Тази година някак твърде лесно успях да приема, че не ми се ходи на море. Може би защото последните няколко години подред ми идваха в повече суетнята, еднообразието на дните или миризмата на гьозлеметата, служеща за фон на поредния поп-фолк хит из нашето южно Черноморие. Този път съвсем целенасочено исках да избягам от него, да се предам в прегръдката на една Вълшебница, която от дълги години ме примамваше.
Read more »

Не онова, което ме кара да сънувам косите си разрошени, а кожата – покрита с фина, сипеща се корица от солени кристалчета, подредени с виртуозната прецизност, която само ласката на крайбрежния бриз може да създаде.
Read more »

Мислех си, че първия ден след пристигането ни, ще мине в спане до обяд, с наваксване на осемчасовата разлика. Нищо подобно! Въпреки плътно спуснатите щори, ослепителният ден успя да проникне, пък дори и само с приятно нагрятия възДух. Понеже веднага спрях климатика в стаята на хотела (тия хора са луди! във фоайето беше 18 градуса и преходът от външните 45 направо удря в главата), топлината успешно си проправи път през барикадата от безумно много на брой възглавници, до леглото, достойно по размери за Санта Клаус, барабар с впряга!
Read more »

Скоро не съм препрочитала тази много любима книга, но първото за което се сетих като видях къде се намира мястото на следващата ни конференция, беше въртящата се в не много ласкавата прегъдка на циклона, къщичка на Дороти. Вярно, че по това време, през май, имаше и тревожни новини за смерчове в Канзас и околията, та честно казано, със страх си мислех, че ще ми се наложи да отпътувам и аз в тая посока, пък макар и само за една седмица. Е, за мое (и ваше ) успокоение – вече съм тук, в Лоурънс (Lawrence), небето е като излъскано, а слънцето безмилостно пържи червените покриви и тухлите на сградите, направени така, че да пресъздават историческия дух на древни замъци (не много успешно). Във всеки случай – ветрец има, колкото да ти грабне потта, която веднага ти избива от тези 40+ градуси (по целзий, все пак).
Read more »

След като вече толкова дни термометърът не успява да се вдигне над нулата, ми хрумна, че с този късмет, дето ми се падна, ще е много полезно да взема да ви разходя отново по някой южен край. Реших за загрявка да прегледам какво се е образувало в категорията “По света”. Пътьом забелязах, че някои обещания съвсем ги е потрупал снега, като например обяснението откъде и как е направена ето тази снимка И тогава се сетих, че има едно място, един изключителен, темпераментен град, който ми е много скъп и където се чувствам като у дома си, а някак досега съм пропуснала да разкажа за него.
Read more »

Прескочи още две стъпала нагоре и се огледа. Погледът и се плъзна по перилата, губещи се в рехавите палми на входа към третия етаж. Знаеше, че е избрала най-доброто време за това, което искаше да направи. Коридорите бяха пусти, всички обядваха. Из въздуха се носеха уханията от ресторанта на музея, примесени с детска гълчава, пресекливо потропване на съдове и рязкото, басово изръмжаване на дръпнат невнимателно стол.
Read more »

Днес, по случай прехвърчащите снежинки и студа, превърнал простора ми в индианско светилище, с потракващите като кокали дрехи, ми се иска да ви разходя до още едно живописно местенце в Женева. И тогава пак беше неделя, само че слънчева, тиха и красива, като потрепващи светлинки над кристалните води на Рона.
Read more »

В предишната приказка се разделихме при пърхащите птичета от езерцето на ботаническата градина. Време е да излезем от нея и да се опитаме да стигнем до истинското голямо Езеро.
Read more »

Емблема за Женева е, разбира се, нейното езеро (Lac Leman). За него ще си говорим в един от следващите разкази, както и за възхитата ми от 140-метровия фонтан! Освен него, обаче, очарованието на езерото идва и от това, че то буквално кипи от живот!
Read more »

Цялата седмица времето си играеше с мен. Сутрин отивам да работя, а то… като се е плиснало едно пъстрооко небе, слънцето се провира през прозорците, ветрец роши листата на ей, този храст. Не се издържа! По обяд все слизах да го снимам
Read more »