Ден на системния администратор
Кои са те – системните администратори? Особена категория магьосници, забележими тогава, когато връзката изчезне или екранът е черен, и веднага след справяне с проблема отново превръщащи се в невидими. Непредвидими, също като проблемите, които всеки момент могат да им сервират девайси и софт. Всеки миг различни – за да имат достатъчен набор решения за справяне с всякакви ситуации, дори и с подръчни или нетипични средства.
С особено умилително чувство към всяка джаджа, през която може да премине, макар и един бит информация, независимо от възрастта и степента на разпад. Наред с тази консервативност (”с елементи на геронтофилия”), те винаги следят изкъсо новините в развитието на технолъгиите, понеже по подразбиране са любознателни и всяка нова дистрибуция, чарк, скрипт и кръпка трябва да се пробват. Ненаситно любопитни – все трябва да “надзърнат под капаците” и да разберат “принципната схема”, да намерят устройството, брънката, кабелчето или редчето в кода, което създава ситуациите. Винаги готови да помогнат, не само защото просто има някоя забила машина, прецакан маршрутизатор или изчезнал кабел, не само защото им виси на главата някой отчаян юзер с изпарила се поща (естествено “младото и крехкото” се обслужват с особено внимание и предимство ). А просто, защото всичко в подопечния им локален мрежови вилает трябва да работи добре.
Такива ли са админите около вас? Мисля си, че за да бъдат повечето с такъв поетичен образ, във всеки от тях трябва да е вграден с цялата си естественост и пълнокръвност по един Балабан. С неподлежащото на предвиждане поведение, готовност за реагиране на изненади, проницателност, незамъглена от зъркелите и човъркащо любопитство. С всичките си “особености”, с “представата за плаващо работно време”, в което мисълта ти тече и не е възможно да се вкара в рамки.
За тези, които са чели тази невероятна книга, става ясно, че все още съм под шокиращото и въздействие. Не съм си представяла, че съвременният ни свят може да бъде така леко, елегантно, полу-шеговито, но и безпощадно разчленен на основните си части. Не бях виждала досега нашата действителност така добре зашамарена и запратена върху листа, заедно с цхазъма, с нахлупените капаци, с “организираната реалност”, която така великодушно крепи емоционалния ежедневен уют на охлоса, лишавайки го от способност да мисли различно, … или изобщо да мисли.
Но покрай днешния празник, се сещам най-вече за тези нахитряли “усери”, които неволята е научила да не се задоволяват да гледат картинката, а да рискуват да бръкнат в дълбокото. Тези, които захвърлят “зъркелите” и се стремят да разсъждават и разчупят стереотипите. Хакерите на всяка капсулирана система, автокефалните, генераторите на случайни събития, които “не дават на историята да прекрати течението си”, защото светът се развива и еволюира, биологически и духовно.
Съвсем се отплеснах, а ми се щеше просто да поздравя всички приятели системни администратори с празника! Да им пожелая повече безаварийни дни, добре вдигнати сървъри, здраво опънати кабели, послушни комутатори и маршрутизатори, безбъгови дистрибуции и навременни кръпки. Бих добавила и пожелание за потребителите ви,… но имам питане
Има различни потребители. Послушни симпъл-юзери, които се задоволяват да гледат екрана на смъртта и търпеливо да чакат админа да намери време да мине, и които просто отказват да прочетат (камо ли разберат) какво точно им казва съобщението за грешка. Има и непокорни – нетърпеливковци и любопитковци, “разбиратели”, които често ги повлича да хванат отвертка и да надникнат под капака, защото искат да се научат да се справят сами. Или забиват нос във форумите, които чичко Гугъл им изсипва, готови да пробват някоя от предложените панацеи, макар, че понякога рискуват да забъркат още по-големи каши от самия проблем
Сигурно има и още много категории, та затова питането ми е – какви предпочитате да са вашите потребители, господа системни администратори (настоящи, бивши или просто с мерак да се занимават с този тип магьосничество)?
И наздраве!
http://www.youtube.com/watch?v=8UXAF-CUmIA
Готино!!! Благодаря, zory!
Един от по-срамежливите админи ми отговори, че предпочита потребители с червени коси, зелени очи и големи гърди
Неведоми са пътищата на сисадминските мечти… Но да им пожелаем да се сбъдват! Човещинка
ахам, усмивка, значи… Май съм забравила да кажа, че са и с нестандартно чувство за хумор
Много е забавно сам да си пишеш коментари!
че къде съм си писал сам коментари?!
ето, виждаш ли, … с нестандартното чувство за хумор не се усеща по-простичката шега
ахм, тя се схваща, ама влечението към истината е по-силно.
Я! откога?
Че истината си е там (някъде в началните коментари), само че май се крие многозначно
Поздравления за колежката. А отговора ми е прост, цитирам си главната счетоводителка: “Ела бързо, че тая пущина(компютъра) пак збърка”.
Много благодаря!
А, да. За най-голям наш ужас, има и такива колеги и счетоводители. Изобщо, това, че ми се налага да изпълнявам тази длъжност си е трупане на опит и вникване в психологията на сисадмините
Поздрави!
То това си е ежедневие. Ето една интересна статия за колегите и колежките. http://kafence.com/Наръчник-по-оцеляване-в-Сървърното-347.html
Благодаря! Супер е! Де да бяха и всички сисадмини като описаните, ееех, ще настъпи такъв живот!
Хехех е аз не съм чак такъв цербер като описаните. А и при нас няма хардуерен отдел и младши администратор. Лошото е, че юзърите си осатавт същите.
Значи слабо действате в посока инвестиране в юзерите. Не е само да им оправиш нещата, а и да успееш да им запалиш любопитството и стремежа към независимост.
(хм… е, поне в определени елементарни неща
)
А аз отдавна съм се отказал да се занимавам. Свърша работата зе 5 минути вместо да се ядосвам 5 дена и пак да си я свърша сам.
- Скъпа, лягай!
- Лягай, скъпи, Имам още домакинска работа…Форумите не съм чела още, в блога не съм писала, коментарите не съм одобрила…
Така е, всичко това съм чувала, само че … в кои времена живееш, човече?!? С това скъпи/скъпа?!