Имаше една приказка, че момичетата и на 13 и на 53 години искат да изглеждат като на 25. С момчетата не знам дали е така, но с тях сякаш годините по-лесно се спогаждат. Затова, без никакви угризения и днес мога да честитя трупването на още един пласт боя, завършването на още един цикъл по спиралата и поемането на следващата пътечка между предизвикателствата… на NeeAnn, Сан Антонио и Сър Owain Ddantgwyn!

Честит да си, Рожденико! Да си жив и здрав! :* Покрай рождения ти ден все се замислям с какво ли още може да ме изненадаш като погледна в Галерията. Успяваш да го направиш, както винаги. Все още!

Започвам да се улавям в едно разхитително разглезване с това, че предпочитам да следя затаила дъх, коя ще е следващата комбинация от четки и моливи, с които ще преобразяваш реалността, отколкото да се стегна да си обработя хилядите мои снимки. Точно преди една година, разказвах приказки от сънищата с твоите дриймови композиции. Днес съм се замислила за един похват, с който успяваш да направиш снимките да изглеждат хем познато и с нотка ретро, хем предизвикателно и изненадващо.

Скечовете са ми любими още отпреди години, когато добавката в GIMP им даваше изглед на графични рисунки с креда и молив, със смело дръпнати щрихи, небрежни светлосенки и усещането за движение…

Е, както става обикновено, програмистите имат навика да засират доста неща Дали от скука или от перфекционизъм, нямам обяснение защо така успяват да уцелят и да бастисат все любими настройки и трикове.

Но меракът си остана и си намери друга изява – sketch-филтъра от оная огромна, многообразна палитра, наречена G’MIC. Как става магията? Ето така, например:

За 6-7 месеца през тая магия мина какво ли не (линк към скечовете в галерията). Техниката пасва идеално за снимки на улици и архитектура. Мен лично ме връщат назад, в някой албум за стара София, ретуширан и оцветен. Сред шедьоврите са “Къщата с короната” на Никола Лазаров…

И ротондата “Св. Георги”…

… и много любимата сграда на Банка ДСК:

Разкошни са и сградите на църквите! Като се започне от Седмочисленици, която в какъвто и ъгъл да се заснеме, винаги е страхотна. Дори и когато художникът е позасилил малко въглена за повече драматизъм:

Не може без църквата „Възнесение Господне“ на Ситняково, за която това Дърво отпред просто е част от божествения изглед…

… и Синагогата! Как ми се откъсна от сърцето сега тук да я показвам, не знам. Като се има предвид каква люта завист ме тресе, че още нямам читав кадър, в който да съм вкарала целия величествен торс на тая сграда!

Не става с каква да е снимка! Разбира се, може всяка да минете с този филтър, но си трябва отсяване. Например, градските пейзажи отвисоко, с много повече елементи, не са толкова ефектни. Всъщност, скечът добавя в картината повече елементи, щрихи и известен шум, който не винаги е артистичен. За сметка на това, когато кадърът “диша” и има открояващо се ударение, скечът прави от него евъргрийн.

Не знам с кои настройки се заиграва Сан Антонио, но понякога успява да вкара в драма и такива обичайни пейзажи като това „3 в 1“:

… или да остави на сцената на Театъра само един-два нюанса, за да изпъкне ролята на детайла. Да се почувства гладкостта на камъка, плътността на облака, или ефирността на силуетите…

Много красив ефект се получава, когато в самата снимка има естествена кръстоска на линии, хоризонтални, вертикални, и в съчетание с водните струи, които успяват да прелеят през филтъра почти непроменени, се получава този свеж и нежен вид…

А пък нощните скечове вече са съвсем от друга галактика (ама и там се вее трибагреник, нали)

За последните месеци доста съм се чудила на някои снимки, коя става по-хубава – цветната или черно-бялата скеч-обработка? И за някои още нямам отговор

Важното е, че имам отговор кой от всички скечове ми е любим (засега)! Може да са много ефектни обработките на стрийт-фотографии и архитектура, но на мен любимо ми е ето това…

И какво е рожден ден без приказка?!…

Някога много, много отдавна, един японски художник на кимона успял да спечели най-красивата наложница на господаря си с тази рисунка. Предизвикателството било да събере в едно кимоно всички сезони. Дълго се чудил художника какво да нарисува върху коприната, така че да предаде мекотата на снега, свежестта на пролетните цветове, дълбочината на лятната зеленина и узрялата пъстрина на есента. Не можел да нарисува прелестни магнолии, нито ириси, или лилии. Всички те изчезвали през зимата. Затова решил да нарисува плодно дръвче. По ръкавите нарисувал с няколко калиграфски щриха контурите на нежните клони под снега. Раменете украсил с пищната зеленина на лятото. В полите завил меките цветове на узрели дюли и ябълки. А тази рисунка, с нежните пролетни цветчета, оставил да се вижда над пояса, където под кимоното се криело сърцето на нежната гейша…

E,…в духа на приказката, отивам да си направя един ароматен чай, който се казва “Усмивката на гейшата” После и нещо по-силно, защото е Рожден ден!!!

Наздраве, Ники! Бъди все така вдъхновяващ и изненадващ! Всъщност, .. я, не барай нищо! Толкова добре ти се получава досега! Няма начин да не е така и занапред.