Archive for the 'Amigos!' Category

За приятелството…

tulip

“Един младеж помоли:
- Кажи ни за Приятелството.
А той отвърна с думите:
- Приятелят ти е отговор на нуждата ти.
Той е твоята нива, където сееш с любов и жънеш с благодарност.
Той ти е трапеза и огнище, ти идеш при него да се заситиш и да намериш мир.

Когато приятелят ти говори от сърце, не се боиш да изразиш както твоето съгласие, така и твоето несъгласие.
Но ако приятелят ти мълчи, ти непрестанно се вслушваш в сърцето му;
защото в приятелството всички мисли, всички желания, всички надежди се раждат и споделят с безмълвна радост.

Когато се отделяш от приятеля си, не скърбиш;
защото онова, което най-много харесваш в него, бива по-ясно в отсъствието му, както планината се вижда на катерача по-ясна откъм полето.
И нека в приятелството няма друга цел освен вглъбяването на духа.
Понеже любовта, която търси друго освен разкриване на собственото си тайнство, не е любов, а хвърлена напразно рибарска мрежа…”

NeeAnn

Най-доброто у теб да бъде за приятеля ти.
Ако той иска да познае водите на прилива ти, нека познае и отлива ти.

Какво ти е сторил приятелят ти, та го търсиш да убиете времето?
Търси го да изживеете времето.
Нему е дадено да удовлетвори нуждата ти, не да запълни празнотата ти.

И в сладостта на приятелството нека има смях и споделена радост.
Защото в росата на дребните радости сърцето намира утрото си и с нея то се ободрява.”

/Из “Пророкът”, Халил Джубран/

Да те има, да си до мен, да те тормозя за какви ли не щуротии (винаги, когато ми изригне лавата), да ме търпиш (е, и аз теб!), да ме съветваш, да ми начукваш канчето (когато заслужавам), да ме вадиш от тръни и ями (.. за косата, ако се налага), и да ме смъкваш на земята (дори да си падам на д…то!), да ме изслушваш, и … да не ме слушаш абсолютно винаги :) )… е най-прекрасната споделена радост, която може да се случи на един човек! :D

Какво да добавя още, освен да ти пожелая цялото слънце и щастие, която истински заслужаваш, Ники! Бъди жив и здрав!

Весел празник! :-*

Никулден 2015

Neeself


Честит имен ден, Ники! Да си жив и здрав, да ти е живо името! Винаги да го споменават с добро, да предизвиква усмивка и всеки път, когато го чуваш, да усещаш топлината, уважението и обичта на приятелите и любимите ти хора!

Прегръдки и много весело изкарване на теб, а също и на Коко, който редовно успявам да не свързвам с името за днешния празник… Добре, че са аквариумните рибки ;)

П.П. Като му се изчерпят на човек собствените архиви, посяга към селфита :D

И пак е май

01_PICT8846cg

Люляците пръскат аромат и чар, и то с някаква настървена упоритост на фона на клатущкащите се температурни амплитуди. От всякъде се усмихват лалета, които аз рядко смогвам да хвана, обаче най-хубавите са естествено в оркестъра на нашия агент Древен.

едно от редките мои лалета :)

Много съм изписала за него, признала съм си всички предизвикателства, които ми е отправял, всички “дупки” и потупвания по канчето (моето!), които са ме вадили от там. И все така успява да бъде прав, въпреки овнешкото ми твърдоглавие. Все така успява да ме усмихне, дори когато ме кара да разчоплям IT-проблеми, далеч от наличните ми знания на глистобиолог :roll: . И дори без да се налага да се усмихва чаровно, а само с поглед (”Шшщще се справиш! И още можеш!”).

И все така, мрази да бъде спипван в кадър…, този по-долу го доказва ;)

Nick


Ники, да си жив и здрав! Честит Рожден ден, Приятелю!

Остани си все такова слънце, каквото си. Не онова яркото, което всички виждат! А слънцето, което може да проникне през всякакви облаци, да те стопли, дори да не очакваш. Да разпознаеш, че е до теб по танцуващите сенки на листата.

Прегръдки и весел празник! :-*

Един HAPPY фоторепортаж

01_choku-geri 2015.13_bb

Искам предварително да кажа, че нямам нищо общо с излож(б)ения материал. Освен, че участвам, заедно със сладурската компания, в инициативата на заведението “Аз съм Happy!” :) Както се сещате, снимките са дело на San Antonio, който дори са успели да хванат в кадър (най-търпеливите ще стигнат и до тази снимка).

