ППЖ #16: Чай
Posted March 6, 2011 
Comments(13)
Comments(13) 
~ * ~
Drink your tea slowly and reverently,
as if it is the axis
on which the world earth revolves
- slowly, evenly, without
rushing toward the future;
Live the actual moment.
Only this moment is life.
/Thich Nhat Hahn/
А кифлииии?
Това ройбосче ли е, може и нещо черно да е – за зелен е пре-много тъмничък. Ареее, признавай си, какъв чай обичаш!!!!
Ааа, никъде не пише, че трябва да са подред
И вместо кифли тия дни правих фъч, ще му дойде времето все някога
Пък за чая…
Плисва аромат
Очите ти се смеят
Тъмно-завихрени
За този чай копнея
Пък аз съм за чая от типа:
Докосвам те с устни
и топлината се разлива
в мен като утро.
ееееееее, чЕтаааа … размазахте ме от кеф, бре, четааа … ако не бяха лирично-романтичните ви отклонения за чая, щях да ви освиркам, но:
Плисна аромат
Изгря усмивка
Засрамено слънцето
покри се с топлината ти
Танцуват лъчи
В трапчинките ти – слънце
гнездо е свило
П.П. по-хубаво не можех и да го сънувам, чЕта! Велики сте! :****)
Оплетоха се лъчите
Дойде им чаят в повече
Искрят очите им,
засмени
Да беше чай!
Аз пия за слънцето събрано
в гроздето, косите,
думите, очите…
Чаят във излишък
Никога не идва
А с огън във очите
Палавост намигва
Дали е от лозите
Или от вишни нацъфтели
Вятър носи дните
За любов узрели…
Обичам чай, но този ми изглежда …ох,ами кисел ..
Хм… интересно
Може би ефектът се получава от зеленото в цветчетата на любимия ми сервиз. Ама се надявах стихчетата да добавят достатъчно аромат и сладка жилка 
А какъв чай обича Лили?
аре, дееее … кво ‘сички вълшебници дадохте заден? Искам си постовете! Пък! … ПЪК!
Сега , такова …не ми се смейте моля!Каркаде (blush)
Ми, Рошко, зор, бе! Скоро пак
Лили, хич нямам намерение да се смея, даже и аз го пиех едно време. Но първо беше грузинския