Емблема за Женева е, разбира се, нейното езеро (Lac Leman). За него ще си говорим в един от следващите разкази, както и за възхитата ми от 140-метровия фонтан! Освен него, обаче, очарованието на езерото идва и от това, че то буквално кипи от живот!

За няколко часа, прекарани около езерото, забелязах към 10 вида птици, които щъкаха, крещяха, пищяха, прелитаха, вадеха водорасли и треволяци от дъното, гмуркаха се, пощеха се на слънце, спяха или грациозно се носеха на синята повърхност.

Най-многобройни са тези палавници, речните чайки (нарича се още черноглава, или Larus ridibundus).

По това време на годината са в зимното си оперение. Изключително ловки, бързи като светкавици, припряни, кресливи, закачливи, способни да правят невероятни пируети и въздушни акробатики, за да се сдобият с някое лакомство.

Измъкваха залците изпод човките на лебедите с ловкостта на джебчия на женския пазар. И същевременно си бранеха плячката с хъс и гръмко възмущение.

“Разкарай се от тук! Трохите са си мои, дебелак такъв!”

Хората тук обожават да ги хранят, а … аз обожавам да присъствам на такива моменти. Гледката си струва

С такава скорост връхлитат, че обикновено ги целя абсолютно случайно и едва ли не “на автоматична стрелба”. После трия доволно количество снимки с развихрени пера А инак, като ги гледаш… кротки като агънца

Следващият пернат обитател на езерото, който се среща много често, е немият лебед (Cygnus olor). Нали знаете, че обикновено съпругите на тях (предпочитат да) им казват ГБП

За разлика от чайките, те се носят винаги изискано, за никъде не бързат, гледат пренебрежително от висотата на положението си на (набедени за) ненадминати красавци.

Да видите, обаче, как се опитват да ощипят някоя чайка или друго пиле, опитващо се да им вземе залчето. Дзверове! Ами… човещинка, глад Въпреки, че те всъщност са най-ухажваните птици тук.

Те затова чайките са свикнали да се борят, и с хитрост и ловкост да им измъкват хапките, докато белоснежковците гледат умно с изопнати шии. Но пък… красиви са си, спор няма

Друга много красива птица, която аз лично за пръв път видях тук, е червеноклюната потапница (Netta rufina).

Водата е толкова чиста и прозрачна, че може да се види как се гмурка това чевръсто пиле и вади разни треволяци. Този е един напет мъжкар, който след като видя, че нямам намерение да го оставя на мира, реши да ми покаже мъжки характер…

Е, ако от мен се очакваше да захвърля раницата и Дейна, и да поразкърша крилца, не го дочака. Но пък аз търпеливо дочаках среща с ето това чудо

Рядко се вижда толкова близо до хората, но явно в този град вълшебствата засягат и пернатите. Това е голям гмурец (Podiceps cristatus) – едно от моите любими пилета, не само орнитологически и естетически, ами … и от професионален интерес Досега всички гмурци, които са имали честта да ме видят…, са се гмуркали и офейквали по възможно най-светкавичния начин.

Едни от най-многобройните птици в езерото са лиските (Fulica atra). Широко разпространена е и в България.

Е, тук, настана една гонитба! Кой бяга, и за какво го гонят, и какво му беше наказанието, така и не се разбра. Но хвърча вода и перушина

От семейството на патиците, в езерото могат да се видят много зеленоглавки, фиш, бърнета, и нирци. Ето как двама юначаги (среден нирец или Mergus serrator) се борят за насъщния с вездесъщите малки речни чайки, разчитащи преди всичко на изненада и на принципа “на който човката е по-здрава”

По малките кейчета и островчета кацат да си сушат крилата корморани, а едно малко ято сиви гъски се бяха спрели да почиват – кротки, добродушни същества.

“Офф, няма ли кой да ми махне това перо!?! Ама,… ггеааагаааделичка ме!”

Хехе, изморихте ли се? Хайде, да се отбием сега пак там, дето ви оставих миналия път. В северния край на ботаническата градина е отделен един кът за малко зоопаркче. Освен едно-две малки стада елени-лопатари и муфлони, имаше голямо изобилие от водоплаващи птици. Ето това черно великолепие, така и не разбрах как се казва, уви. Аз си я нарекох черната кралица

И тук пада голяма гълчава, плющят пера, водни пръски, грак, крясъци, подсвиркване. Всеки се бори за територия…

Ама в това малко езерце бяха събрали като за бал на най-красивите представители на патиците. Това е мъжкия на шилоопашатата патица (Anas acuta).

Имаше и двата вида на т. нар. горски патици. Ето го единия красавец, голямо дебнене падна, защото постоянно обикаляше ту на сянка, ту на слънце, разказа ми играта от връткане по копчетата. Каролинка (Aix sponsa).

А това е неговият братовчед, мандаринката (Aix galericulata)

После прочетох, че дори и в България се срещали и двата вида, макар че рядко могат да се видят по Черноморското крайбрежие. Характерно за тези патици е, че се чувстват добре и сред клоните на дърветата и предпочитат гористите участъци от поречията на реките. Ха, можели да излитат вертикално, което други ГБП не го могат. Същински ЯК 38! Но пернатите, които ме залепиха на парапета на езерцето за поне час, бяха ето тези “грозни” патета

За майтап или не, тази година работата ми в Природонаучния музей в Женева беше изцяло посветена на паразитите на фламингото. Можех още часове да ги гледам и да им се радвам, а те можеха още безкрайно дълго да се къпят… Очевидно с огромно удоволствие…

И все с гръб към мен! Но от това тази огнено-водна феерия ни най-малко не губеше очарованието си

В целия свят има общо шест вида фламинги. Най-разпространеното и известно от тях е това – голямото розово фламинго (Phoenicopterus roseus).

Съвсем накрая, мисля да завърша с нещо, също много красиво…

Както се казва “Гъзарията иска жертви”. Беше успял да подхвръкне чак на покрива на една от къщурките, само и само да нагледа харема отвисоко. А други го правят по по-труден начин…

… “Мъжете знаят защо” До скоро!

(и още има! )