Начало на официалната част, връчване на разкошната фейско-пеперудена картичка с мили послания, пожелания и съвети към блогчето, насочени към неговото оцеляване и разхубавяване (и сритване на стопанката му!)…

choku-geri 2015.01_bb

… която не обича да я снимат с очила! Къде сте видели Принцеса с очила за къси дистанции?!

choku-geri 2015.03_bb

Многострадалната торта, която за малко да си остане в колата на Дачи (поради принцесешки недораумения :lol: ), беше позагубила от чара си. Сигурно затова се чудя откъде да я почна… Все пак, всеки искаше парченце от вещица :roll:

choku-geri 2015.05_bb

… за малко да я украсим и с някое настоящо и съвсем пресничко такова…

choku-geri 2015.07_bb

“Споко, хора! … Знам, че постите!”

choku-geri 2015.09_bb

Много внимавах, понеже фотографът рече, че ако няма парче от вещицата, няма да яде :(

choku-geri 2015.10_bb

“Ето, още един кулинарен блог се появи в блогосферата!” – понеже Ники все още не е изрекъл наистина това, няма да споделям рецептата :D Който се интересува, торта с маскарпоне и бадеми на Ани Шакарян.

choku-geri 2015.22_bb

Не, че сме били много шумни, или сме правили поразии, ама сервитьорката някак ни хареса. И ние си я харесахме и ето я, доукрасява общата снимка…

choku-geri 2015.17_bb

Дъ Фотографът, в неистов опит да се докопа най-сетне до мечтания си профил! Ако съдим по усмивките на Вили и Мари-ана, пак ще възбудим спора “Е ли Ник романтик?” :P

choku-geri 2015.18_bb

И накрая, понеже онзи провокатор Рошавото се интересува… та това е снимка, на която питам за кое ляво става дума :roll:

choku-geri 2015.14__bb

Продължението… у Филибето, когато пуснат топлата Пролет (като топлата вода)! :***

Никулден

Isla Bella

Честит имен ден, Ники! Да си жив и здрав, Приятелю!

Тази година реших да си запазя някои последни папарашки кадри с твоя светъл лик, че знае ли човек… кога пак ще му попаднеш неслучайно пред обектива ;)

От сърце ти пожелавам светлината на погалената от слънцето морска шир, спокойствието на дълбините, и вечния стремеж към движение и търсене на ятата сардини (въпреки, че не обичаш риба :roll: ). В каквито и води да те пуска живота да плуваш, винаги да ги чувстваш “свои”.

Наздраве! :-*

Юбиляри и наздравици

sunshine

Днес ми се иска вещерския талант да ми помогне да разчопля облаците, да им разкъсам мазните обвивки, да хвана някой горещ лъч и да изтегля слънцето. И не защото е първия от поредицата шокиращо много почивни дни! Или напук на заминаващите да дирят слънцето в южните страни. А просто, защото мисълта за човека, който днес има рожден ден, успява да ми докара слънчева усмивка, дори и да съм затънала в облаци :D
Read more »

Choku на 6

Love_U_All

Не знам как е успяла видеокамерата да се спре, ей, така случайно, точно на този кадър. Обаче, ако има нещо, което най-вярно да отразява състоянието ми в тези няколко години, желанието да прегърна целия свят, искрите и нежността, които искам да разпръсна, това е точно този миг! :D

Щастлива съм, че ви срещнах, че ви има, такива невероятни съчетания на сърца и души! И че сте до мен, не само през тези 6 години, както подсказва архива, а и през останалите “зад кадър” моменти. В които усещаме присъствието си и топлината, дори да сме на километри един от друг.

Не си мислете, че Шарколес е изоставен, редовно следя развитието на Шарката. Само, че все повече усещам как ми се иска да я оставя да се заплете сама в сетивата. Чакам отново да открия онази игра на светлина, която да ме накара да я уловя в обектива. И кроманьонците изчезнаха, но ще е временно, понеже страшно много си ги обичам. И скоро ще потърся дирите им по летните пасища на елените. За завръщане на вещиците ще трябва яко дръпване за опашката, ама за това си имам приятели :lol: И ако най-сетне успея да вкарам в текст приказката за тенията-агент Шистирлиц, че и да напредна достатъчно с рисуването, може да се възстанови и рубриката ППЖ… Предстоят и пътувания, надявам се много интересни, до два други континента. А вие ще пътувате с мен, както винаги! ;)

И понеже взех да се развихрям, съвсем в духа на паметната рождена дата на choku-geri :roll: , мисля да спра до тук. Да разтворя ръце и да ви прегърна всички! Обичам ви! :D

По Никулден

fish market

- Хей, момче! Колко струва рибата?
- Зависи. Коя точно искате?
- Е, че те не са ли еднакви? – господинът почесва прошарен кичур, измъкнал се изпод каскета.
- Ами не са – отговаря му младеж с добре поддържано катинарче и шал, зиморничаво увит на осморка около врата – Затова питам коя точно искате.
- Абе нали виждам – все са риби, все имат люспи… и кости! Колко струва килото?

Зад младежа нацупено плуват няколко едри шарана и в мътната вода се носят феерични тумбести мехурчета.

