Памук

01_PICT8149u

Обичам съботите. Неделите все едно са си едни работни дни за мен. Опитваш се да напъхаш в тях всички ССЗ (сервизно-слугинажни задължения), които през седмицата с почти садистично задоволство отлагаш. Но съботата си е изцяло моя. Стига да не вали, това е денят, по-точно следобедът, в който мога да погледам и послушам света като невидим свидетел. … Е, едва ли точно невидим, при положение, че дългия обектив винаги предизвиква любопитни погледи от почти всички, с които се разминавам в парка. И всеки път не устоявам на изкушението да щракна поне по една снимка с пухкава, лепкава, розова или бяла къделя.

02_pict0985u

Още като дете съм си мислела, че правенето му си е истинска магия. Ами да, първо, така някак си от нищото, на дъното на този голям, празен леген се завихря облак от захар. Второ, при всички положения става дума за участие на огън. И втрето – намесена е пръчка, магическа по подразбиране ;) Не сте ли забелязали, че самата тя запазва сладкия вкус и дълго след като сте излапали вкуснотията, не можете да се въздържите да не реставрирате идеалния ѝ квадратен профил, лишавайки я от останалите полепнали късчета. Захарен памук може да се яде по толкова различни начини – до един живописни и омазващи :) Нетърпеливковците, които едва са успели да изчакат памуковите вълшебници да им навъртят вълмото, го захапват настървено. При това без да помагат с пръсти… на първо четене.

03_3496

Елегантните млади дами много внимават как държат кандилкащата се насам-натам къделя. Докато се чудят откъде да я почнат, че да не им размаже гланца, пък после зор – това се лепи! Ама пък е вкусно! Хей, тийнейджърите все още са деца!

04_pict0986u

Деца, деца, ама със захарен памук стават много яки и сладки свалки. Друго си е, да има кой да се жертва и да ти държи памука, докато позираш за снимка. Интересно ми е, обаче, какво става с вълмото като се юрне въртележката… За сметка на това пък, може да се използва момента за опит да се пробват на вкус коси, ушенца и бузки :)

05_pict0204u

Но най-вече пръсти! Откъсваш едно солидно снопче, след това се опитваш лекичко да го ступаш, пъхваш в уста и усещаш как малките влакънца едно по едно се разделят на езика и се стопяват, изпълвайки те с детски възторг. И с оня неповторим дъх, който не може да се сравнява нито с желираните мечета, нито с шоколад милка, или с първи глътки след хуба-буба :)

06_PICT8141u

Май единственото, с което мога да го сравня си е вкуса на захарните петлета. Ха, имаше ги много едно време. Спомням си как ходехме с махалата в зоопарка и преди да влезем през входа, посещавахме една къща, където знаехме, че правят захарни животинки. И това си е магия, да не ви напомням пак защо – сетете се сами ;)

07_PICT8140u

Не, не заради клечката, не заради боядисаните след петлето езици и устни. Заради скрибуцането на синджирите на старата въртележка. Заради куклите, които се сресват така трудно с озахарени пръсти, ако преди това не си отишъл на старата чешма в двора. И не си опитал дали все пак ще успееш да се набереш на напечения, тук-там спукан цимент на коритото ѝ, че да стигнеш до треперливата струя от месинговия кран…

08_PICT8231u

Слънцето ли ми направи магия, та спомените ми се заплетоха неустоими и лепкави като тънките нишки в онзи алуминиев леген? Някой явно се е зазяпал много, че да остави част от сладката къделя на храста. Или е нарочно, за да си намеря късче детство. И усмивката :)

10 Comments so far

  1. зори on March 14th, 2011

    Гертруд, голяма си гаднярка – кви са сега тия пачуци – чиста проба посдстрекателство към сладкарски мечтания… преглъщам и пръстите ми лепнат… прияде ми се памук, а може и захарно петле, ма от тия истинските, дето имат вкус на карамелизирана захар и леко нагрчат дори и на слънце блестят като скъпоценни :) ))

  2. deni4ero on March 14th, 2011

    подкрепям Зори

    п.с. за ‘сичко!

  3. gost on March 15th, 2011

    За склонните да чакат, мога да осигуря солидно количество от петлета и сапун. Датата на доставка ще е след 1-ви май, а качеството на продукцията – с качеството на детски спомен. :)

  4. зори on March 15th, 2011

    ааааа, къпането ще е чак след първи май – така ли да разбирам :P

  5. gost on March 15th, 2011

    Зори, не обсъждам хигиенните ти навици, не питам и какво ще правите с животинките… От мен стоката, от вас парите… Точност и дискретност е моя девиз, а свободният достъп до стоки и услуги е моята цел в живота, съобразена с настоящите европейски ценности. ;)

  6. Geri on March 15th, 2011

    Малеееее, как сте се ооооуепиуи в шекер :lol: Суппер!

    Аз като гаднярка (при това сънена) да питам главния доставчик преди да се залетим да плащаме, петлетата ще нагарчат ли? И дали ще блестят на слънце като скъпоценни? Тъй де, стандарта за петли на клечка трябва да се спазва ;)

  7. зори on March 15th, 2011

    Айдеееее, ква е тая реклама, бе Гост :) )))
    Животинките и памука са на клечка, ще си ги ядем внимателно и няма да ти хабим сапуна, ма не забравяй, че с клечки много неща могат да се правят – я за вълшебна пръчица, я за проста пръчка може да се ползва :P

  8. gost on March 15th, 2011

    Гери,
    в цената е разковничето – не само че ще ти нагарча, ама и чак ще се чудиш как досега си се занимавала с такива неща като горчицата. А за толкова пари от “като скъпоценно” ще можеш с чиста съвест да махнеш “като”…
    Зори,
    ето защо обичам иинтернет доставките с куриер. ;)

  9. зори on March 15th, 2011

    Гост, през май времето е чудно и предпочитам да си пазарувам захарния памук самостоятелно. Ако, чак пък толкова добри куриери имаш, че… прати линк за проверка на офертата :) )))

  10. gost on March 15th, 2011

    Зори,
    линк?
    :LOL:
    става на въпрос за селски панаир, а после по пощата до желающия. Ако откриеш линк за селски панаир в България, сподели го… :)

Leave a reply