Sukha
Comments(8) 
Колко дълъг е един миг щастие? Когато не го очакваш, когато си забравил аромата на оная вълшебна мъгла, която нечие присъствие завихря около теб… Колко бързо идва чувството, че душата ти попива близостта с жад, събирана години, едва сега измерима в цялата и болезненост. Когато всяка усмивка обгръща като прилив твоето крайбрежие, осеяно с кратери от болка, липса и несподеленост, и един подир друг ги изпълва с отражения небе.
В коя секунда се чувстваш отново по-цял от цялото, което си повярвал, че си. Цялото, в което съществуваш и се доказваш, но най-често с липсващия ореол на споделена радост, която те обгръща в сияние. Тръпното докосване, любимия звук, прегръдката, в която изгубваш уютния контур на реалността, но намираш хармонията от сливането.
Миговете се редят, неуловими, като сливащи се капки в сладка глътка. Оная дрога, зависимостта от която с годините си мислиш, че си преодолял. А дори спомена за нея ти е давал живот. Толкова щастие за търсещия взор, че очите заболяват и в сълзите отново блясва дъга. Толкова радост, че се чувстваш отделен от света и погълнал цялата му красота наведнъж, като че никога не си я усещал около себе си.
Часове, минута, секунда само… щастието не се измерва с време, а с пълнота. С дълбочина на проникването един в друг, и на теб самия – в смисъла на съществуването. Не е навеки, не е дори един живот, и месец дори. Но една прегръдка щастие е достатъчна да те зареди за хиляди километри път сред лабиринта. Една уловена щастлива усмивка – да го освети. Едно докосване – да те накара да докоснеш небето…
Ananda…
браво, момиче
… магията е да се случва понякога, затова е висша благодат :*
Радвам се, че си в моя ритъм!
е … дека е уловената усмивка?
в огледалото
Вече се бях разтревожила, меланхолията напоследък ми дойде в повече. Гери, благодаря за чудесното начало на седмицата
.
Топли прегръдки за слънчева седмица!!!
Ех.. има такива моменти, но това, че ги споделям много ми помага да ги преодолея. Благодаря ти, Кремена! Много ме стопли с тази загриженост! :*
Красота! Думите ти се леят като планински ручей – чисти, живителни.
И усмивката озарява вече не само лицето ми, но и душата ми. И ми стана леко, топло – щастлив миг за мен е да прочета думите ти, да се насладя на запечатаните мигове. 
П.П.”Щастието не се измерва с време, а с пълнота.” – Не можеш да го осъзнаеш докато не го изживееш!
Ей, Марианче! Толкова се радвам да те чуя! И че пак съм успяла да те стопля и усмихна! Щастлива съм, че има хора като теб, които толкова вярно да усещат ехото от струните, които къде на шега, къде наистина подръпвам (безотговорно)
Прегръдки!