Сега след като са угаснали бенгалските огньове, най-сетне са прибрани трапезите и си отдъхваме блажено от “тежки” празници, вече мога с усмивка да се върна към един много приятно преминал неделен ден. По-скоро вечер. Винаги много се радвам, когато се разберем да се видим с приятели, да излезем да поснимаме заедно и в повечето случаи вечерта продължава в среща на бира и на сладка приказка. Така беше и миналата неделя, въпреки че къде заетост, къде студ попречи на фото-агитката да се събере в целия си блясък. Нищо, денят расте, пролетта ще ни полази (доста по-рано отколкото си мислите ) и следващия път няма да се приемат никакви оправдания за отсъствия!

Тази неделя съчетахме фото-разходка (за пингвини и бели мечки, ако се съди по атмосферните условия) с блог-срещата в пицария “Ариана”. В четири следобяд най-големите ентусиасти за ШТракане се оказахме Ему, Краси и Габи. Е, тези срещи винаги започват някак си с преглед на екипировката или ако в нея няма нищо ново — с човръкня по последната играчка на някое от “децата”. В случая, едно устройство, на което Ему му вика навигатор, а аз — помагало за топокретени (не, на Ему определено не му трябва )

При -7 градуса по-добре беше да се движим и пообиколихме Борисовата. Краси се опитваше да обясни, че много му е малко апаратчето и затова по-добре да не го вади, ама май по-скоро си беше оправдание да си топли ръчичките За сметка на това пък, как му отива фуджито на Ему…

Хрупкава снежна коричка беше покрила любимата ми чешма…

…, а някой беше решил да си изстудява бирата по крайно подходящ за сезона начин, в центъра на езерото с лилиите

Скоро, обаче, усетихме как припкаме обратно, към мястото на блог-срещата. Обстановката беше, както сами можете да се досетите, в тон със завладялото ме(ни) напоследък контрастно съчетание — лед и огън…

В пицарията беше приятно топличко, огънят в камината припукваше, а ние започнахме една весела поредица “двойни” запознанства

- Приятно ми е, Гери!
- О, и на мен много! Диана, … Vira!

Както се вижда, Дачи (a.k.a. LeeAnn) вече е успяла да се откопчи от ентусиазираната ми прегръдка и да се настани дори. Съседите по маса първи “понесоха” светкавичните фотоудари – Марти (Елфът) и Mari-ana.

Е, не бяха пощадени и по-отдалечените участници, които много се зарадвах да видя отново. Истинска хубава изненада — Ани и Мишел.

Мда, Дачи се опитваше да протестира за снимането известно време, но накрая се предаде Ето още един, който се опитваше да ми избяга от фокуса, с едно старо и изпитано средство, без дори да предполага (дали?! ), че очилата не само не го скриват ами даже го “отварят” още повече…

На моя отчаян вопъл, че искам да видя и да снимам очичките на Краси отворени, реагира светкавично Ему… приятел в нужда се познава

“Лелее… кой ме събра с вас?!” /Габи /

А хората се опитваха незабелязано да си отворят питетата, като Петър Рашев (a.k.a. Bulpete), също попаднал ми на мушката отблизо.

В сладки разговори и запознанства, топлината на огъня, няколко вида бири, бяло вино и пр. алкохолно съдържимо, времето си летеше неусетно. Нови хора се присъединиха, а някои (най-заетите) наставаха да си ходят и настъпи една весела суматоха при изпращането на Simplyblue и Batpep…

По едно време вече настана истинска канонада от светкавици, такава гъста мрежа от фотографи скоро не е виждала пицария “Ариана”. Някои хитро се подсмихваха – мда, и е имало защо, както вече всички се убедихме …

… други са си просто толкова способни, че не им трябва ни визьор, ни LCD (да не говорим колко са си фотогенични )…

Някои доволни от “плячката”, други — не чак толкова…

Не се подвеждайте от дискретния размер на апаратчето на главната виновничка за неделната среща, Vilford! Беше успяло да събере цялото настроение на дружината

Ами при толкова камери, трябваше някой да се жертва и като модел! Така като си гледам снимките, Дачи се е справила страхотно. Другият път пак! Както се казва, едно перфектно 3 в 1 — искрящо веселие…

… лъчезарна нежност (направо разтапяща)…

… искрена обич и опора един за друг…

От много време си замислям да им спретна на LeeNeeAnn едно хакергочи за “Блогосферата”, че този безлик торс с топчеста глава, който се появява в агрегатора на техните статии хич не го свързвам с очарователните ми вдъхновители. Да видим… дали няма да ме натупат

Нямаше препили, намръщени и недоволни. Срещата премина в стадий на спокойни размишления…

И пак доказахме, че е малък света! Оказа се, че сме съседки с Калина и Диана

Ха, сега де! Въпрос с повишена трудност! Дали Марти е елф под прикритие (ако се съди по ушите )?

И така докрая се нижеха разговори, обяснения, разяснения, разказваха се случки и приказки… Някой явно е много сладкодумен, че да го слушат в захлас, а Марти даже си води и записки

За мен безспорият победител във фотоконкурса “Папарак в Ариана” – Mari-ana

Хубава и мила среща беше. Радвам се, че се видях с хора, някои от които посещавам ежечасно, други сравнително често, а някои не познавах. Винаги е приятно да усещаш, че макар и да догаря огъня в камината, в сърцето си имаш място за още топлина, за уют, за радост и винаги — за още приятели! И за още срещи