Archive for the 'Amigos!' Category

По Никулден

fish market

- Хей, момче! Колко струва рибата?
- Зависи. Коя точно искате?
- Е, че те не са ли еднакви? – господинът почесва прошарен кичур, измъкнал се изпод каскета.
- Ами не са – отговаря му младеж с добре поддържано катинарче и шал, зиморничаво увит на осморка около врата – Затова питам коя точно искате.
- Абе нали виждам – все са риби, все имат люспи… и кости! Колко струва килото?

Зад младежа нацупено плуват няколко едри шарана и в мътната вода се носят феерични тумбести мехурчета.

Read more »

Агент Древен

01_Nick

Дознание No. 007. На вниманието на наблюдателните! (Статус: строго несекретно)

Спешно се издирва лицето на снимката (или по-скоро притежателя на Окото, с прилежащите му горни крайници). Всеки, който е успял да го познае, виждал го е, разговарял е с него, бил е в една компания, разхождал се е, пил е бира и правил снимки с него, моля да се обади на долупосочения адрес. Отличителни белези на Лицето:
Read more »

Легенда за Тесфа и Шала

Shala Lake

Някъде на юг, в укротените пазви на вулкан, се разстилат водите на красиво и богато на риба езеро. Около него са пръснати малки кръгли къщурки от кал, със сламени покриви, в които живеят бедни семейства на рибари… Такъв бил и Тесфа. Не по-беден от другите, ни по-богат освен с едно – доброто си сърце. Всеки ден, когато в кануто му се намерела дори и една риба в повече, той я оставял до тръстиките. На един от островите в езерото гнездяли птиците Шало и Тесфа твърдо вярвал, че те са боговете на езерото, които му дават рибата да изхрани семейството си.

African Fish Eagle

Един ден, Тесфа не можал да хване много риба. Докато унило гребял към брега, една сянка преминала над него и сред свистенето на крила, усетил нещо да тупва на дъното на лодката му. Оказала се изящно направена от раковина кука. Тесфа вдигнал глава и мислено поблагодарил на птицата Шало за подаръка. На другия ден, щом пуснал въдицата със закачената кука от раковина, водите на езерото закипяли около кануто. Малки и по-големи риби изскачали от тях и цопвали в лодката му. И така, докато дъното на кануто не заблестяло и затрепкало от люспите им като водите на езерото по залез.

Shala Lake

Тесфа се просълзил. А в това време, на ръба на лодката му кацнала една птица Шало и започнала да се храни. Когато свършила, в лодката все още имало толкова риба, че Тесфа не само нахранил семейството си, но и съседите. Тази нощ, във всяка колиба от селцето хората заспивали сити и доволни. Така се заредили ден подир ден, докато най-богатия човек в селото не забелязъл успехите на Тесфа в риболова. Пратил съгледвачи и разбрал за тайната на куката от раковина.

Shala Lake sunset

Една нощ, крадец се промъкнал в колибата на Тесфа и откраднал куката. От този момент, в семейството на Тесфа и в цялото село настъпил глад. Тилапията не скачала в лодката му, нито се закачала на въдицата. Птицата Шало, която се хранела в лодката му всеки ден, започнала да линее, перата и падали на кичури при всяко махване на огромните криле. А господарят на селото така и не могъл да извика магията на куката, защото на каквато и въдица да я сложел, в което и да от многото му канута, водите на езерото си оставали гладки и рибата не покривала дъното на лодката му.

Sunset

По същото това време на Тесфа му се родил син – Йенене. Бащата и майката били толкова отчаяни, че няма да могат да го изхранят, че го поставили в един вързоп от листа и го оставили в тръстиките, недалеч от господарската къща. Намерили го слугите на господаря и го занесли в дома му. Там, Йенене израстнал висок и строен като тръстиките, където го намерили. Растнал заедно с господарската щерка Абебеш и толкова се обикнали двамата, че се оженили.

Един ден Абебеш не се почувствала добре и казала на възлюбления си, че и се е дояло риба. Младежът отишъл при господаря и помолил да му даде въдицата и куката си, за да налови риба за жена си. Господарят му дал куката от раковина, с надеждата, че поне синът на Тесфа ще може да извика магията и. Така се надявал да увеличи богатството си и дъната на лодките му да заблестят от риба. Когато Йенене пуснал въдицата с вълшебната кука във водата, обаче, нищо такова не се случило. Мятал пак, и пак, младежът, със сълзи на очи молел езерото да му дари поне една тилапия за любимата му. И изведнъж, на лодката му кацнала птицата Шало – измършавяла и немощна, запляскала с криле, повличайки кануто в посока на колибите, където живеел истинския баща на Йенене.

African fish eagle

Когато Тесфа видял птицата и младежът в кануто, се просълзил. “Йенене! Мили мой сине! Това си ти! Жив си!” – отронил Тесфа. Сърцето на Йенене трепнало. Прегърнал стария рибар и прехвърлил въдицата в неговото кану. В моментът, в който куката от раковина била хвърлена във водите от кануто на Тесфа, езерото закипяло. Тилапии и сомове, малки и големи, заподскачали около тях и пълнели лодката. Птиците Шало запляскали с криле и отривистите им писъци се разнесли из цялата долина. Така Тесфа намерил сина си, Йенене излекувал любимата си, а птиците Шало отново започнали да вият гнезда на птичия остров.

