилете на палмите?

А може би от последната целувка на слънцето се ражда въздишката, с която нощта го прегръща. Полита над хълмовете, неудържима, неустоима, тръпнеща и нежна като прегръдка на приятел, който така ти се иска да повярваш, че винаги ще бъде до теб…

Той е вятъра, който раздърпва облачната прежда и заплита косите на слънцето в блестящи плитки.

Той е художникът, който вае небесни зверове и играе на криеница със сенките на облаците.

Той ли плъзва снага по жиците, за да звъннат надлъж и нашир? Да събудят къртиците, да разпери криле мишелова, да затрепти въздуха от корените до снега по яката на Рила.

Южният вятър впряга вихрогоните, които помитат сивата пелена, завличат със себе си раздърпаните дрехи на зимата, и замятат полето с лазур.

Той е магьосникът, който оцветява пръстчетата на върбите в червено, запява с камбанките на кокичетата, втурва се в пяната на снежните вади. Дъхът му е живот, докосването му – ласка, шепотът му – топла усмивка.

Погледнете навън! Виждате ли го в пъстрината на небето? Усещате ли как грабва усмивката ви и я завихря около маргаритите на лампите? Чувате ли как замята коси в клоните на дърветата, като момиче, обърнало се да ви се усмихне…

Вятъра на моя дом, на мечтите ми, на всички надежди за това, което не можа да се случи, а все още искам. И за всичко добро, което ми се случи – пак да се повтори…

Обичам го, чакам го! Винаги идва. Винаги ласкав, като топлите ръце, които ме оставят замаяна, благодарна и щастлива. Идвай, Пролет! За мен винаги идваш – на Първи Януари

Тази година зимата определено се шегуваше. Въпреки напъните на вятъра, довял тежките облаци, тънките пръсти на Снежната кралица продължаваха да успяват да разплетат надвисналата сива прежда и само тънки нишки мъгла загръщаха оголелите дървета.
Read more »

На някои им е трудно да започнат да разказват, хм, много често и на мен ми се случва. Ама този път, като никога ми е трудно да спра! Явно в този град наистина има някаква магия, лека като омара в юнска сутрин, едва завоалирала върховете на липите. И дълготрайна като аромата на коледни курабийки по вълнената жилетка, забравена на стола в кухнята на Бъдни вечер.
Read more »

Да не мислите, че щастлива от скорошното завръщане у дома, съм се отдала на разгулен живот из тихите женевски заведения?! Нищо подобно! Просто… голяма късметлийка. Защото още първата вечер попаднах на едно вълшебно местенце. Магазинче за вълшебни пръчки, колби и буркани! И след като много дни и нощи си мечтаех за една от тях, и се чудех дали ще се сработят с Дейна, дали няма много да ми тежи, дали няма да ми трепери ръката, докато я използвам, … последния ден се реших да ходя и да я изпробвам. Ха! Оказа се, че всичките ми опасения са били напразни. Тя така удобно си пасна с Дейна, че двете в синхрон можеха да ми измагьосват така желаното докосване до далечината, без да е нужна телепортация или палене на метла
Read more »

Предната вечер се разделихме точно в момента, когато посиняла реших да си отскоча до колибката, за да се поосвестя. Май не съм споменала, че къщурката ми е в самите основи на Музея, с голям прозорец, премрежил око с метални щори и ред рехави храсти. Прозореца е на кръстопът и ако не ги спусна вечер (щорите, не храстите), всяка кола или автобус превръщат стаята в купол на цирк! Такива щрихи започват да се гонят по стените, все едно съм сред стадо зебри в саваната по време на ураган.
Read more »

Леле, каква я мислех, пък тя каква стана дълга и широка! Как можаха да ме пратят назад във времето с цели… чакай да сметна… цели 4 века!!! Хмм, такааа! Нищо не се разбра… я, втори опит

Да започна по-отдалече, малко за целите на посещението ми в Музея за история и природа на магията. Музеят разполага с невероятна Колекция от стари материали, събирани и съхранявани най-прилежно в кутийки, с лъскави закопчалки. Какви материали ще питате? По тясната ми специалност – разкриване на тайните на магическите свойства на съдържимото в телесната празнина на плоски червеи. Простичко казано – красотата е навсякъде по тоя шарен свят и във всяка нейна проява се крие по щипка магия. Точно толкова, колкото ви е необходима, че да видите съвършенството в косматите и пъргави крачка на хлебарките

Read more »

Мине се не мине някой и друг месец в блажено спокойствие и вземат, та дойдат празници. Не знам защо така е решил тоя свят, ама по Коледа и Нова година всички ги избива на търговия с разни куклички, с адски неугледен вид, с чорлави косички изпод черни широкополи шапки, смъкнати чорапи, островърхи обувки и задължително с гърбица и метла. Забравих брадавицата на носа… Вещици им викат. Е, да ама не знаят, че ни една магия по Коледа няма да хване корен, ако не прелита някъде там над облаците по някоя истинска… магьосница да я наречем, че вещицата вече я свързахме с тоя нелицеприятен имидж, който освен това е тоооолкова демоде (с изключение на обувките, де)!

Read more »

Ден след ден незабележимо се приплъзват по релсите, които съдбата е начертала за всеки от нас. Прави като стрела или като преплетени змии, през безбрежни светлини и поглъщащи тунели, препуска по тях влакът на живота. Катери надлезите на препятствията, промъква се покрай тесните урви на съмненията, забавя ход пред семафорите на двууменето, преди да пресече линиите на нечия чужда съдбовна композиция.
Read more »