На някои им е трудно да започнат да разказват, хм, много често и на мен ми се случва. Ама този път, като никога ми е трудно да спра! Явно в този град наистина има някаква магия, лека като омара в юнска сутрин, едва завоалирала върховете на липите. И дълготрайна като аромата на коледни курабийки по вълнената жилетка, забравена на стола в кухнята на Бъдни вечер.

Та като стана дума за Бъдни вечер и Коледа, я, да се разходим под вълшебните светлинки на това кътче, както обещах, ама и както се оказа, никой не ми напомни Добре, че паметчицата ми все още е по-трайна дори от отворена кофичка данон, забравена в хладилника.

Всяка вечер, след пет часа, се връщах да си оставя тетрадките и рисунките в стаята, и въоръжена с Дейна и широкоъгълна усмивка, се изтъркулвахме от Музея.

Изтъркулвахме е точната дума, защото той е на едно баирче. Не ме питайте как го изкачих на отиване, след всички перипетии с метлите и предвид непознатата топография. А пък на връщане не беше по-леко, де – рано сутринта на 18-ти, с куфар, пълен с шоколади, по снега…

Улиците на Женева изненадват с много неща, но първото, което ме впечатли бяха тези огромни дървета, изникващи на тротоара, между сгради, или посред някои кръстовища.

Всяка вечер бързах да изляза и да хвана точно онази особена, индигова светлинка, между деня и нощта. Така характерна за зимата, с едно особено сияние, което сигурно и студа засилва. И с това наситено синьо, разливащо се между облаците, точно като капка мастило във вода.

На такова небе, жиците винаги придават особен чар, така добре известен и вещо използван от един (много познат вам) noire-класик магьосНик

Веднъж като се спуснете по една от основните улици в града, няма как да се загубите. След почти кръглото кръстовище на Rive, просто душата ти пее “Нека бъде светлинааа!”

Всяка лампа е превърната във феичка, от свитата на Снежната кралица. Някои с корони, по чиито лъчи изригват фини, блестящи стрели. А други – само с якички от светещи гирлянди.

Спомняте ли си какво казваше Ам Гъл на ошашавените Фродо и Сам сред мъртвите блата? “Don’t follow the lights“! Хаа, тук е много възможно да се изпозагубиш, ако не следваш съвета

На всяка улица, която пресича главната, те чака пак сияйна изненада. Когато за първи път минах оттам, след първото кръстовище занемях…

След второто едва не изпищях от кеф, а на третото – хм, вече бях подготвена

На едно от кръстовищата излизаме на малко площадче, където проблясва огромна елха. Лампичките по дърветата са като изящни бодли, а окото на часовника блести, като че медената питка е глътнала на Джейми вълшебното фенерче и е помолила зайчето с карираните уши да я метне до камбанарията, че не може да долази сама

На същото площадче, всеки прозорец се бори за първенство кой е по-по-най-блестящ и ефектен…

…, а като погледнеш надолу, виждаш че стъпваш по едни светещи павенца, лежерно разпръснати тук-там сред “нормалните”. На всяко е изписано някакво пожелание, на какви ли не езици!

На друго кръстовище блесва църква, цялата завита в блестяща роба. Друг впечатляващ навик тук е по Коледа, всеки фонтан да се превръща я, в градинка със студоустойчиви цветя, я във фонтан от светлини. Какъвто беше и случая с този, пред църквата.

Ако си мислите, че в града не се строи и няма кранове и тежки машини – лъжете се. Строи се, но всеки строеж е завит с пословичното старание на онези мармоти с шоколадите. А крановете… ами те са си просто едни огромни… елхи

Дърветата пък, по Коледа се сдобиват със светещи ябълки!

Ако сте се уморили, ще хванем трамвай. … ако успеем, че от толкова искри магия наоколо, и те се превръщат в болиди от втечнена светлина…

Ако ли пък не сте се изморили, ще хвърлим един поглед и на реката, опасана с фина блестяща верижка, и приютила разноцветните потрепващи отражения в неспокойните си коси.

Като стана дума за коси, ако видите някоя принцеса, да подтичва с увиснал на ръката пухкав маншон, смъкнато чорапче над пантофката и чорлав вид… да и кажете да се успокои и да ходи да си прибере коронката от тая жица! Бива ли пък и принцесите да се заиграват с метли?! Белким всички каляски станаха на тиквеници покрай Бъдни вечер?!

Еееей, ама то е Бъдни вечер! Има-няма почти Коледа! Дали ще е с питката с паричката, аромата на постния боб и зелника, който никой не може да направи като баба… Или ще е някъде там, край елхата и светещите павенца на приказното градче… Нека е щастлива!

Да е светла и спокойна, за да повярваме, че спасител може да стане всеки човек – стига да помисли малко и за другите. Весели празници, мили хора! :***)