Един ден по залез, Тесфа отишъл на брега на езерото и протегнал ръка с вълшебната кука. “Нека боговете на езерото ми простят. Вземете подаръка си. Аз имам син, силен и здрав! Ще лови риба, колкото да стигне за семейството ни. И за птиците. Не искам подарък, който да ражда завист и да причинява мъка”. С тези думи Тесфа пуснал куката във водите на езерото. Там, където се забил върхът на куката, сега извира горещ извор. Хора от близо и далеч идват да се потопят във вълшебните води. От този ден езерото било наречено на името на вълшебните бели птици – Шала. А децата на Тесфа и Йенене все още мятат въдици и мрежи, рибата подскача в дъната на канутата и блести… Като водите по залез…

на брега на Шала

На Ники, с пожелание да му е честито, живо и обичано името и той самия! Прегръдки, Приятелю! Бъди жив и здрав! :***

Изгубени в…

Кари и Страшко в ръченица

Сезонът с чайките, приплясването на отегчени от безветрие, вълни, и бира, така и не ще да си ходи! Независимо от носещите се из въздуха листа, разпукнати кестени и аромат на печени чушки. А обичам есента! С всичките и цветове и кристално избистрените утрини. И още, поради това, че игроорците в лаб-а започват един по един да се завръщат от терена, който за един е долината на Струма, за друг – водораслово-косматия Созополски залив, а за трети – пространството под перките на Тюленово.

И тъй, като отговорна класна :roll: , и аз реших да подгрея настроението за (евентуална) утрешна тренировка на групата, с малко снимки от една тренировка с ръченица. Снимките от такива събития ги пускам в Picasa, която хич, ама никак не ми е любима платформа за качване на снимки. В случая, обаче, се оказа зверско попадение! Качвам си снимките, и (моя грешка! почти спя!) мислейки, че им слагам заглавия, всъщност им бодвам коментар… Стигам до края, връщам се на първата и о, ужас! Чичко решил да ме улесни. С какво – вижте сами ето тук. Аз вече нямам сили – коремът ме сви от смях :) Изкушавам се само с най-свежите попадения:


Страхо си ни е от търпеливите… (Страхо от Страхил, бел. фотографа ;) )
My fear is our steadfast …

Центростремителни закачки
Centripetal teasers

С цървули лесно се подхвръква :)
With sandals easily podhvrakva :)

И накрая…

dance вихри

Корените на ръченицата са явно в хард-рока
Rachenitsa roots are evident in the hard-rock

heat 02…

Gingersucker incubating

The Trio

01_PICT5038u

Трима – защото си познават и неизречените рошави идеи. Всеки един е първия (или в най-лошия случай втория), с който споделя в какъв филм се е вкарал. Трима, защото се допълват и намират по нещо свое в радостта на всеки един! И случайно или не – защото пожелаха да се подложат на фотосесия във ведрата и слънчева съботна сутрин. Единият – по необходимост, вторият – понеже адски му се отдава и му отива да е диригент и хореограф, а третият – понеже… приятел в нужда се познава, дори и ако това означава да изтърпиш майка си (въпреки, че е всепризнат пич!) и да се подложиш на мъките от прекалено дългото време за фокусиране на Дейна.

На вашето внимание – Гошо, Тити, Марто и моята игра на криеница със слънцето.
Read more »

Класната и нейните подопечни

гордостта на класа

Те са щури! Находчиви, диви и шегаджии!

пчеличка на винен нектар

Винаги готови за експерименти…

скиор с расти

… не само и не винаги научни!

bad girl

Определено впечатляващи…

урук-хай си чаша налива, майно-льо

… даже хипнотични!

зареян поглед

Естествени и романтични!

клас стани!

Просто… гордост за всеки класен ръководител! :D

Party time

vampy

/photo I. Stoyanov/

“Заменям вампирско наметало, с леки следи от употреба, за чифт фейски елитри (по възможност златисти и без точки). Гр.Др.”

Надалеч

seagulls and sunrise

“…Sail away tomorrow… “

Ако се носиш сред пуст океан
Без вятър платното ти развял
Бъдещето – твоят хоризонт
е все едно да търсиш светия граал
И чувстваш, че няма “утре”
Поглеждаш под теб – водата блести
Там е само отражението ти
Все още няма място
Което да те приюти

Read more »

Следи

след Витиня

Когато се случи така, че поредица от събития се навързват по този единствен и неповторим начин, който не може да пусне усмивката да слезе от лицето ти, започваш да вярваш в предначертанията на съдбата. И в това, че когато нещо не е предназначено да се появи, когато му е времето, просто отминава. Като снега, избързал да засипе жаждата за оная златиста кристална светлина, която я има само през октомври.
Read more »

« Previous PageNext Page »