По това време, преди 14 години, се опитвах да си сваля адреналина, който трима души успяха да поддържат в пред-и-пост-Везувийно състояние през целия ден. Незабравим Първи април 2008 година! Оттогава досега през какви ли приказки, поеми, песни и пътеписи не минахме. Заедно със скъпата ми Шепа светлина.

Шарколес се разгърна в целия му блясък, с всички сезони, със златни утрини и сребристи мъгли. С пернати, космати, послушни или палави обитатели, къде истински, къде измислени. И учителят Лин наминаваше, кротко да сподели мъдрост или просто да се порадва на някой последен пурпурен лъч, заиграл се със заспиващо цвете…

Тези теми ще продължат, макар че ми е все по-трудно да си оставя въображението на спокойствие. Все по-рядко ми стига търпението да дочакам да се очупят ледовете на ежедневието, да отплуват и да остане чистата, бляскава и прозрачна тъкан на зародиша… на следващата приказка или легенда.

Водата … моята стихия! Капки, мъгла, бързеи, морета и реки. Няма как, това също ще продължи, защото е самата ми огледална същност. Моята магия, изкуството да споделям емоциите.

Това, което е по-ново и все по-често ще се появява в блога е Улицата! С уюта на тухлени калкани, с великолепието на софийските стари сгради, с трамваите, парковете, забързаните хора, усмивките, децата, графитите. Атмосферата, която преследвам и съм още далеч от това да я уловя в перфектния кадър.

Тук има заложени много идеи, има много снимки и още повече места да се обиколят. Това е зоната на приятелска надпревара и споделено удоволствие със Сан Антонио, който не мога да задмина, разбира се. Но пък обичам да му подскачам по дирите и да търся моята ниша, с моя поглед. Така де, опитвайки се и аз да поразперя крилца…

Хранителната фотография дори не я слагам в бъдещите планове. Не е тайна, че в последните 9 от тези 14 години, сладкарството се превърна в още едно мое страстно хоби. Но не смятам да заливам блога с всичките налични снимки, защото ще ви докарам диабет. Ама днес нали е рожден ден, ще се прежалим… с една класика по рецепта от 19-ти век – унгарската торта “Естерхази”:

Какво още? Очаквам да има още много цветове, повече музика, повече фей-летони, понеже Жижи нещо не я свърта напоследък поради крехката възраст и я е подгонила цветистоуста мизантропия. Има още отвари за забъркване… И още подслушани разговори на животни. Като няма друго, за хайку поне винаги имам готовност

Тогава, преди 14 години, започнах с “Малкият безкраен свят”. Темата напоследък съвсем ме превзе. Сигурно, защото от две години светът страда от толкова натиск! От неистовите старания на външни сили да ни смачкат, да сгънат живота ни в рамките на някаква уродлива хартиена солничка, в която няма достатъчно място за мечти. Та, в тази среда отново се опитвам да открия красотата в миниатюрния свят… в капка, в шепа, зеница, в дъх или секунда.

На връщане от магазина, нарамила гордо три краставици (на цената на кило плешка), си прибрах парче тухла четворка. Сега е поставена царствено в паничка и редовно я пулверизирам, за да се насладя на “цъфтежа” на това малко бижу…

И пак в минималистичен стил, най-ненадейно (благодарение на дечицата ми) изникна още една заигравка, която заплашва да се превърне в страст. Това е новата придобивка в моята оранжерия:

Sageretia theezans – сладка слива или птича слива – моето ново дръвче бонзай! Така, че в следващите месеци ще ви държа в течение за растежа ѝ. И опитите ми да придам изискана форма на тази сладурска китайска джанка. Ето, например – първи стъпки в овощарството, бонзайчето вече на една седмица