Read more »

Агент Древен

01_Nick

Дознание No. 007. На вниманието на наблюдателните! (Статус: строго несекретно)

Спешно се издирва лицето на снимката (или по-скоро притежателя на Окото, с прилежащите му горни крайници). Всеки, който е успял да го познае, виждал го е, разговарял е с него, бил е в една компания, разхождал се е, пил е бира и правил снимки с него, моля да се обади на долупосочения адрес. Отличителни белези на Лицето:
Read more »

Легенда за Тесфа и Шала

Shala Lake

Някъде на юг, в укротените пазви на вулкан, се разстилат водите на красиво и богато на риба езеро. Около него са пръснати малки кръгли къщурки от кал, със сламени покриви, в които живеят бедни семейства на рибари… Такъв бил и Тесфа. Не по-беден от другите, ни по-богат освен с едно – доброто си сърце. Всеки ден, когато в кануто му се намерела дори и една риба в повече, той я оставял до тръстиките. На един от островите в езерото гнездяли птиците Шало и Тесфа твърдо вярвал, че те са боговете на езерото, които му дават рибата да изхрани семейството си.

African Fish Eagle

Един ден, Тесфа не можал да хване много риба. Докато унило гребял към брега, една сянка преминала над него и сред свистенето на крила, усетил нещо да тупва на дъното на лодката му. Оказала се изящно направена от раковина кука. Тесфа вдигнал глава и мислено поблагодарил на птицата Шало за подаръка. На другия ден, щом пуснал въдицата със закачената кука от раковина, водите на езерото закипяли около кануто. Малки и по-големи риби изскачали от тях и цопвали в лодката му. И така, докато дъното на кануто не заблестяло и затрепкало от люспите им като водите на езерото по залез.

Shala Lake

Тесфа се просълзил. А в това време, на ръба на лодката му кацнала една птица Шало и започнала да се храни. Когато свършила, в лодката все още имало толкова риба, че Тесфа не само нахранил семейството си, но и съседите. Тази нощ, във всяка колиба от селцето хората заспивали сити и доволни. Така се заредили ден подир ден, докато най-богатия човек в селото не забелязъл успехите на Тесфа в риболова. Пратил съгледвачи и разбрал за тайната на куката от раковина.

Shala Lake sunset

Една нощ, крадец се промъкнал в колибата на Тесфа и откраднал куката. От този момент, в семейството на Тесфа и в цялото село настъпил глад. Тилапията не скачала в лодката му, нито се закачала на въдицата. Птицата Шало, която се хранела в лодката му всеки ден, започнала да линее, перата и падали на кичури при всяко махване на огромните криле. А господарят на селото така и не могъл да извика магията на куката, защото на каквато и въдица да я сложел, в което и да от многото му канута, водите на езерото си оставали гладки и рибата не покривала дъното на лодката му.

Sunset

По същото това време на Тесфа му се родил син – Йенене. Бащата и майката били толкова отчаяни, че няма да могат да го изхранят, че го поставили в един вързоп от листа и го оставили в тръстиките, недалеч от господарската къща. Намерили го слугите на господаря и го занесли в дома му. Там, Йенене израстнал висок и строен като тръстиките, където го намерили. Растнал заедно с господарската щерка Абебеш и толкова се обикнали двамата, че се оженили.

Един ден Абебеш не се почувствала добре и казала на възлюбления си, че и се е дояло риба. Младежът отишъл при господаря и помолил да му даде въдицата и куката си, за да налови риба за жена си. Господарят му дал куката от раковина, с надеждата, че поне синът на Тесфа ще може да извика магията и. Така се надявал да увеличи богатството си и дъната на лодките му да заблестят от риба. Когато Йенене пуснал въдицата с вълшебната кука във водата, обаче, нищо такова не се случило. Мятал пак, и пак, младежът, със сълзи на очи молел езерото да му дари поне една тилапия за любимата му. И изведнъж, на лодката му кацнала птицата Шало – измършавяла и немощна, запляскала с криле, повличайки кануто в посока на колибите, където живеел истинския баща на Йенене.

African fish eagle

Когато Тесфа видял птицата и младежът в кануто, се просълзил. “Йенене! Мили мой сине! Това си ти! Жив си!” – отронил Тесфа. Сърцето на Йенене трепнало. Прегърнал стария рибар и прехвърлил въдицата в неговото кану. В моментът, в който куката от раковина била хвърлена във водите от кануто на Тесфа, езерото закипяло. Тилапии и сомове, малки и големи, заподскачали около тях и пълнели лодката. Птиците Шало запляскали с криле и отривистите им писъци се разнесли из цялата долина. Така Тесфа намерил сина си, Йенене излекувал любимата си, а птиците Шало отново започнали да вият гнезда на птичия остров.

Един ден по залез, Тесфа отишъл на брега на езерото и протегнал ръка с вълшебната кука. “Нека боговете на езерото ми простят. Вземете подаръка си. Аз имам син, силен и здрав! Ще лови риба, колкото да стигне за семейството ни. И за птиците. Не искам подарък, който да ражда завист и да причинява мъка”. С тези думи Тесфа пуснал куката във водите на езерото. Там, където се забил върхът на куката, сега извира горещ извор. Хора от близо и далеч идват да се потопят във вълшебните води. От този ден езерото било наречено на името на вълшебните бели птици – Шала. А децата на Тесфа и Йенене все още мятат въдици и мрежи, рибата подскача в дъната на канутата и блести… Като водите по залез…

на брега на Шала

На Ники, с пожелание да му е честито, живо и обичано името и той самия! Прегръдки, Приятелю! Бъди жив и здрав! :***

« Previous PageNext Page »