Еее, добре! Много съм търпелива (хм… древните да не се подхилкват под мустак ), ама не мога да понеса чак завист да спохожда и да трови умовете на добрите хора. Убедихте ме, изнасям ги отделно, още повече – разсейвате се покрай разни торти и купони, а това съвсем, ама хич не подобава на лиричността и специалното настроение, което витае над Флорбела и разцъфналата степ.


Не е тайна сигурно за тези, които наминават оттук, че хората, с които работя са най-разкошните и най-зареждащи колеги, които някой може да си пожелае! Така, че вчера сутринта, обичайната ТЗО-обиколка (Тур За Овации), придружена от кутия бонбони, с много прегръдки, пожелания и пр. неща, които така картинно е описал gost, продължи подобаващо дълго време, като за научното звание всенароден любимец

За мой късмет (и с грижа и мисъл за черните дробчета на колегите), Пламенко е роден навръх първа пролет, та обикновено съчетаваме празнуването и моите свещинки (съчетание от свещи и годинки) се скатават умело зад неговите (с цели 10 скандално назад). А понеже Пламенкин е човек-ценител и естет, а колежките ми са факири в съчетаване и подреждане, масата (масите, по-точно) за купона изглеждаха превъзходно.

Докато единият рожденик си чешеше крастата с проверка на екипировката, другият прилежно кълцаше и подреждаше с ювелирна точност парчета моцарела върху доматени шайби…

Държа да отбележа, че партитата ни започват с разрешение на ръководството и в края на работния ден, още повече беше петък. Това като прелюдия към разни домашни питиета с вариране на градус и цветове, и към момента на раздаване на подаръци и особено много цветя!!!

Един от разкошните подаръци беше саксия с любимия ми жасмин – целият в пъпки! Ако всички се отворят едновременно, с колежката Снежка ще трябва да се евакуираме. Но обещавам да му спретна преди това отделна фотосесия… ако успея да отърва цветчетата от всички мераклии за чаена церемония. Ще е яко, ако започнат да прииждат в стаята ни с възглавнички под мишничка…

Подаръкът е достоен за принцеса, но когато се подарява на вещичка, тя го приема с такава възторженост, която си няма ама нищо общо с аристократизъм!

… и беше изпробван на нетрадиционни за съвремието ни места, в плах опит за наподобяване на Пепеляшка… поне.

А на Пламенко не му се наложи непосредствено да пробва подаръка си, въпреки че и с него настъпи щур хилеж. Момчето прилежно написало на редакцията на National Geographic “Ама тук има някаква грешка! Моля ви се! Аз не съм се абонирал за списанието ви!”

Сред много смях и закачки, на масата се появиха дългоочаквани домашно приготвени мазни специалитети, които не бях правила поне от две години. Почти се страхувах, че съм забравила как се точат кори. На една страна се мятаха бутилки, на друга туби…

… на трета слънчеви и фотогенични усмивки

Докторантчааатата внимаваха в обектива, а ръководителите им размишляваха за научната програма и за правилното местоположение на експериментални къщички за птици…

Моите две най-любими половинки позираха търпеливо, докато Дейна докара фокуса до далечния край на масата

Е, как да пораснеш с такива образи до себе си!!!

Някои ги питах какво ще пият, а други се бяха подготвили от сутринта – така де, да не ме затрудняват…

Знаех си аз, че балоните поддържат настроението! Бойко не е участвал в надуването, обаче! Далеч не бяха такива лежерно ухилени физиономиите на двете момчета, които трябваше да придадат обещаната на опаковката форма на “животни”… Незнайно защо всички приличаха на червеи

По икиндия леко притъмня и някой рече “запалете свещите”. Или казано по друг начин “Да влезе Наоми”

След като мулатската и повърхност беше осквернена с подходяща подредба на трицифрието, пак се оказа че нямам подръка запалка или кибрит. А след виното де да знам, ако бях лъхнала дали нямаше да опърля бретона на най-близкостоящия колега. В такива случаи се казва “То, затова си има професори!!!” или още “Шеф в нужда се познава”…

Ама докато ние с Бойко се преборихме с пламъците, в другия ъгъл банда бабуини безчинстваха върху свещения ми дебиан в неистови опити да отърват пеенето. И накрая успяха да намерят Happy Birthday, а в чие изпълнение можете да се досетите по последвалата реакция…

Докато Сашка Васева лееше извивки, понаместихме малко свещите, разместили се от бурния прилив на топли чувства към чалгата…

Нататък вече знаете! Започна следващата годинка

А преди много, много годинки, по времето, когато изглеждах като на първата снимка, в края на един такъв ден пишех в дневника си “Искам този ден да се повтори!” Сега само седя, усмихвам се, а аурата от топлина, която ме обгръща, е толкова осезаема, толкова истинска, че единствено ми идва просто да кажа… щастлива съм

… от възрастта сигурно…