В тази разпарцаливена от ползване и оцапана, с петна със съмнителен произход книга, има рецепти за забъркване на толкова много различни смески, които са в състояние да сменят настроения, да объркват или пораждат чувства, и чиито изпарения се вият около котела на живота ни, в цветове, от които трудно може да предугадиш съставките или въздействието (докато не се кламбичне поредната изненадана жертва). Та, с такова разнообразие, не е за чудене, че в наръчника могат да се намерят и разни рецепти за специални групи пациенти (или ползватели, или пострадали
).

Като се замислите, в достигналите до наше време приказки, във всяко царство-господарство, от най-скромните до най-изисканите палати, около царе, царици, принцеси (и особено принцове, изпаднали в мисловна недостатъчност), винаги се е навъртала по някоя магьосница. Е, вярно – те се отличават с огромно разнообразие от персонажи, по целия градиент от зли вещици до феи-орисници. Сетете се само как злата вещица, смъртно обидена, успява да омагьоса вретеното и тъкмо, когато Спящата красавица решава да се пробва да свърши една такава типично женска работа като преденето (представете си, че вещицата не е била достатъчно ВЕЩа и сбърка да омагьоса някой гаечен ключ!) – пада и заспива тутакси! Ами то, от тогава сигурно идва израза “Хванала се принцесата на работа…”. Ако си беше седяла в двореца, да слуша музика или да се учи да танцува – нямаше да я сполети такава дълготрайна поспаливост. Или да беше наглеждала поне придворния готвач – да се учи да вие баници, примерно!
Read more »