Archive for the 'По света' Category

(и пак) В града на приказките #6

01_geneva_pict6437j

За изкушените да минават по 23-то авеню няма да е тайна, че пак отлетях от топлите, не толкова тихи, есенни дни в София, от вирусите, нападнали всички около мен и успели да докарат на половината домочадие пневмония. И от революционното настроение в работата ми (за което съжалявам, исках дейно да участвам и аз, но като гледам никой не ни… приема исканията и като се върна, революцията все още ще си продължава). Та, зарязах всичко това, яхнах метлата и ето ме пак, в любимия ми град на приказките – Женева.
Read more »

Между два свята

01_wrach_PICT7473

“Сега ще видиш нещо вълшебно! Ще се побъркаш, кое да снимаш по-напред! Ние просто си го наричаме Мястото!”, започва да ме навива сестра ми, докато се наместваме с майка в колата. На мен малко ми трябва, общо взето, да се навия да пътувам на юг (и аз нещо като Дървобрад, не че съм толкова древна ;) , ама да крачиш на юг е все едно се спускаш ;) ). Беше някъде по това време, преди две години, тиха октомврийска неделя. Небето спокойно, оставило далеч амбиции да бие цвета на земеродно рибарче и все още далеч от монотонната плоскост на ноември.
Read more »

O Mar e Vento

01_pict4467u

Казват, че Вятърът е мой господар. Сутрин, погалва снагата ми, за да я накара да се протегне в нега и да поеме първата ласка на слънцето. Пак той, закачливеца, подръпва оглеждащия се лазур, сплита го в плитки и му връзва бухлата пяна за панделки.
Read more »

Ахтопол #3: за лунатиците

01_pict4219u

Едва ли има някой, на който изобщо да не въздейства този призрачно блед лик, набеден заради (не)случайната подредба на петната си, за излъчващ неизерима, тиха тъга… Или съзерцание, отдалеченост, хлад, и най-вече – тайнственост. Кой ли пък няма там нейде в главата си по един таен или по-изразен Лунатик (някои ги имат и по няколко) за черни безлунни дни. Когато му потрябва (на кой ли не му е трябвало) да избяга, да остане насаме със себе си, да потъне в чувствата и настроенията, които поражда Луната, далеч не само, когато я види да изплува – огромна и с цвят на разрязан розов грейпфрут.
Read more »

Ахтопол #2: сцената

01_pict4084u

Тук залезът рядко оставя слънцето да намокри косите си. Плавният хълбок на полегналия на ръката си хълм, потопил длан в топлия залив, услужливо му предлага покоя над твърда земя.
Read more »

Ахтопол #1: завръщане

01_pano_ahtopol1

Отново сме в Ахтопол. Интересно ми беше дали ще доловя някаква разлика в малкото градче за изминалите две години. Като че ли на пръв поглед няма. Градчето е пак така умерено завладяно от летуващи, и пак основно от българи. Свободни квартири отново има, но този път като екстра се споменава и безжичния интернет. Радвам се, че се завърнах! Отново ме гали привечерния бриз, с прелитащ на талази дъх на смокини, леко примесен с този на пържена риба и обърнато на плочата гьозлеме (на едно такова павильонче се мъдри надписа “Изберете българското!” :) ) …
Read more »

В града на приказките #5

01_pict7467

На някои им е трудно да започнат да разказват, хм, много често и на мен ми се случва. Ама този път, като никога ми е трудно да спра! Явно в този град наистина има някаква магия, лека като омара в юнска сутрин, едва завоалирала върховете на липите. И дълготрайна като аромата на коледни курабийки по вълнената жилетка, забравена на стола в кухнята на Бъдни вечер. :D
Read more »

В града на приказките #4: Бира!

Да не мислите, че щастлива от скорошното завръщане у дома, съм се отдала на разгулен живот из тихите женевски заведения?! Нищо подобно! Просто… голяма късметлийка. Защото още първата вечер попаднах на едно вълшебно местенце. Магазинче за вълшебни пръчки, колби и буркани! :D И след като много дни и нощи си мечтаех за една от тях, и се чудех дали ще се сработят с Дейна, дали няма много да ми тежи, дали няма да ми трепери ръката, докато я използвам, … последния ден се реших да ходя и да я изпробвам. Ха! Оказа се, че всичките ми опасения са били напразни. Тя така удобно си пасна с Дейна, че двете в синхрон можеха да ми измагьосват така желаното докосване до далечината, без да е нужна телепортация или палене на метла ;)
Read more »

В града на приказките #3

01_pict8225

Предната вечер се разделихме точно в момента, когато посиняла реших да си отскоча до колибката, за да се поосвестя. Май не съм споменала, че къщурката ми е в самите основи на Музея, с голям прозорец, премрежил око с метални щори и ред рехави храсти. Прозореца е на кръстопът и ако не ги спусна вечер (щорите, не храстите), всяка кола или автобус превръщат стаята в купол на цирк! Такива щрихи започват да се гонят по стените, все едно съм сред стадо зебри в саваната по време на ураган.
Read more »

В града на приказките #2

01_pano_lescalade

Леле, каква я мислех, пък тя каква стана дълга и широка! Как можаха да ме пратят назад във времето с цели… чакай да сметна… цели 4 века!!! Хмм, такааа! Нищо не се разбра… я, втори опит :D

Да започна по-отдалече, малко за целите на посещението ми в Музея за история и природа на магията. Музеят разполага с невероятна Колекция от стари материали, събирани и съхранявани най-прилежно в кутийки, с лъскави закопчалки. Какви материали ще питате? По тясната ми специалност – разкриване на тайните на магическите свойства на съдържимото в телесната празнина на плоски червеи. Простичко казано – красотата е навсякъде по тоя шарен свят и във всяка нейна проява се крие по щипка магия. Точно толкова, колкото ви е необходима, че да видите съвършенството в косматите и пъргави крачка на хлебарките ;)

Read more »

« Previous Page — Next Page »