Между два свята

01_wrach_PICT7473

“Сега ще видиш нещо вълшебно! Ще се побъркаш, кое да снимаш по-напред! Ние просто си го наричаме Мястото!”, започва да ме навива сестра ми, докато се наместваме с майка в колата. На мен малко ми трябва, общо взето, да се навия да пътувам на юг (и аз нещо като Дървобрад, не че съм толкова древна ;) , ама да крачиш на юг е все едно се спускаш ;) ). Беше някъде по това време, преди две години, тиха октомврийска неделя. Небето спокойно, оставило далеч амбиции да бие цвета на земеродно рибарче и все още далеч от монотонната плоскост на ноември.

02_wrach_pict3662

Поемаме към Сандански. Дъ Мястото е всъщност на 3 км след Сандански, в посока – право на изток (сверих го с картата, за изкушените да повярват във вродения ми топокретенизъм), в подножието на Пирин. Пътят извива покрай няколко селца, едно от които е Поленица, а Мястото е курортния комплекс Свети Врач.

03_wrach_PICT7425

Бившата правителствена резиденция е превърната в момента в балнеоложки и курортен комплекс с два хотела, басейн, зала за конференции, сауна и пр. забавления, много подходящи за спояване на дребни до средно едри трудови колективи, a.k.a. тийм билдинг. Самият централен билдинг е внушителния хотел Свети Врач, за който няма да ви разказвам, защото е адски скучно. За разказване имам предвид. Инак, закритият басейн е с минерална вода. Голям кеф е и да се плацикаш в джакузито и да хвърляш по един поглед към белите върхове на Пирин. Ето я Анита, в еуфория пред (по-скоро над) бълбукащата вряла минерална вода :)

04_wrach_PICT7396

05_wrach_PICT7395

Снимки от басейна няма, но към сградата ще се върна накрая. Още с идването, това което ме повлече неудържимо навън, беше гледката към парка. Какъв ти парк, това си е цяла ботаническа градина, разпростряла се на повече от 700 дка. Това, което продължава да ме удивлява е, че се е запазила. Като имам предвид какви апетити имат щафетата ни управляващи към такива местенца. Нямам идея как тази зелена площ, в полите на Пирин, със страхотно изложение, не е била застроена с още няколко хотела в добавка към резиденцията, но дай боже, така и да си остане!

06_wrach_pict3633

Слизаме по стълбите и се спускаме по алеята. От двете и страни започват водни каскади, оградени със стари, чепати райски ябълки, смокини, кипариси, туи и други по-дребни дървета и храсти.

07_wrach_pict3618

Най-грабващото тук, освен почти узрелите райски ябълки с цвят на мандарини, е великолепно избуялия бамбук!

08_wrach_pict3608

Няма такъв зелен цвят! В подмолите на корените му срамежливо преглъщат жаби, а из стъблата се крият ето такива ювелирни изделия…

09_wrach_pict3614

Паркът изобилства с редки видове дървета. Има цяла горичка от хвойни, които не се срещат у нас, лиственици, различни видове ели, дори кедри!

10_wrach_pict3637

Ето това дърво направо ме зашемети! Аз по принцип не мога да устоя на дърво или лоза с червени листа (пък това в случая е един великолепен японски клен, Acer palmatum). Но онова дърво, всъщност бяха групичка дървета, просто ми взе дъха.

11_wrach_PICT7434

12_wrach_PICT7442

Сред невероятното великолепие на лъскави листа се криеха тези бодливи плодчета. Така и не можах да му запомня името (има все още табели със старателно изписани латински имена), може би е роднина на кестените.

13_wrach_PICT7437

Другата примамлива част от парка е голямото изкуствено езеро, заобиколено пак от буйна растителност…

14_wrach_pict3680

15_wrach_PICT7544

Ето тези високи треви с пухкави пискюли са любимо място на тройката патици, обитаващи езерото.

16_wrach_PICT7515

От малкия мостик може да им се хвърля храна. Но докато патиците се доберат до солетите, от дълбините изплуват понякога огромни шарани, за размерите им съдя по това, че цяла солета “Хрус-хрус” си отива на една хапка! За съжаление, въпреки неистовите ми опити да заловя някой на фокус, дяволски са бързи люспестите дяволи :)

Време е за кафе. Връщаме се в централната сграда, където над закрития басейн се намира едно друго култово място в комплекса – кафенето. Кафене като кафене, с пластмасови столчета, реклами на фрапе и кока-кола, и …

18_wrach_pict3584

… събрало всички ценности от миналото, заемали тогава ключови позиции в интериора на правителствената резиденция. Ето това ни доведе до умиление нас двете със сестра ми (не портрета, де, макар, че и Тато е незабравим от друга страна). Опер-ката беше първият ни телевизор! Незабравими моменти от детството ни. :)

19_wrach_pict3585

Ей, да! И фанфарите. Свирили ли сте на това нещо? Аз все страдах, че съм по-малка и няма да ми дадат като на сестра ми да участвам в някоя манифестация с фанфари.

