Един следобед с цвят лилав

Posted March 23, 2011 * Comments(12)

01_PICT8300u

“Слънцето грабнах – мое е!
На сладки дълбини във зноя
По клепките звезди да нарои”
Тъничък гласец, да наруши покоя
В следобед пролетен се осмели

02_PICT8298j

“Ама че странна привичка
Във чашка искаш да сбереш
Лъчите дето са за всички
Егоистка! Ама как ще разбереш”
Побърза да се включи мъхната сестричка
Нацупено прпотрепваща с венче

03_pict5165u

“Напече ви и станахте бъбриви
Послушайте ме, да ви споделя
Предадоха ми, че сме най-красиви
Ако през през нас премине светлина
Да я оставим да поеме цветовете…” –
И преди да довърши, братовчедката засвети!

04_PICT8302u

“Аз пък, когато порасна
Така ще разтворя венче
Че когато слънцето угасне
Да светя и на звяр, и на врабче” –
И малката грозновата, невзрачна главица
Лъчи засъбира по всички космици

Posted in Малкият безкраен свят

12 Comments so far

  1. deni4ero on March 23rd, 2011

    леле, как ме грабна това лилаво … напоследък офенях на лилавото … ма много бъбриви тия цветенца, бре …

  2. зори on March 24th, 2011

    Извинете, Ваше Вълшебничество, е ли възможно да си свия нещо лилаво – прищя ми се да виждам как слънцето си играе с цветчетата!!!!

  3. Geri on March 24th, 2011

    Хаха, знаех си аз, че ще ви грабне това лилаво :D
    Много усмихващо и успокояващо ми действа на мен, та затова гледам да са ми все пред очите.

    Зори, свивай което искаш! Ако не ти пасват на резолюцията – свирни ;)

    Усмих и прегръд! :* :*

  4. deni4ero on March 24th, 2011

    аз, пък, мислех, че, щот сме от царско отекло, затва ни радваш с лилаво …

  5. зори on March 24th, 2011

    Лю, в някой култури лилавото е за духовенството – демек не е по цвят, а по красота – щото сме прекрасни като цветя ;)

  6. deni4ero on March 24th, 2011

    значи съм от правилната култура – царски духoвна или духовно царска … цвете мое :P

  7. gost on March 24th, 2011

    Пък преди време чух някой да разказва една история:
    Розата стояла пред огледалото, стояла
    и се превърнала в Нарцис.
    След известно време същото се случило и със Зелката.

  8. зори on March 24th, 2011

    Ау, къде е това огледало?

  9. gost on March 24th, 2011

    Вгледай се в себе си. :p
    Но пък аз бих ти препоръчал да погледнеш покрай рамката. :)

  10. deni4ero on March 24th, 2011

    Демек, зелката се е превърнала в цвете, така ли? Щот и аз съм кат зелка понякога, та да знам кво ме чака, ако продължавам да се оглеждам … Гост, върна ми надеждите :D

  11. gost on March 24th, 2011

    Но не забравяй, че понякога си като роза… ;)

  12. Geri on March 25th, 2011

    …царски духoвна или духовно царска

    Царствено духовити… сте всички, деца слънчеви! :D

Leave a reply