Откакто съществува човешкото племе, хората с познания и умения във вещерското изкуство се делят на две групи, почти може да се каже враждуващи. И съвсем не са поделени по способности и особености някакви, като например да забъркват котел с емоции, да докарат гръмотевици със свиване на вежди или способност да предизвикват природни бедствия в малолитражни съдове…

Още от времето, когато първите човеци са се опитвали да си оправят стойката без космодиск, мъжките прояви във вещерството все са били свързани с лова. Със страстта и находчивостта на хищника. Затова и често най-силните мъже в племето са започвали да усвояват магьосничеството, въпреки че не всички са били даровити за тази професия (и това явление май е успяло да се пренесе през наносите на времето доста успешно ). И на всичко отгоре дейността на шаманите е била считана за върховна, свещена, свързана с оцеляването на племето. Почит и уважение от всички!

За сметка на това, всички жени, включително и тези надарени с вещерски умения, имали далеч по-различно ежедневие. Вместо на лов, те ходели да събират плодове, гъби, корени и грудки и така постепенно някои от тях ставали вещи в билкарството. Болните и ранените също не ходели на лов и в грижите си за тях прото-вещиците ставали все по-добри в лечителството. Е, да, де ама … лечителството и храната, нерасла на корен и непокрита с козина или пера, не се считали за жизненоважни за племето. Отделно, че някои растения имали обратен ефект върху ранените… Та оттам и женската магия била заклеймена, чак до ден днешен. Когато се говори за вещи мъже, се казва “магьосници”, а когато иде реч за женско магьосничество, обикновено казваме “вещици” (понеже магьосници е многозначно някак си…). От времето на пещерните лъвове досега, изкуството на мъжете-магове е процъфтявало при всеобща почит и слава, вдъхновявано от чувството за превъзходство и непогрешимост. Да надникнем какви са точно техните умения и дали са толкова по-различни от нашите.

Магове-гадатели

Това, че най-великия гадател Нострадамус е бил мъж, не води до извода “Всички мъже могат да провидят бъдещето”. Даже по принцип мъжкото гадателство се простира най-често от залез до залез или от ден до пладне. Вътрешното им око е настроено на къси разстояния. Така хем не се затормозяват да правят планове за далечното бъдеще (нещо, което вещичките правят винаги с удоволствие и хъс), хем се застраховат от евентуални грешки.

Ето при такъв залез, маговете отишли с вас на море, обикновено гадаят, че утре ще е слънчев ден, но ще има една особена лека мъгла, която ще ви попречи да отидете на съседния плаж с колата. Но за сметка на това рибата ще кълве великолепно. Или например, с едно поглеждане към небето могат да отгатнат, че в събота със сигурност ще вали дъжд, така че… “Скъпа! Нали ще отложим тупането на килими за неделя?” (не е ясно коя точно, чак дотам вътрешното око не фърля). Пак на маговете-гадатели принадлежи фразата “Работата не е заек да избяга!”, както и отговора на въпроса “Кога?” – “Ами друг път”.

В женското прорицателство се използват куп магически предмети: кости, камъчета, бобови растения, кристални кълба. В мъжкото гадателство, естествено, такива почти няма. Реденето на пасианси за проверка на късмета, обаче, е любим похват в почивката между магически сеанси и за двете групи. Маговете гадаят по някои особени визуално-звуково-мирисни признаци. Като например тип на “дима от ауспуха” или “звука на двигателя” – предпочитани от авто-мото-маговете АММ (да не се бърка със системата Ако-Мине-Мине, не че понякога не се прилага и от тях). Само по типа на струята, изхвъргаща се от една метла, те могат да ти кажат какво ще ти се случи в (близко) бъдеще. Колко близко – зависи от инфлацията. Поклащат компетентно глави, почесват се с магическия жезъл (омаслен гаечен ключ 8мм) и изричат заклинанието “След седмица най-много трябва да се смени маслото”… “Скоростната кутия нещо.. така, ами.. месец и давам”… “С този амортисьор, ще подскачате като на кокоши крак – след десетина дни ще клекне съвсем!”… От което следва, че ще трябва да прибегнете до изпитания транспорт, подобен на този, с който една пра-пра-вещица спасила Пепеляшка…

Майсторите на призоваването

В това подразделение на магията са най-силни едни вещери тип “домашен дух”. Специалисти са в призоваване на бутилирани течности на къси разстояния. Обикновено заклинанието се изрича с висок, ясен глас “Маре, една бира!” и в зависимост от околната температура и головата ситуация пред противниковата врата, се добавя катализаторното “Веднага!”…

Хм, много често, ако въпросното Маре е минало маги-курса за начинаещи МАМБА (Магически Аламинути за Млади Булки в Адаптация), призователят може да си докара вместо запотена бутилка, запотена булка, искрометна, черновежда и … чувал с боклук за хвърляне, и “Да! Точно сега е момента! И да вземеш един хляб на връщане!”

