Морето

Родопите

Не онова, което ме кара да сънувам косите си разрошени, а кожата – покрита с фина, сипеща се корица от солени кристалчета, подредени с виртуозната прецизност, която само ласката на крайбрежния бриз може да създаде.

връх Снежанка

До това море не можеш да стигнеш подтичвайки на един крак, докато се опитваш да свалиш трескаво сандалите. За него се иска да напрегнеш мускули, да следиш внимателно пътеката, защото ставаш откривател с всяка стъпка – на корен, усукан като дракон, на китка горски ягоди, горичка мъх, гарнирана с камъчета. Иска се да затаиш дъх, докато търпеливо изкачваш последните метри.

Родопите

Очите ти не могат да се спрат на отделна раковина, понеже прелитат от гледка на гледка. А в ъгълчетата им заплитат усмихнати бръчици десетките различни отенъци на зеленото, преливащо през величествените ръкави на смърчовете, подредените като люспи листа на буките и плавно преливащо в топлите нюанси на зреещо сено от Роженските поляни.

Рожен

Когато достигнеш това море поемаш толкова дълбоко дъх, че си готов да се разтвориш в ефира. Да полетиш над вълните, които въздушната перспектива примамливо крие зад променените нюанси на синьото. Кара те да разпериш ръце и дълго, дълго да дишаш с пълни гърди, захвърлил далеч напред в бездната взора си да очертае контура на върховете.

Девин

И ако в този миг има нещо, което по-истински от всичко да ти помогне да полетиш, то е единствено гласа на стоте гайди. Усмихваш се замаяно, задържаш дъха си и пускаш да отлети кондензиралата влага в ъгълчетата на очите ти. Заедно с тях! Заедно с душата ти – армаган за магията на Родопите.

5 Comments so far

  1. зори on August 11th, 2011

    Завидях ти. Преди няколко години открих за себе си Златоград и всяко пътуване към него, когато се връщам там, е една магия. Заслужава си дори само за гледката по пътя. А после просто се потапяш в това море и думите стават излишни.
    Страхотни снимки, морски :P

  2. gost on August 11th, 2011

    Благодаря! Супер си и то в идеалния момент… :)

  3. deni4ero on August 11th, 2011

    ооооооооох … размаза ме …

  4. Karl von und zu Gossinger on August 12th, 2011

    „Знаех си аз“, че и „Казвах ли ви аз?“ :D

  5. Geri on August 12th, 2011

    Здравейте, ДушИ!
    Охх… и аз се чувствам напълно размазана и побъркана от гледки, от красота, върхове, пещери, спиращи дъха ждрела, борове и смърчове, поляни и слънце! Много, много щастие и слънце! :D
    Скоро ще пусна още снимки, макар че направо бледнеят пред всичко, което успях да поема за тази една седмица.

    Прегръдки на всички!

Leave a reply