Ахтопол #3: за лунатиците
Comments(13) 
Едва ли има някой, на който изобщо да не въздейства този призрачно блед лик, набеден заради (не)случайната подредба на петната си, за излъчващ неизерима, тиха тъга… Или съзерцание, отдалеченост, хлад, и най-вече – тайнственост. Кой ли пък няма там нейде в главата си по един таен или по-изразен Лунатик (някои ги имат и по няколко) за черни безлунни дни. Когато му потрябва (на кой ли не му е трябвало) да избяга, да остане насаме със себе си, да потъне в чувствата и настроенията, които поражда Луната, далеч не само, когато я види да изплува – огромна и с цвят на разрязан розов грейпфрут.
Тя е тиха, мистериозно изникваща. Не може по нищо да се сравнява със своя побратим, който изгрява с огън и жупел и плисва лава върху притихналите коси на морето. А Луната се ражда в привечерен воал. Като обвита в няколко пласта крехка ядка. Като мираж в пустинята, който с всяка минута става все по-ясен, и те кара да повярваш в осезаемото подобрение на зрителната си острота.
И ако малцина са успели да я забележат в момента на раждането и като обло късче захарен памук, контрастът на нощта с удоволствие разиграва сцената на нейното узряване и избистряне, приковаващо все повече вниманието на зрителя.
И гледаш как метаморфозират лежерно разхождащите се хора край теб. Мъже в къси панталони, в крещящо зелен цвят с фигурки на черепчета и канабисчета, майки, задължително в бели дрешки, девойки с наплетени плитчици и поклащащи се пластамсови халки на изящните ушета… Изискани дами на възраст, в бежови жилетчици и удобни мокасини, хванали подръка също такива чичовци и дядовци, спретнати в моряшки райета… Ниски и високи, с поясчета около талията, в трико или лен, повели озъртащи се дакели или ококорени бебенца в колички. Бързат към кея и тайнствен блясък къпе очите им в усмивка.
“Виж Луната!” – се чува от различни страни. Както се казва – един поглед и си там! Но малко са тези, чиито погледи се срещат откъм светлата и страна. Един поет беше казал, “Луната – хляб за всички влюбени в света”. С изключение на тези влюбени души, радостта, вълнението, чувствата, които те връхлитат като се взираш в бялата лодка, са дълбоко лично тайнство. За сметка на това, на задната маса, откъм тъмната и страна, можем да се срещнем доста богата компания. Там е неизвестно поле за действие, за завихряне на фантазии, не само тъга, не само очарование, луноходи-луноброди, духове, пулсиращи светлини… А и хората с въображение са доста повече от влюбените 
А докато аз разсъждавам с присвити очи над тези очевидни различия в настроенията, които носят двете половинки на бледоликата дама, удостоените с честта да ми носят част от снаряжението се възползват.
Храни синче да ти тури звънче! Много забавно – да хване силно унесената ми физиономия. Липсата на фокус вероятно е от диафрагмено-хилежни конвулсии. Гарантирам, че по принцип, канончето има фокус-резачка!
В този момент ме интересуваше повече да успея да се справя с нивелацията на стативчето, че не съм му свикнала, или как да влязат в кадъра връщащите се с улова за вечеря рибари, и още къде да се разположи лунната пътека на Herr Karl, че да намери радостта в душата му… Или просто да се видят вълшебните нишки, протягащи се грациозно от дъното и описващи сияйни дъги по лунното лице, светнало като изтървана медена питка…
Пътеката се появява и тя такава, мистериозна, изплува като че ли от водата. Като че ли сребристи рибки се нареждат и затрептяват едновременно все по-нагъсто една до друга.
Хората се усмихват, споглеждат се, свеждайки надолу апаратчета, gsm-и, кой каквото имал подръка, щракнал и се радвал!
- Много е красиво, нали? – усмивка в гласа ме изважда от трескавото вцепенение в търсене на подходящата скорост. Възрастен мъж с яркожълта шапка с козирка, се смее и опалените му от слънцето бузи светят като ябълки по месечина – Я, вижте, така добре ли е? – показва ми снимката на телефона си.
- Чудесна е! – кимвам с усмивка. По същото време и аз бях направила същата снимка.
