O Mar e Vento
Comments(24) 
Казват, че Вятърът е мой господар. Сутрин, погалва снагата ми, за да я накара да се протегне в нега и да поеме първата ласка на слънцето. Пак той, закачливеца, подръпва оглеждащия се лазур, сплита го в плитки и му връзва бухлата пяна за панделки.
Толкова пъти ме е удържал кротка като ледено огледало, а под повърхността ми кипи. И колко пъти ме е карал да бъда дива и буреносна, когато ми се е искало само кротко да люлея чайките на гърба си.
Няма, не искам да е все така! Нима може морето да има господар! Толкова се дразня понякога… Само да погали настръхналия ми гръб и може да ме накара да полудея. Тогава ми иде да изтръгна вулкани от пясък. Загребвам с ненаситни талази и се хвърлям в лицето му, с побелели до скъсване мишци…
Искаш да ме развълнуваш, нали? Ето ме, връхлитам те, Духовит Ненаситнико! Искам те, улавям те в прегръдките си, поглъщам отново и отново дъха ти и го превръщам в кристална пара. Кой е Господарят сега?
Не си ли щастлив в обятията от тюркоаз? Не искам да те пусна, сладък миг! Не и преди да се втурнем обезумели и ненаситни към скалите.
Може ли някой да спре вълната пред брега, в който тя избрала е да се разбие… Боли ли? Разбиваме се в милиарди кристалчета, съвършени сферички, сляти въздух и вода. Скалите са затова на пътя ни. Ако не ни разделят, ни помагат да се слеем завинаги.
Птиците изпъват крила и се хвърлят срещу нас с неистови писъци. Чудех се, дали от болка или пък в екстаз. Попитах ги. “Наслада е да усещаш битката на две стихии!” – ми отговори една сива чайка и се хвърли от скалния ръб. Нима не я беше страх?! “Две стихиии – винаги заедно! И в битка, и в страст не могат една без друга!”
Още се носи последния писък над кипналите води, с едва доловимите думи, които ме карат да утихна. Отслабват стегнатите възли на вълните. Задъхан, Вятърът вае водата, която омаломощено го близва с бели езичета. “Искаш ли да тичаме до брега? Не е далеч – примамливо шепне над пяната – Там, на пясъка има хиляди мидени черупки и камъчета. Искаш ли да погадаем?”
“Ще ги обгърнеш, ще ги завихриш в пяна и ще ги разстелеш върху пясъка – да видим какъв знак ще изпишат. Дали и утре заран ще се вкопчим буреносно един в друг или пък… ще се полюшваме в сладка прегръдка в залива”…. Иска ми се да не го слушам, искам да продължа да бушувам, да задуша този сладък шепот в бученето на вълните! Но брегът е така близо, толкова красиво проблясват песъчинките – рожби на скалите, горките жертви на нашата битка милиони, милиарди години. А дали е битка или игра? Глупаво пернато, как ме размъти само!…
“Ела! Вплети ръце в пяната на косите ми и да доплуваме до брега”.
Аз ли съм мръсница или ти ни пускаш твърде двусмислени истории!???
– просто се чудя и си питам.
И не се оплаквам – харесват ми
И двете
Знаех си
Тогава може ли да ми кажеш къде се е затрил един фар и едно езерце в скалите
(неофициално – това си е чиста проба “искам още”, защото ми е толкова тегаво графичето, че малко неща ме карат да ставам сутрин)
Ехее, то да беше само един! И езерцето… а бе, да не би и ти да си надничала от раницата, заедно с Herr Karl?
Виждам, виждаааааам…
Аре, Слънце, моля теееее!
” … кротко да люлея чайките на гърба си …”
моля те, не се сърди, нека да се посмея … Що за гърбище имате Гертрудова? За това ли заменихте тъй охотно ласките на зеления мъх в шарколес? Да се гаврят с достолепния Ви …хмм … гръб чайките? Тези фалшиво кресливи пернати, които не разбират от ‘чиба’, а само каканижат и говорят за страсти?
