Първо трябва да го посадиш – с детското гребло
Да го напояваш – на капчука с песента
Да оформиш короната му – с мисъл за добро
Да имаш постоянството – да ваеш под дъжда
Да бъдеш мъдър – да откриеш в полет
Онези пориви, преди да ги извършиш
Натрапчиви, обсебващи до болка
Да имаш смелостта – да ги откършиш

/Flo, 12.2011/

Стани ми, стани, що ми сладко спиш,
стани, целуни ме и си пак легни

Read more »

Имало едно време, преди много, много лета (и още го има, докато все още продължават да никнат кокичета в снега, пред стъпките на Пролетта), едно царство-господарство. Наричало се Флорландия, на името на онова, което всичките му поданици най-много обичали, с което се занимавали по цял ден и чието съществуване правело животът им щастлив – цветята!
Read more »

“Къде се запиля този фотограф? Имам личен ангажимент на люлките след 5 минути!…”

Read more »

- Тук ли си днес?
- Че къде да съм?! Нали ако изчезна всички ще писнете в един глас.
- Хайде пак на криеница? Намери ме!
- Ей, че си упорита! Не разбра ли, че от мен не можеш да избягаш!

Read more »

На щурм, на щурм, със гръм и шум!
Към Гербергард! Към Гербергард!
Та бил макар с бюджет прекрасен
Във пропастта е пътят ясен
Че народът як и търпелив
Бюджет заслужи не страхлив
Със зид от малък дефицит
А дяволът – в детайла скрит
Петарка за науката не дава
Студентски такси тайно повишава
Че колкото по-прост електората
По-леко управляваш му съдбата

Затуй вървим, вървим на рат
Със клони, камъни и сопи
Със знания, със хъс и опит
Когато кротко правдата си дирим
Намираме все вашите секири!
Но вече няма – в лист и ствол
От корена е гняв пробол
Сърца кипят – вървим на рат!
Към враг без ум
Със гняв на щурм!

/неизвестен поЕнт от Трета епоха (Герберларий)/

“Longe o tormento, longe a dor.
Dançamos hoje a cor do amor“

~ * ~
Приключихме отдавна
С онова обичане
И мак не лудува
В цъфтящата степ…
Но паркът остана
И онзи цвят в очите ми
Отново изплува
Като мисля за Теб

/Flo, 11.2011/

* * *
Все още следва
Пътят на облаците
В пурпурния сън

Кипнала кръв
Под ресници сведени
Стъпки по залез

Равновесие
Далече е новото утре
Прегръдка в рубин

“Ама, че странна работа! Обърка се света, омесиха се сезоните като латинките в лехата на баба ми! – мърмореше си тихо дребосъчето, докато лъкатушеше между купчинките опадала шума – До преди седмица виелици, а сега – тревата по-зелена от майската. Сухо стръкче няма къде да намериш, леглото да си застелеш!” Read more »