В града на приказките #4: Бира!
Да не мислите, че щастлива от скорошното завръщане у дома, съм се отдала на разгулен живот из тихите женевски заведения?! Нищо подобно! Просто… голяма късметлийка. Защото още първата вечер попаднах на едно вълшебно местенце. Магазинче за вълшебни пръчки, колби и буркани! И след като много дни и нощи си мечтаех за една от тях, и се чудех дали ще се сработят с Дейна, дали няма много да ми тежи, дали няма да ми трепери ръката, докато я използвам, … последния ден се реших да ходя и да я изпробвам. Ха! Оказа се, че всичките ми опасения са били напразни. Тя така удобно си пасна с Дейна, че двете в синхрон можеха да ми измагьосват така желаното докосване до далечината, без да е нужна телепортация или палене на метла
Продавачът, млад изискан вещ господин, ми разреши да ходя навън да пробвам, ама … все пак, да не взема да драсна нанякъде, де Веднага се възползвах, да надникна къде се е запътил оня ми ти червеношапков дядо със страст към екстремните спортове като керемидно катерене и бънджи в комин.
Вълшебната пръчка модел бурканче тутакси беше закупена и дадена на Дейна, да се заиграва и да свиква с нея. Естествено, сетихме се и двете за Зори и нейните намеци за разни “гьолчета”. Е, вярно, че докато бяхме в магическия магазин, слънчицето, което така мило беше решило да се появи и да ме изпрати, вече си беше отишло.
Докато още е светло се опитахме да хвърлим един поглед на другия бряг на реката. Така и не ми стигна времето и него да го пообиколя. Е, … другия път.
Но това, за което най-много се радвам, е че мога да си приближа пернатите гадинки
Гълъби и гугутки, врабчета и синигери, тичащи дечурлига, мислете му какво ви чака! И мен ме чака малко време и много щракане, докато свикна с тази така чудесно изглеждаща (и работеща) консервна кутийка.
Добре дошла, Бий!
Какъв по-страхотен финал на тези две седмици в градчето на приказките! Невероятно беше и … има още много за разказване. За Градината на маговете, с техните чудновати растения и билки. И за Музея и неговите животни. И за Коледното настроение. Та… сигурно пак ще се върна (дали с картинки тук, или наяве догодина… пак тук, ще видим ). Може пък и да има продължение?!
ами пак да повторя — със здраве да си го ползваш дълго време, че и с 500 mm да се обзаведеш, след като си падаш по пернати гадинки
Много благодаря и да ти се връща!
За 500 ще ми трябват бая милилитри течна стабилизация, че не обичам да мъкна статив с мен. Ще трябва да се обзаведа и с шерпи
Честито!
Този тип пособия за магии са ми абсолютно непознати,но крайните резултати са мнооооого добри.
Мерси за “гьолчето”, за покривите и пернатите – супер са.
Гертруд, да вземеш да си идваш вече, че то с чуждоземните магии не бива да се прекалява. Я виж патките им на какво приличат! Иначе, че си си купила “вносна” вълшебна пръчка – браво! Ако с нея успяваш на измагьосаш родните кюфтета и кебапчета да се превърнат в кнедли и кроасани, вероятно ще успееш от дърти вещици да изфабрикуваш “маЛекенки”, че да се пофръцкаме и ние около котлетата.
Много целувки от родното блато! :-*****
Айде и тук едно чИститУ!
За птичките (без пчеличките
) би било хубаво освен дълго, да е и светло. Та, тогаз на шерпите ти статива ще изглежда като клечка за зъби
.
Поздрави Ему
П.П. Уф, а днес базарът на фотофорума пак ме вкара в изкушение и жесток размисъл, но за сега устоях
.
Еееей, по-хубаво от това да си вкъщи няма!
Благодаря, че сте се отбили, мили хора! :***)
Зори, още гьолчета и пернати има, ще се появят сигурно. Вили, на дъртите вещици друг им е чар(к)а, нямат нужда от внисни пръчки, а от чародеи насреща (то ще се види най-ясно след снимките от днес)
Ему, с какво, бе, Пи, те вкараха пак в изкушение тия дяволи?!
Супер! Благодаря, че сподели! И честито за придобивката!
Благодаря, Коко! Е, как няма да споделя с приятелите си! Надявам се да се справя с новите далечини