покорно се извинявам, но чувството за гавра надделява и продължава, едвам го удържам, за тва само невинно-ЛЮбопитно ще попитам – абееее … приятелката на Духовиятия … що не се пробваш в еротични прози, разкази, поеми?
Спирам и много се извинявам! Коленепреклонно моля за прошка! Усещането е страхотно, което си представила! Невероятно! Чак ми иде да го грабна бате … ама е на работа …
Извинени сте, Ваша Непринудена Рошавост, само ако сте грабнали бате тутакси от вратата! :***
Ееей, ама ти па как ме разсмя – не е истина, значи!
Лекички, пуфкавички и хич не му натежават на гърбището на… лирическия герой. Който пък си няма нищо общо с разните там вещици, отваро-забъркватели и съновмешатели от мъхестата гора 
Те, чайките, не разбират от “чиба”, а само от “риба”. По природа са адски любопитни, не знам какво не им одобряваш
И понеже невъзнаградено любопитство няма – всъщност, оная приятелка отдавна си пише еротична полупоезия-полупроза, че даже и тук
Обаче, евала за въображението ви, девойки! Къде и как я усетихте толкова еротика тук… :***
И я, чакай да питам. Вместо да ви витаят палави мисли за награбване, някой да има в бохчичката ППЖ за изпълнение? Че ми остана май само това на Марианка, което засега доста ме затруднява…
ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ, еротично ППЖ си просиш май?
ама, разбира се – ППЖ-то е твои снимки на плажа ПРЕД (пред) обектива. По възможност усмихната, нахилена, чорлава, смееща се, с пясък, без пясък и побързай, щото идва дъжд!
Да завали и ППЖ-то ще е мокро:)))
Може ли “Даровете на лятото” – и без паЯчета, лазещи по цветенца, не че не са ми любими…
Засега – само сухо
за мокри фанелки, обърнете се към мъжката част от читателите :-!
ха, мъжката част като участници ли я гласите или само като зрители? че като гледам как сте я подкарали, още малко ще поискате и в свалянето на мокрите неща да участваме.
а имайте малко милост, де.
само като ценители, Нии! и като фотографи
милост? иска ти се
@ Nick
Nick, това е ужасно сексистко отношение
Като представител на женската аудитория декларирам, че би била прекрасна гледката на мокра фланелка върху стегнати мъжки рамене
хайде сега, оправдания — мокра фланелка върху мъжки рамене. късно е, чадо, мандалото хлопна — да бяхте се уточнили още в началото
и какъв сексизъм ви гони не разбрах?! толкова бях възпитан
@ Nick
Хлопнало било мандалото – такъв як дъждец се сипна преди малко, пълно беше с мокри фланелки, ма кой да снима
Споко, Nick, закачах се. Видя ли луничавата сладурана как ни завъртя номер – няма мокро, няма сухо…
за тези мокри фланелки, за които ми хортуваш, бият през ръцете, ако снимаш. и то с обвинение в сексизъм.
а луничавата сладурана само това чака — да ви извърти някакъв номер. ама тя не е виновна — вие сами си го търсите
а сигурна ли си, че това са лунички — на мен повече ми приличат на дупки в шапката
тцъ, лунички са и вероятно още има леки следи от “даровете на лятото”, ма Гери така се е покрила и се прави на заета, че ще я видим чак къде средата на декември, когато вече ще може да си ги класифицира както си ще
тцъ, не са лунички да знаеш.
а за декември месец се оправяйте с нея.
и я да те хвана на сексистка тема, като отвори дума за това — само девойки искате да виждате, нали? това мъжете за нищо ги нямате — само ако са с мокри фланелки по стегнати (забележи — стегнати) мъжки рамена, тогава може И да им обърнете внимание, а?
Nick, прав си – абсолютно сексистко е това със “стегнатите” МОЛЯ ЗА ИЗВИНЕНИЕ!
Истината е, че принципно основното изискване е за мъжки
четейки последните коментари, забравих откъде се тръгна и какъв е постът за такива коментари … а то било морето … и въобще не си и помислям за гърбът-люлейка на чайктие на Гери … сексисти такива
Представи си кво щеше да стане, ако Гери беше постнала снимки на некой океан …