Морето
Не онова, което ме кара да сънувам косите си разрошени, а кожата – покрита с фина, сипеща се корица от солени кристалчета, подредени с виртуозната прецизност, която само ласката на крайбрежния бриз може да създаде.
До това море не можеш да стигнеш подтичвайки на един крак, докато се опитваш да свалиш трескаво сандалите. За него се иска да напрегнеш мускули, да следиш внимателно пътеката, защото ставаш откривател с всяка стъпка – на корен, усукан като дракон, на китка горски ягоди, горичка мъх, гарнирана с камъчета. Иска се да затаиш дъх, докато търпеливо изкачваш последните метри.
Очите ти не могат да се спрат на отделна раковина, понеже прелитат от гледка на гледка. А в ъгълчетата им заплитат усмихнати бръчици десетките различни отенъци на зеленото, преливащо през величествените ръкави на смърчовете, подредените като люспи листа на буките и плавно преливащо в топлите нюанси на зреещо сено от Роженските поляни.
Когато достигнеш това море поемаш толкова дълбоко дъх, че си готов да се разтвориш в ефира. Да полетиш над вълните, които въздушната перспектива примамливо крие зад променените нюанси на синьото. Кара те да разпериш ръце и дълго, дълго да дишаш с пълни гърди, захвърлил далеч напред в бездната взора си да очертае контура на върховете.
И ако в този миг има нещо, което по-истински от всичко да ти помогне да полетиш, то е единствено гласа на стоте гайди. Усмихваш се замаяно, задържаш дъха си и пускаш да отлети кондензиралата влага в ъгълчетата на очите ти. Заедно с тях! Заедно с душата ти – армаган за магията на Родопите.
Завидях ти. Преди няколко години открих за себе си Златоград и всяко пътуване към него, когато се връщам там, е една магия. Заслужава си дори само за гледката по пътя. А после просто се потапяш в това море и думите стават излишни.
Страхотни снимки, морски
Благодаря! Супер си и то в идеалния момент…
ооооооооох … размаза ме …
„Знаех си аз“, че и „Казвах ли ви аз?“
Здравейте, ДушИ!
Охх… и аз се чувствам напълно размазана и побъркана от гледки, от красота, върхове, пещери, спиращи дъха ждрела, борове и смърчове, поляни и слънце! Много, много щастие и слънце!
Скоро ще пусна още снимки, макар че направо бледнеят пред всичко, което успях да поема за тази една седмица.
Прегръдки на всички!