Soledad
~ ~ ~
Може хиляди капки
С поглед да пиеш
И пак да не стигнеш една
Най-чаканата
Най-жадуваната
Тази – която спира дъха
Улици без ехо
Стъпки без следи
И пейките остават сами
под дъжда…
/Flo, 06.2010/
Tags: Flo
Posted in Dentro de mim
Some Rights Reserved 2008 Handful of Light
Creative Commons License
Powered by WordPress | Designed by Stephen Reinhardt
“Пролетен дъжд.
Чета писмо —
и в столицата ни вали.”
Оницура
Усмихваща жизнерадост
Помагаш ми! Благодаря :*
Преди време ме научиха да се радвам на дъжда, защото след него слънцето е по-сияйно. После се научих да прощавам на слънцето,когато се скрие, защото след него всяка дъждовна капка е оазис.
Самотата е само половината от цялото.
Ти си цялото.
Да поздравиш учителите ти! Определено е по-сияйно – я, виж какво е тази сутрин! Чак заболяват очите от хубост!
Едно от най-важните неща, на които все ме учат и мен, но понякога забравям… Липсата на някого или нещо, да не отнема цялостта ми.
Беше сияйно…
А за учителите – преди време попаднах на един стенопис, изобразяващ ада. На него учителите, които приживе развращавали умовете, бяха подложени на много забавни процедури.
Чат-пат си мисля, че и моите сеят бури