Лагуната

01_aqua_8604

Мигът, в който преглъщах тъгата от последната целувка – единствената, за която Те помолих – продължи дълго. Цяла една ледена епоха. Белязана с разрушенията на лавини, с разцъфването на скрити под кората багри, които носеха бледия привкус на някогашно “аз”. Опити за забрава, в която болезнените пори вакуум, останали след раздялата, се сливаха в кънтящи пещери. Време, в което чувството за вина остави завинаги бразди в съзнанието, като просеки по пътя на ледниците.

02_aqua_pict7793u

Защо дойде пролетта, след толкова години? Следвайки някакъв безумно стриктен цикъл в температурата на земната кора? Или просто защото нещо толкова живо не можеше насила да остане затворено. Връхлетя ме жестока и жадуваща, разкъсваща градената с толкова старание, кристална съвършеност на леда. А нима съм си мислила наистина, че съм забравила топлината на ръцете Ти? Че съм изтръгнала до корен пристрастеността към тази закачлива ласка в погледа Ти, така способна да разбълбука мислите ми.

Честно казано, уплаших се от връщането на стихията. Нима отново щях да се превърна в безпощадната река, която ломи по пътя си вейките на непокорни мисли, дави ревниво отблясъка на погледи, позволили си да погалят някое цвете встрани? Тази същата река, която изяжда брега си, готова всяка нощ да се саморазкъса, хвърляйки се в бездната на терзания и горчивина? Отново исках много! Исках всичко, непрекъснато гледайки назад, сякаш в недрата на изворите щях да Те намеря, като че ли не знаех, че морето е винаги някъде напред! До полуда копнеех да върна страстта, а улавях само мъглата, кондензирала по веригите, в които сама се оковах.

03_aqua_8831

Благодаря Ти, че остана, че ме изслуша! Не се уплаши от водовъртежа. Гмурна се в него, достигна до дъното на възпламенените му недра. После изплува и се завърна при мен като ситен дъжд през лятото, който утаява прашинките и носи дъх на озон. Меко тупваха капките, топлината им уравновесяваше контраста на леда и лавата. Ритъмът им изглаждаше вълните и наслагваше спокойствието в кротки концентрични кръгове.

04_aqua_PICT7508

Помогна ми да открия пътя, по който овладяната страст утолява жаждата. Какво е да имаш сладостта на една целувка, ако можеш постоянно да целуваш вятъра, поел вкуса от устните на другия. Какво е да ме имаш една нощ, в сравнение с това да усещаш как се сливат душите в любимите звуци, които сме слушали заедно… Научи ме да свикна да не Те очаквам. И да се радвам на всяка Твоя поява. Било като лятна буря или като привечер, когато прегръдката Ти е с ритъма на вълни в тиха лагуна.

Научи ме да обичам с това толкова естествено и простичко Твое желание – да ме направиш щастлива! С вярата си в силата и волята ми да пречистя онова, което изплува отново изпод ледовете, да филтрирам гнилите останки себичност и да разтворя душа за доброто. Най-добрия начин да запазиш любовта е да я пуснеш да се рее свободна…

05_aqua_pict4260u

Имам още път, докато достигна лагуната. Не се връщам назад, просто я намирам отново. В друг отрязък на съществуването ни, по друг път на речното русло. Още остри парченца лед стържат от брега. Но с всяка среща, с всяка споделена усмивка и звук, в укротените води се раждат звезди и подреждат съзвездията на щастието… Не питам ще ме дочакаш ли – усещам Те до себе си.

No Comment

No comments yet

Leave a reply