Тази година някак твърде лесно успях да приема, че не ми се ходи на море. Може би защото последните няколко години подред ми идваха в повече суетнята, еднообразието на дните или миризмата на гьозлеметата, служеща за фон на поредния поп-фолк хит из нашето южно Черноморие. Този път съвсем целенасочено исках да избягам от него, да се предам в прегръдката на една Вълшебница, която от дълги години ме примамваше.

И така, няколко дни преди да поемем на път, обмислях внимателно маршрута. Из Родопите не бях ходила от поне 30-тина години, от времето на една училищна екскурзия. От тогава ми е останал споменът за пълзящия по серпентините на шосето автобус и октомврийската гора, ширнала се като гъста шевица в златно, охра, кафяво и рубинено. Седях, залепена за стъклото, и поглъщах магията с ококорени очи, забравила да дишам.

Тогава екскурзията беше до Смолян, затова и сега падна едно двуумене дали пак да не отидем там. Но в крайна сметка избрахме за базов лагер Девин. До Девин се стига по няколко различни начина, като най-бързо е през Пазарджик и Кричим. Ние се върнахме по този път, а на отиване минахме през Асеновград, за да се отбием и през Бачковския манастир.

Под манастира има платен паркинг, а пътят от него до входа на светата обител е превърнат в голямо тържище. Продава се какво ли не. От купища везани гюведжета, кристали, гердани, играчки, иконки, та до наредените батальони сладка от горски ягоди, боровинки, смокини и мед, от които има само един начин да се спасиш – с позорно бягство към чешмата, белким успееш незабелязано да преглътнеш.

Пак от онази екскурзия си спомнях една огромна райска ябълка в двора на манастира и една гигантска метасеквоя. Много се зарадвах, че все още са живи. В двора един чичо се опита доста забавно да ми забрани да снимам. Само “лични снимки, в близък план” можело. Панорамни на манастира – не! Чудесно, тъй да бъде! Я, веднага един модел, моля! Е, сега… съгласете се, няма как да трия фона на тази… панорама

След Бачковския пътят се спуска на юг, всъщност се катери към Чепеларе и Пампорово. Изобщо, този път, макар и малко по-дълъг, на мен ми хареса повече. Изкачването е по-плавно, дърветата образуват трепкащ под слънцето пъстро-зелен тунел. Докато се усетиш и вече си се вдигнал над бука и си обгърнат от една от многото прегръдки на Западните Родопи. Скатовете са по-стръмни, а контурите им назъбени от гъстата гора. Царството на смърчовете – величествени, стройни, разперили многобройните си ръце с провесени ръкави, като тоги на прастари монаси.

Пампорово е останал в паметта ми от едно време с поляните, осеяни с цветя. С оживлението, с разходките, с горските ягоди покрай пътеките. Сега курортът беше тих и … значително по-застроен, отколкото си го спомнях. Преминахме доста бързо нататък. Следваше Широка Лъка.

Това пътуване и изобщо, цялата седмица, беше едно фантастично преживяване! Само за едно нещо много съжалявам, а то е, че не се постарах да разбера защо, аджеба, има толкова много народ и задръстване по главната улица на Широка Лъка на 6-ти август?! И така… пропуснахме събора и надсвирването в Гела, за което после много, ама много ме беше яд Е, тогава не можах чак толкова да се ядосвам, понеже скоро след Широка Лъка подминахме разклоненията за две пещери, които няколко дни по-късно щяхме да обиколим (Дяволското гърло и Ягодинската) и скоро се спуснахме в Девин.

Изборът на Девин за “базов лагер” беше истинско попадение! Родното място на водата, която пие цяла България, се оказа много приятно градче. Отвсякъде е закътано с високи хълмове, което омекоти циклона от миналата седмица, изпотрошил дървета из Северна България, до 4-5 гръмотевици и кротък, но изобилен среднощен дъжд.

Едва през последните 10-тина години Девин е по-популярен като курортен център. Изобилието на минерални извори е дало тласък за спа-туризма. Има няколко големи хотела, част от тях даже прекалено претенциозни за района. За всеобща радост има и значителен брой къщи за гости, като в една подобна отседнахме и ние. Хората са спокойни, усмихнати, къщите – спретнати, обсипани с цветя. За тази седмица, докато бяхме тук, не чух друга музика, освен мелодичното радио “Девин”, редуващо рок, българска музика, джаз, класика и автентичен фолклор от цяла България.

Няколко дни разпускахме, може да се каже – пасивно Още първия ден се юрнахме да търсим басейн. Първо, реших да обиколим басейните на хотелите. Е, след третата “локвичка”, в която лениво изпускаха равни количества въздух, пот и усмивки няколко лели със средно тегло, колкото на новородено китче, реших, че ще трябва да намерим т. нар. местност Струилица.

В паяжината имаше няколко реклами на мястото, само че предупреждаваха “Питайте местните хора да ви упътят! Няма да го намерите!”. Нашите домакини само се засмяха като има казах какво съм прочела “Да, бе! Няма такова нещо! Тръгвате по ей, онзи път и все по него, покрай Завода! Където свършва пътя, там е комплекса”. Пътят в началото си беше нормален, после изведнъж се стесни.

Навлязохме в едни дебри, от едната страна скалите и Девинска река, от другата – спретнати градинки, стърчащи притки с вит родопски боб, цъфнал в ярко оранжево-червено. И така близо 4 км, като преди това подминахме паркинга на Завода за бутилиране на минерална и изворна вода. Честно да ви кажа, от това пътуване съм преизпълнена с уважение към всички звена по веригата, доставящи водата до цяла България! Като видях камионите и тировете по какви невероятно трудни пътища минават от Завода до… примерно, Кричим или Асеновград!

И направо не ни се вярваше първия ден, че пътят изведнъж ще завърши с паркинг на входа на едно бижу. Струилица е чудесен комплекс с два минерални басейна (единият е детски, другият е с 25 м дължина, дълбочина 1.80 – 2.10 м), джакузи с температура над 36 градуса за екстремисти-термофили, съблекални и всичко необходимо за приятна почивка. Входната такса е 6 лв за възрастни. Плуваш, размазваш се от кеф, а обърнеш ли се по гръб – следиш играта на облаците над гората и канарите. Ако се беше намерил и някой да повреди радиото – щях да съм съвсем щастлива, защото само сладкия ромон на реката щеше да се чува, ама… няма пълно щастие

Може да се каже, че основната ми почивка се състоеше в плуване. Няколко дни използвахме хубавото време за тотален релакс. Два дни шетахме из околията в посоки изток=югоизток и запад-югозапад, но за това ще стане дума в друга приказка, че тази и без това стана дълга, а мен ме е прихванала някаква ужасна хрема – ми то така е! Водата от басейна излиза явно…

Ако имате път към Девин, препоръчвам ви най-горещо – не се колебайте да останете! Мястото е чудесно за почивка, за разходка, и за вдъхновение

(следва)