Да идва наистина…
… лятото! С омарата сутрин, която прави небето опалено. С аромата на липи, който привечер те обвива заедно с рояка мушици над тревите, пропуснали коситбата. С окапалите черници и лутащите се сред сладко великолепие гълъби. С бурите, след които локвите са синеоки, а въздуха вади всичко тъмно извън теб, като зимен юрган. С припяващите вълни на морето, с крясък на чайки, с шуртящи пръскачки в парка, с шляпащите крака в джапанки и еклив смях на децата до тъмни доби…
А в момента искам капка! Една единствена! Не просто да утоли жаждата ми, не само за да видя отражението на зеленина и синева, нито дори на слънцето. Просто… да отплувам в нея
Слънце, че то си е тук от бая време. Не си ли чула сутрин птичоците как се карат, че летния ремонт на гнездата отдавна трябвало да е приключил вече и при това изобилие на кал и неприбрани тревички и съчки, какво било това офлянкване… Големи гюрултии се вдигат. Ти май просто си леко претоварена от задачки и ти се е прищяло леко бягство.
Я да си изчистиш графика за утре сутрин призори и да направиш едно лятно еньовско къпане в росата
Дай три румба на дясно и ще го видиш
Боя се, че тази година са дали “skip” на лятото. Може да ни утешаваш със снимки от миналия летен сезон.
Зори, знам го, че си е тук, ама защо още при мен не идва… е, ето на това търсех отговор. И ти, мило, си го дала в следващото изречение. Жадувам за бягство из някой зелен оазис, дори и само за една от онези пейки, любимите на deni4ero, дето са на три румба и пет крачки под дъбовете… Ама види му се края, така, че Шу, сред престоялите снимки ще се появят и “пресни”, защото тия дето си ги набедила отгоре, че са взели вредни решения, може да държат “skip-търа” на сезоните, ама не и на слънцето.
А то е високо… високо… висоooко! Високо застани!… :****)
ти недей с тва високо, че, те, тия, дет са една глава отфоре, по-лесно ги фокусират и целят с прашки …