Криеница
Comments(9) 
- Тук ли си днес?
- Че къде да съм?! Нали ако изчезна всички ще писнете в един глас.
- Хайде пак на криеница? Намери ме!
- Ей, че си упорита! Не разбра ли, че от мен не можеш да избягаш!
- Под дърветата не можеш да ме намериш.
- Погледът ми прониква навсякъде. А ти дори не можеш да ме погледнеш в очите!
- Ох! Заслепяваш ме!… Всички, които обожавам, в един момент започват така… да парят в очите!
- Държиш обичта в душата си и тя започва да пари. Пусни я оттам – нека лети, нека освети гората и сенките!
- Лесно ти е на теб…
- Я, чакай! Обеща ми да не се влюбваш!
- Не съм!
- А какви са тези сини пламъчета в очите ти?
- Влезе ми небе като мигнах.
- Будалкаш ме нещо. А тази подскоклива походка – откога?
- Ей, че звяр огнен! Да не омачкам шумата. ако шумя много, ще събудя зимата!
- Че аз за този звук живея есен – шумоленето на листата. Аз като ходя по тях не шумят
- Но като ги погалиш – засияват.
- И се подмокрят! 
- Невъзможен си!!!
- Не виждаш ли каква пара излиза от устата ти?!
- Не виждам! Блестиш ми насреща…
- Скреж, слана! Един лек лъч да пусна и се топи всичко. Знаех си аз – влюбена си!
- Прегърни ме, моля те!
- Ммм! Ухаеш интересно – все едно си целувала слънчоглед!
- Глупчо! Ядох мед.
- Аха, и си побързала да си го изпратиш в очите?
- Това е от теб. Не ме гледай така втренчено…
- Засрамих се до небесата!
- Отива ти. Гледай каква мъгла спусна! Тъкмо няма да успееш да ме хванеш!
- Няма и да се опитвам – ти си в прегръдката ми.
- Няма начин! Мъглата винаги помага да се скриеш.
- От светлината? По-скоро – да я намериш в себе си.
- Обичам да те слушам!
- Мхм, така няма да отидеш скоро на работа, да знаеш.
- Ще кажа, че Слънцето ме е отвлякло.
- Ще дойдат да те търсят, ще изпомачкат шумата, ще подплашат синигерите.
- Постой само минутка – как успяваш да направиш гората толкова вълшебна!
- Така, както ти успяваш да накараш хората да се усмихват.
- Знам ли и аз как. Иде ми отвътре.
- Тъй ли? Протуберанси някакви, магнетични полета, сексапил?
- Ооо, я, стига! Тръгвам!
- И нали няма пак да се влюбваш и да страдаш? Хей, къде хукна?
- Да обичам! И да раздавам обичта (ти)!
Гериии!!!
Такива неща не се публикуват така, че човек да ги чете рано сутрин! Както си бях завит до брадичката, така и почнаха да ми мръзнат краката.
Ихаааа, страхотно е
Ваше Вълшебничество съвсем го беше ударило на уволнение, ама след тоя пост няма да се сърдя много.
Значи да взимам апарат и да заставам на гюме пред лаба – да ти гепя подскокливата походка сутрин
Готини са, особено панорамата на фонтанчето
@Gost
Премести си легълцето така, че като си дърпаш одеалцето, слънцето да ти огрее крачетата. Ето, не може да се оплачеш, че кака не мисли за теб! :*)
@Зори
Радвам се, че ви стоплих, Ваше Сияйно Великолепие! Опасявам се, че думата “сутрин” е от особено значение за подскокливостта. И не от емоционални, ами от температурни съображения
@Quos
Благодаря, Влади! Случайно стана, просто точното място, в точното време. А пък е панорама понеже тогава бях с 50-тицата. Нямаше как, наложи се да лепя
Връщам се пак да разгледам снимките на спокойствие, о, ти, Целуваща се със Слънчогледи! Разкошни издебвания си направила на Слънчо. На третата все едно е направило ‘дзак’.
)
(’ама, много любовно пак го раздавате, бе, величества …
Гери, лошото е, че стаята ми е със северно изложение. Пълна излагация отстрана на съдбата.
Май вече, преди да ти отворя блога, ще пускам парното. 
ама, много любовно пак го раздавате…
Много на душманите! И тихо, че ще ме спипат!
@gost
Хм, май май… Да не искаш да кажеш, че блога ми ти действа… разсъбличащо?
(тъй де, понеже не мога да повярвам, че въздейства вледеняващо
)
Гери, би ли ми казала кой е писал следните редове?
“-
Но като ги погалиш – засияват.
- И се подмокрят!
- Невъзможен си!!!”
А като се има предвид, че по настоятелните препоръки на някои мои познати в момента чета Хенри Милър, мисля, че трябва да бъда разбран.
ПП: Даже няма да споменавам за символиката, която имат Слънцето и небето във вярванията особено свързаните с растежа на природата и богатата реколта.
Ааа, не знам кой! Аз бях за гъби
Слънцето ги пуска такива, за да се хващат невинни младежи и девойки на лъчистите му въдички
Колкото до четивата и символиката, мога само да се радвам, че случайно съм попаднала сред синхронизираните емоционални линии. :*