Ръката на майстора

Към така наречените “Магьосници на ръката” принадлежат всички признати майстори, които умеят да накарат ръцете им да се подчиняват на вещите заповеди на мозъка. За разлика от членуващите в клуба РМП (Ръцете ми пречат), при които тази цефало-карпусна връзка се е прекъснала още по рождение.

Та майсторите на ръката могат с голи ръце или магически инструменти да се разправят с развихрената ентропия на жици, тоци, канали, кабели, задръстени печки, ЗММ (зидаро мазачески магии) и пр. Признавам, има истински виртуози на тези магии! Но… възможно е, по време на свещенодействия с четка и шпакла, магьосникът така да се увлече, че да не забележи все по-увеличаващия се коло него хаос. Спокойно, важно е вие да не забъркате гипса. Ако сте патили и сте привърженик на заклинанието “Да не ти влиза майстор в къщата!”, ще трябва да се опитате да омагьосате половинката си да надене дочения комбинезон. Тогава вече вълшебствата валят като конфети – сменената плоча на котлона работи… само на 1, ама като на 4 , лампите превръщат дома в дискотека, тапетите след месец придобиват вида на домашно приготвена юфка. Какво пък, все е магия – при това собствено производство.

bash Mаговете

Това е може би най-трудната за възприемане и най-близка до древното шаманство магия! В това изкуство, който е истински маг – се справя. Който не вдява от раз, а и не внимава, и не чете в дебелите форумни папируси, забърква каши. Нямам предвид каши като отвари с по-висок вискозитет, не че маговете не ги правят. Изобщо, в това изкуство (както и в много други) и вещиците, и маговете могат да се справят с предизвикателства, ако наистина поискат. Не са малко и вещиците, които обичат да си натикат закривените нослета сред схеми и кабели, или да редят конзолни заклинания. Но, все пак, точно в магьосничеството за “общуване” с машините, вещерите са всепризнати.

Сред най-известните чародейства, с които магITерите се справят всекидневно (придружено с някои специфични заклинания) са:

- намиране на изчезнала паяжина (“Да, бе! Баба ви на времето само в нет е висяла!”)

- възстановяване на неработеща поща (“Забравили сте май, че писмата се лепят с език!”)

- профилактика и лечение на вирусясали PCиенти (“Изобщо не пускайте ъпдейтите на M$ или най-добре си сложете linux!”)

- всякакъв род джамджийски манипулации (“При малък проблем – reboot, при голям – reinstall”).

МагITерите са огромна и все по-разрастваща се група чародеи! Сред тях има такива, които много обичат магическите играчки. Всяка нова джаджа, която произведат вещерските работилници, трябва да се пробва и да се притежава (т. нар. ТГ1 – технологични гъзари). А други пък, искат да използват докрай възможностите на старите инструменти (ТГ2 или технологични геронтофили). Всеки стар чарколак бива старателно прибиран, оглеждан, пробван и дори и да не става, в един следващ момент може да потрябва. Характерно за тях е още, че умеят да правят чародейства с всякакви подръчни средства, стига да знаят точно каква магия правят

Всички bash магове намират своето място в този континиум между ТГ1 и ТГ2. На голяма почит са и специалната група вещери, кодиращи заклинания. Те са тези, които могат да накарат куп железа, пластмаси и жици, да вади картина и глас по определен, въздействащ начин.

Освен изброените групи, има магове омагьосващи с думи и рими, с цветове, с танц или звук. Но…, хм, знаете ли. Ще ви издам накрая една малка тайна. А тя е… няма разлика в мъжката и женска магия. Е, може вещерите да са малко по-търпеливи от вещичките или заклинанията им да са с по-малко думички Но най-хубавото е, че и едните и другите магьосници (ако владеят изкуството наистина) могат да предизвикат радост, смях, или поне усмивка. Да те накарат да се почувстваш обичан, нужен. Да те направят щастлив и по-добър. Въздействието е важно, резултата. Има ли го, значи магията е факт. Какво значение магьосник или вещица са я направили. Важно е, че нещо добро и силно е задействало химията в нас. Нали?