Като ни е толкова хубаво и весело заедно, защо трябваше да чакаме чак две години, та да си организираме среща!?! А сега ми кажете, че не е права Снежанка да пише таквиз писма до Дядко .

Да караме поред, ако можем . Мястото на срещата го знаете – “Кривото” на Будапеща. По това време, всяка сряда то се превръща в свърталище на ИББ (Интернет-Бира-България). От всички краища на София (и страната) автокефалните деца на природата прииждат да се видят, да пийнат бира-две, да обсъдят последните новини от паяжината у нас и по света.

Тази сряда не бяха толкова много и плаваха между нашата компания и техните маси. Преди да премина нататък, тук е мястото да кажа, че мои снимки тук, в този пост няма! Част от тях (интериорните) са дело на Ник Ангелов, тези на дуети, тройки и квартети са на NeeAnn, а разни хванати “в крачка” са на San Antonio. За ваше сведение съм взела разрешение за ползване на снимковия материал от всички посочени лица.

Това предлага заведението, но ние с Дачи като първи посетители, отворихме глътка за столично тъмно, последвани от Ники. Към масата ни заприиждаха приятели и познати от ИББ.

Колеги по фотоапаратна партия (алфисти разни ). Как да му кажеш на Велин да смени системата, като гледаш с какво оттттвращение държи никончето на Емуто…

В ръцете на собственика машинката си е на точното място. Ама и с какви дзвездички го е обзавел оператора!

С аристократична точност, на сцената се появи и La Comtesse, с нова визия, на която официалната версия е “счупих си очилата” (отива ти така, Шу!):

Температурният баланс на масата (заедно с децибела), си дойде на мястото след като към нас се присъединиха Мари-ана, Жени и Зори. Горещи сърца, зной в душите и слънце в очите!

После вече настана надщракване, като заплющяха едни светкавици отвсякъде. Това фотографите били адски досадни, да ви кажа! Разменяха се техники, като ето това апаратче, види се Марианка си го познава добре…

А Шувили внимава в картинката…

И след неистовите опити на Сан Антонио да я учи как се снима при постоянни, нискочестотни вибрации в лакътната става, му отправя заслужено един такъв люто-закачлив поглед…

Междувременно, в другия ъгъл на масата цари мир и либов!

И с право, понеже Пиуето не сме го виждали почти цяла година кажи-речи! За това време не е сигурно дали не е бил подложен на гладни изтезания, та Дачи решава, че трябва да покаже нагледно захранване с торта от моркови (ох, дали не ми се е счуло грешно името на тортата )…

Смехове, новини, споделени радости, вино, бири, пози, фотомодели!

Плюс неподлежащия на описание (щото нема земна сила да ме накара да опитам, де!) коктейл “Питието на Древните” – джин + водка + тоник (1:1:1). И къде без това, естествено:

Да не мислите, че само това сме правили!? Имаше си и работа за вършене. Писаха се имена, кълцаха се, пък се омесваха, пък се теглиха. С други думи, дойде време за подаръци! Някои от тях, които притежателите не успяха бързо-бързо да си скрият, се оказаха на фото-мушката, като този красив дракон, примерно:

“Хм, в това… май, може и бира да се пие!”

На някои бях обещала да покажа къде къркат елените…

На други им се падна порцеланова изработка на прототипа им:

А на трети, подаръкът им веднага даде фира, за да добави още малко към настроението и ефектите.

В момента на подходящия градус, беше внесена и “Пицата с късмети”

Както се вижда – апетитна отвсякъде После настана едно дъъълго съсредоточено теглене и литературно четене на глас.

Тъй де, важно беше всеки да е съпричастен към щастието и късмета на другия Особено с тези, на които предстои цяла година щур КУПОН!

Жени направо си дръпна два късметя (ей, тва журналята брееей! ), щото били на едно парче. Ми правилно!

Е, след първия кръг, общо взето всеки получи това, което си трябва. Кой шматкане из чужбината (”еей, па тая Гертруда не се находи, значи!”), други – да не ги напуска музата (”ааа, това си е за Лю писано!”), трети – цяла година ще продължават да кълват линукса (”Ники, аз, между другото имам един лаптоп дето май ще се окаже излишен…”). Някои си изтеглиха късмет да “летят из висини”…

… ама поискаха да теглят пак! Виждате знаменателния момент, в който се тегли заложената “бейби-бомба” в късметите

“Нее, оооо, не! Не го щааа!”
“Добре, де, Мари! Я си ги сменете с Ники!”
“Ааа, не! Дай си ми бебето! По-добре бебе отколкото линукс!”

Съставителката лукаво се подхилква под мустак

Хич и не усетихме кога стана полунощ. Свещите догаряха, светлинките примигваха. Взимахме си довиждане, в мразовития въздух се носеха пожелания за весело посрещане на Новата Година. Е… какво толкова! Превъртаме календара на нов месец, това е. Веселото посрещане или весело изпращане зависи от това, какво си даваме един на друг. Когато изпитваме доброта и обич, топлината и радостта са навсякъде и винаги с нас.

Благодарности на фотографа(ите) за чудесно уловените моменти! G-Великолепната изчезва да прави капама, че стана никое време, ей!

До следващия път, скици ненагледни! И няма да е чак след две години, нали! Да се готви Рошавото!