Веселие на квадрат

01_choku_geri_1987

Еее, добре! Много съм търпелива (хм… древните да не се подхилкват под мустак ;) ), ама не мога да понеса чак завист да спохожда и да трови умовете на добрите хора. Убедихте ме, изнасям ги отделно, още повече – разсейвате се покрай разни торти и купони, а това съвсем, ама хич не подобава на лиричността и специалното настроение, което витае над Флорбела и разцъфналата степ. :)


Не е тайна сигурно за тези, които наминават оттук, че хората, с които работя са най-разкошните и най-зареждащи колеги, които някой може да си пожелае! Така, че вчера сутринта, обичайната ТЗО-обиколка (Тур За Овации), придружена от кутия бонбони, с много прегръдки, пожелания и пр. неща, които така картинно е описал gost, продължи подобаващо дълго време, като за научното звание всенароден любимец :D

02_HBG_PICT8476

За мой късмет (и с грижа и мисъл за черните дробчета на колегите), Пламенко е роден навръх първа пролет, та обикновено съчетаваме празнуването и моите свещинки (съчетание от свещи и годинки) се скатават умело зад неговите (с цели 10 скандално назад). А понеже Пламенкин е човек-ценител и естет, а колежките ми са факири в съчетаване и подреждане, масата (масите, по-точно) за купона изглеждаха превъзходно.

03_HBG_PICT8480

Докато единият рожденик си чешеше крастата с проверка на екипировката, другият прилежно кълцаше и подреждаше с ювелирна точност парчета моцарела върху доматени шайби…

05_HBG_PICT8479

04_HBG_PICT8478

Държа да отбележа, че партитата ни започват с разрешение на ръководството и в края на работния ден, още повече беше петък. Това като прелюдия към разни домашни питиета с вариране на градус и цветове, и към момента на раздаване на подаръци и особено много цветя!!!

06_HBG_PICT8481

Един от разкошните подаръци беше саксия с любимия ми жасмин – целият в пъпки! Ако всички се отворят едновременно, с колежката Снежка ще трябва да се евакуираме. :D Но обещавам да му спретна преди това отделна фотосесия… ако успея да отърва цветчетата от всички мераклии за чаена церемония. Ще е яко, ако започнат да прииждат в стаята ни с възглавнички под мишничка…

07_HBG_PICT8482

Подаръкът е достоен за принцеса, но когато се подарява на вещичка, тя го приема с такава възторженост, която си няма ама нищо общо с аристократизъм! :D

08_HBG_PICT8486u

… и беше изпробван на нетрадиционни за съвремието ни места, в плах опит за наподобяване на Пепеляшка… поне.

09_HBG_PICT8487

А на Пламенко не му се наложи непосредствено да пробва подаръка си, въпреки че и с него настъпи щур хилеж. Момчето прилежно написало на редакцията на National Geographic “Ама тук има някаква грешка! Моля ви се! Аз не съм се абонирал за списанието ви!” :lol:

10_HBG_PICT8491

Сред много смях и закачки, на масата се появиха дългоочаквани домашно приготвени мазни специалитети, които не бях правила поне от две години. Почти се страхувах, че съм забравила как се точат кори. На една страна се мятаха бутилки, на друга туби…

11_HBG_PICT8500

… на трета слънчеви и фотогенични усмивки :D

12_HBG_PICT8503

Докторантчааатата внимаваха в обектива, а ръководителите им размишляваха за научната програма и за правилното местоположение на експериментални къщички за птици…

13_HBG_PICT8504

Моите две най-любими половинки позираха търпеливо, докато Дейна докара фокуса до далечния край на масата :D

14_HBG_PICT8505u

Е, как да пораснеш с такива образи до себе си!!! :D

15_HBG_PICT8506u

Някои ги питах какво ще пият, а други се бяха подготвили от сутринта – така де, да не ме затрудняват… ;)

16_HBG_PICT8508

Знаех си аз, че балоните поддържат настроението! Бойко не е участвал в надуването, обаче! Далеч не бяха такива лежерно ухилени физиономиите на двете момчета, които трябваше да придадат обещаната на опаковката форма на “животни”… Незнайно защо всички приличаха на червеи :roll:

17_HBG_PICT8512

По икиндия леко притъмня и някой рече “запалете свещите”. Или казано по друг начин “Да влезе Наоми” :D

18_HBG_PICT8518

След като мулатската и повърхност беше осквернена с подходяща подредба на трицифрието, пак се оказа че нямам подръка запалка или кибрит. А след виното де да знам, ако бях лъхнала дали нямаше да опърля бретона на най-близкостоящия колега. В такива случаи се казва “То, затова си има професори!!!” или още “Шеф в нужда се познава”…

19_HBG_PICT8521

Ама докато ние с Бойко се преборихме с пламъците, в другия ъгъл банда бабуини безчинстваха върху свещения ми дебиан в неистови опити да отърват пеенето. И накрая успяха да намерят Happy Birthday, а в чие изпълнение можете да се досетите по последвалата реакция…

20_HBG_PICT8522

Докато Сашка Васева лееше извивки, понаместихме малко свещите, разместили се от бурния прилив на топли чувства към чалгата…

21_HBG_PICT8523u

Нататък вече знаете! Започна следващата годинка :D

22_HBG_PICT8526a

А преди много, много годинки, по времето, когато изглеждах като на първата снимка, в края на един такъв ден пишех в дневника си “Искам този ден да се повтори!” Сега само седя, усмихвам се, а аурата от топлина, която ме обгръща, е толкова осезаема, толкова истинска, че единствено ми идва просто да кажа… щастлива съм :)

… от възрастта сигурно… :lol: :P

3 Comments so far

  1. зори on March 26th, 2011

    Е, няма как да завидиш на “щастлива съм”.
    Следващата година да е на куб (щастието)!

  2. deni4ero on March 26th, 2011

    мнееее … нема да е от възрастта(която ти е баш на място, бтв) … от топлината, която балоните-червеи излъчват и любовта, която фърчи от аурата :)
    ‘Се така усмихнато и спокойно да си!

  3. Geri on March 27th, 2011

    хаха, Зо, ще бъде интересно и феерично – щастието кубично :D

    Ама Рошавото пак ме спипа… за фърчащата любов :P
    Се такива обични и мили да сте ми и вие! :*****

Leave a reply