За край на разходката съм оставила няколко актуално звучащи мъдри мисли и лозунги (Лю, много гледах, ама за хмел нищо не пишеше!). Това, че има басейн и че сте чели “Бай Ганьо в банята”, не значи да му последвате светлия пример. Хората, явно са се презастраховали от мераци да се правят изпълнения в стил тюлен бяга от косатка…

20_wrach_pict3583

Друга българска черта, подмотването, също е била заклеймявана. Преди време мислех да пусна ей, това в ППЖ-то “Изгърбване”. Тежко на тези дето не са били в казарма :P

21_wrach_PICT7391

Тъй де, навалицата чака отвън! Не всички са ботаници да се шляят в градината до посиняване!

22_wrach_PICT7393

След десетия съвестен ползвател, водата сигурно е имала лековитостта на Ганг и ухаела на сапун “Хвойна”, със следи от “Катранен” и леки облачета “Бебе” по ъглите на басейна… Ама затова някак си всички англичани ми изглеждат болнави… като се сетя как са се къпали един след друг, в една и съща вана… :shock:

И един специален поздрав за културолози, културтрегери и изкуствоведи :lol:

23_wrach_PICT7394

Ако още се чудите накъде да потеглите през уикенда, може да наминете към Мястото. Освен, че ще се убедите, че не съм си направила колажчета от “Работническо дело” (ей, т’ва е идея! ;) ), точно през октомври, тук е една малка приказка.

24_wrach_PICT7545

8 Comments so far

  1. deni4ero on October 17th, 2010

    Уникално! А лозунгите … един път!

  2. DSdiva on October 18th, 2010

    Еееее, завидях, за цялостното преживяване,клена и кедъра ме очароваха, ювелирното ме плени, фанфарите проглушиха, а лозунгите изкъртиха от смях, но като се топнеш във ваната /без сапун и самичка :D / какво губиш? :P

  3. Николай Цветков on October 18th, 2010

    Далечко ми е, ама ако имам път, бих го посетил. :) И да, и аз завиждам мъничко. (blush)

  4. зори on October 18th, 2010

    Дам, забавлявала си се яко.
    Завидях ти за градината, по есенните императори и аз съм луда, ако видиш някоя шматка да клечи под клоните на някое почервеняло от ласките на есента дърво – знаеш кой е. Обаче бамбук… не е честнооо, аман от градски стръкове немощен бамбук, извити и цял живот киснали във вода, толкова ми е домъчняло за високите, истински зеленени стръкове, които се поклащат леко от вятъра…
    Що се отнася до табелите – след градината няма как да ми хванат окото… минало, незабравимо и за щастие – отминало, пък и сега има достатъчно подобни ;)

  5. Geri on October 18th, 2010

    @Лю
    нали :D

    @DSdiva
    Ами време ти беше, няма само аз да завиждам, проточила лиги и нос накъмто онези кифлички и хлебчета… ма много си лоша, значиии :D
    И каккакво губиш? Гъделичкането ;) (на мехурчетата де :P )

    @Koko
    Не е чак толкова далеч, а може да има пряк път на югозапад :) Красиво местенце е, наистина.

    @зори
    Със Sis винаги се забавляваме като щури, а дай ни и простор.. ехеее! :D
    Знам за шматката, нали “пасем” едни и същи тревки и листа :) оо, оня бамбук е побъркващ! Ето две снимки на Ани, които са нейна емблема! ;)

  6. зори on October 18th, 2010

    Чудесна емблема, но аз вече съм влюбена в 08_wrach_pict36081.jpg – напомня на японско езерце :)

  7. DSdiva on October 18th, 2010

    Знаех си, на загуба я карам, дори откъм гъделичкането :(

  8. Geri on October 19th, 2010

    @зори
    О, да! Каскадките са много симпатични. А като се съчетаят с някое по-неспокойно небе, става разкош! :)

    @DSdiva
    Да, бе, да, на загуба! И впрочем, какви са тия вани и джакузени мераци?! Самодивите не се ли къпехте в росата, хм? :roll:

Leave a reply