Тихо приплясват вълните в телата на сънените лодки. Особен е този звук, някак примляскващо приглушено отеква, ритмично, ласкаво. Като искрено приятелско потупване на рамото. “Е, приятелче, спи ли руля?”… И нека. Сега е нейното царство, нейното време. Цяла нощ тя е господарката, която върти кормилото и управлява настроения, сънища, думи казани и почувствани, полъх на спомени. Нейно Сияйно Величество!
П.П….
“Добре, бе, това е толкова прост статив, аз го схванах само за половин час. И казах сгъни го! … А не разглоби го!”
“И да, уф, знам, че става и за оръжие… Ти щеше да видиш ако ми бяха натоварили по-тежкия!”
Aх, че лош статив! Значи заради него на някои от снимките морето като че ли ще се излее. Но пък са станали прекрасни!
И да благодариш на синчето от наше име. Като не можем да ти видим очите на живо, поне на снимка…
Страхотни снимки – чак ни се дощя да сме там, да гледаме “лунната питка” и да вдишваме с пълни гърди морския въздух!
Ахтополската питка си я бива, но и маминото добре се е справило – гепило те е
елее …такъв съм отнес … тва било луна, а аз реших на първата снимка, че е нещо слънцето застанАло по друг начин, сещаш се, сложило си е примерно червена кърпа на главата, за да свети червено …
Вили, напълно е възможно това да е причината за теча. А може и заради твърдите намерения да избягвам центъра на света (и на вниманието)… Така де – не знам дали вече е станало ясно, ама аз съм адски асоциален и интровертен тип
Момичета, радвам се, че са ви харесали медено-лицевите и пътечкови опити! Но много, много още има да се желае, за да станат прекрасни (аз не си ги харесвам особено, ама сигурно съм дефектна
). Снимането по пълнолуние се оказа голямо предизвикателство, особено връз море (между блоковете е по-лесно да се хване “на тясно”) 
В този момент ме интересуваше повече да успея да се справя с нивелацията на стативчето, че не съм му свикнала, или как да влязат в кадъра връщащите се с улова за вечеря рибари, и още къде да се разположи лунната пътека на Herr Karl, че да намери радостта в душата му…
herr Karl би казал, че предназначението на онази симпатична малка дръжчица не е за подпиране по време на опити за кадриране, а за хващане и държане с два пръста, след което камерата сама се насочва към това, което сте пожелали да се появи на снимката.
иначе благодаря за снимките.
С два пръста значи, а? Много бих се радвала да видя точно тези два пръста на herr Karl… в действие. Да видим дали желанията сами се изпълняват
Радвам се, че наминахте, Herr Gossinger!
herr Karl обикновено използва единствено трипръста конфигурация, но на вас ще са достатъчни и само две от вашите феерични пръстенченца.
Колкото до желанията — не, не се изпълняват сами, все някой трябва да се смили над тях
Трипръста звучи много хвърковатичко. Сигурно имате роднини или приятели сред птиците (например Falconiformes).
И да ви кажа, сър, тая симпатична ръчка хич не може да се управлява с две пръстенченца, камо ли пък феерични.
Ох, и за желанията… Да бяхте казали да си пъхна лампата в куфара!
Ами тя конфигурацията всъщност е способна да вдигне много хора във въздуха, така че — да, хвърковата е.
Щом не става с две, макар и феерични, пръстенченца, тогава се налага да опитате с цяла ръка (лява при това).
Колкото до лампата — при вашите забавления, тя е задължителен аксесоар за онази чудна (CompuDaypack) раница. Та стига вече оправдания, а?
тогава се налага да опитате с цяла ръка
Анджък, де! Най-сетне уцелихме конфигурацията за този запецнат израстък
Хм, ама моите забавления не са само по тъмно, да подскачам по лунната пътека. Пък ламбата не влиза в раницата, че там и лаптопя.. тпруу! Ама вие случайно да не сте ми редили багажа?! Много подозрително става, мхмм
Спокойно, не съм го редил (все още), но подозрително прилича на моя, само дето на мен точно такава ламба не ми трябва.
Подозирам, че и други аксесоари не ви трябват… Летящо килимче например, да замества развихреното въображение