Цялата седмица времето си играеше с мен. Сутрин отивам да работя, а то… като се е плиснало едно пъстрооко небе, слънцето се провира през прозорците, ветрец роши листата на ей, този храст. Не се издържа! По обяд все слизах да го снимам

Е, да, ама следобяд облаците се скупчват и до вечерта вече плющи, като че изпълнява специалните предвиждания на агенцията, която следи да не се е изпарило езерото. Не напразно, обаче, вещерската жилка поддържа духа ми. Дойде събота и сутринта изгря с едно разкошно лазурно небе, по което се надпреварваха да решават задачи по геометрия…

Нарамих си всичките такъми, което ще рече раницата да добие средно тегло към 4 кила, с трите обектива. По план следва едно много любимо място – ботаническата градина. Миналата година ходих там в едно невероятно време, мокър сняг, кучи студ и вятър. Но… пак беше хубаво. Подтичвах между закритите павилиони. Тропици, братче!

Кратка информация за туристите. Ботаническата градина се намира в североизточната част на Женева, недалеч от брега на Женевското езеро. Основана е преди 200 години. На сайта може да намеритe повече информация за нея, историческа справка, карта и други интересни неща. До градината се стига най-лесно с автобус No. 1, който тръгва от центъра на града и пътува около 40-45 минути. Това направих и аз с идеята, че после мога да избера друг маршрут на връщане

Ееех! Ето ни вече сред вълшебството и спокойствието на това красиво място! Основната част от градината е заета от алеи, виещи се покрай дендрариумите. Те са няколко на брой и са подбрани по типа на растителността. Първия, през който обикновено минавам, е този с широколистните видове. Тъй де, братовчеди на онези от Шарколес

Почти навсякъде в Женева преобладават чинарите. Всички улици, тротоарите, спрелите коли, масичките пред кафенетата се посипват от листа във всички отенъци на жълто и оранжево. Даже канавките стават живописни.

За разлика от дърветата из града, които са подкастрени така, че приличат малко на остригани пудели, тези тук са пуснати на свобода – огромни, с необхватни дънери и величествени корони.

Ботаническата градина има и няколко закрити павилиона. Единият е с по-сухолюбива и топлолюбива растителност. За любителите на кактуси има всякакви разфасовки – високи, неразклонени, с разклонения, слаботелесни, или като тарамбуки, с цветове и най-вече с бодли

Покрай закритите павилиони се кипрят храсти, окичени с нещо, което аз спокойно си го наричам “Драконов зъб”, понеже не му намерих табелата.

Всяко местенце в ботаническата градина е направено с познавателна цел. В някои от павилионите бяха разположили растения с важно икономическо значение, заедно с продукта, който дават, например ванилия, джинджифил, какао и кафе.

Един специален кът е посветен на артезианското майсторство. Направени са малки лехи, а на табелите подробно е обяснено, например как и откога в Швейцария се отглеждат подправки, или растения за направа на парфюми, или за боядисване на тъкани.

Или какво представлява пчеларството, колко вида пчели има и всякаква друга занимателна информация, поднесена интересно и без да напряга с разточително четене.

А около тези градинки, пак дървета, между които се появяват и разни екзоти. Като магнолията, например. Големите, кожести листа бяха окапали и от снощния дъжд, всяко едно се беше превърнало в ладия, пълна с перли.

Капчици бяха поръсили и патешко-жълтите листа на гинкото…

Този път подминавам (засега) централния павилион с тропическата растителност, понеже на това разкошно слънце, сърце не ми дава да потя оченцето на Дейна вътре. Между другото, цялата стена на големия павилион е покрита с мъхове и папрати от най-различни видове.

От другата страна на централния павилион се намира друг дендрариум, този път с иглолистна растителност. Какъв въздух е тук! Щом усетиш аромата на смола, имаш чувството, че започваш да дишаш с още един дроб!

Вдясно на павилионите, виждате емблематичната за градината огромна пиния, разкошен, типичен представител на Средиземноморието. Много любимо дърво! А пред него е една златиста лиственица – единствения вид от боровите, на който игличките опадват през есента. Но понеже са много пухкави, гледката е страхотна! Под тях се образува фин, златист килим, а игличките се носят от вятъра като танцуващи феи…

Приказка! Има една и в Шарколес, оставам любопитковците да я намерят Има и някои иглолистни екзоти, като кедри, различни видове кипариси, туи или тази мезозойска прапрабаба, араукария.

Значителна площ в средата на дендрариума заемат алпинеумите. Тесни пътечки се вият сред изкуствено направени, скалисти островчета, с характерната растителност за швейцарските Алпи, Пиринеите, високите планински пояси на Балканите, Карпатите, както и на Япония, Русия, Африка и др.

Много живописно се разполага тук нашенския клек, примерно. Чак не повярвах, че е той, добре че има табели навсякъде. През алпинеумите тече поточе, с малки езерца и подобаващата заобикаляща растителност, като този африкански вид гладиол.

Изморихте ли се? Добреее, посядваме за малко, пред езерцето, в края на частта с алпинеумите. Ихх, тези огромни туфи с треви, с кичести пискюли на върха! Обожавам ги!

Е, остана ни тропическата растителност, която точно в този сезон не е най-впечатляващо представената. Нямаше цъфтящи лилии, например…

… тук-там по някоя орхидея…

.. и най-вече, едно друго любимо цвете. Не знам как се нарича на български, нищо чудно да е стрелиция, както е латинското му име. Но на английски се нарича “Райска птица”

Е, с това излизаме от тропиците. От североизточната страна на ботаническата градина има малко зоопаркче, с интересни птици, и разни други животинки, но… за днес е предостатъчно. Оставям ви с танца на кратунките. До следващия път!

(следва продължение)