(по Индонезийска приказка)

Живели някога в едно царство седем сестри. Най-малката се казвала Ни Бунгсу. Родителите им отдавна били починали. По-големите сестри се задомили и живеели богато. Само Ни Бунгсу останала да живее в старата схлупена къщурка на своите родители. Често си лягала гладна, защото каквото припечелвала, сестрите ѝ го вземали. Тя имала добро сърце и не можела да им откаже. Нещастно било клетото сираче. Рано сутрин излизало и тръгвало, накъдето му видят очите. Просело или ходело по чужди къщи да чука и чисти ориз. За труда хората му давали малко натрошен ориз и шепа чай.

Един ден Ни Бунгсу отишла да работи при една от сестрите си. Привечер, като свършила, приготвила се да си върви и рекла:
— Како, аз си тръгвам. Дай ми малко натрошен ориз да си изпека питка.
— Ах ти, изтърсаче, мишле недоносче! – развикала се сестрата – Пада ти се да живееш в бедност, защото само знаеш да ядеш и да просиш. Не стига, че цял ден съм те хранила и търпяла, ами искаш и да ти плащам. Натрошеният ориз едва ще стигне за кокошките ми. От твоята работа само губя. Махай се и да не съм те видяла повече тук.

Натъжило се момичето, разплакало се, върнало се вкъщи и така и заспало гладно и нещастно.

На другия ден Ни пак тръгнала накъдето ѝ видят очите с надежда да намери нещо за храна. Стигнала до брега на Езерото с лотосите, където едно момче ловяло риба. Спряла се да погледа, после приближила и седнала до момчето. В този миг, на въдицата се хванала малка златна рибка. Ни помолила момчето:
— Дай ми тая рибка, батко! Не искам да умре — тя е толкова мъничка. Пък и за ядене няма да е вкусна. Дай ми я, аз ще се грижа за нея. Нямам си никого, на когото да дам обичта си.

Момчето имало добро сърце и дало рибката. Толкова се зарадвала Ни! Галила рибката, докато я отнесе вкъщи. Намерила една кокосова черупка, наляла вода и пуснала рибката в нея. Нарекла я Лънгли.

От този ден Ни и Лънгли били неразделни. Момичето ѝ говорело, играело си с нея, давало ѝ кашица, толкова, колкото може да изяде. И златната рибка бързо растяла. Когато станала дълга една педя, момичето я пуснало да плува в малкото езерце край къщурката при семейството на водните костенурки.

Рибката била умна и познавала гласа на своята господарка, която често я оставяла сама и ходела да търси ориз за кашица. Всяка вечер момичето отнасяло малко оризова кашица на брега на езерцето и запявало:

Лънгли, Лънгли,
кашица ти нося от ориз,
счукан в дървено коритце
и пресят през златно ситце.
От ръчичката ми я вземи!

Лънгли плувала бавно до брега, подавала се и започвала да яде. Момичето ѝ носело храна всеки ден. Рибката пораснала и станала голяма колкото малко дете. Люспите ѝ греели като жълтици. И цялото езеро сякаш било обсипано със звездички, когато плувала.

Вестта за златната рибка, която разбирала човешки говор, стигнала и до сестрите. Те започнали да уговарят Ни Бунгсу да им даде рибката.
— Знаеш ли колко е вкусна тази рибка, мила сестричке! Искаш ли да я уловим и да я изядем заедно? В замяна ще ти дадем една хубава рокля.
— Не мога да ви дам златната рибка, много ми е скъпа. Тя е едничката ми радост – казала скръбно Ни.

Сестрите се разсърдили и я нахокали:
— Махай се тогава оттук. Няма да живееш в тази къща. Толкова малко поискахме от тебе, а ти се държиш с нас, като че ли не си ни сестра. Никаквица!

Ни преглътнала мълчаливо обидата. Срам я било за по-големите ѝ сестри, които си отишли разсърдени. Оттогава те идвали всеки ден и молели момичето да им даде златната рибка, но нито веднъж не могли да склонят Ни.

Един ден, докато Ни хранела рибката, една от сестрите издебнала и подслушала как момичето предупреждава рибката:

— Внимавай много, Лънгли, и се пази от лоши хора. Ако те повика някой, не се приближавай, докато не чуеш моята песничка, която прилича на мелодия от бамбукова свирка:

Лънгли, Лънгли,
кашица ти нося от ориз,
счукан в дървено коритце
и пресят през златно ситце.
От ръчичката ми я вземи!

Лънгли обещала да изпълни всичко, после спокойно отплувала към средата на езерцето и се гмурнала на дъното.

Сестрата подслушала разговора и веднага отишла да разкаже на останалите какво е разбрала. В това време малкото момиче отишло да търси храна за рибката. Не минало много и на брега на езерцето се появили шестте сестри със сатър в ръка. Една от тях изпяла с престорен глас песничката на Ни Бунгсу. Рибката помислила, че е дошла господарката ѝ. Но щом приближила до брега, сестрите я ударили със сатъра по главата. Рибката се замятала бясно из водата и издъхнала. Злите сестри отмъкнали плячката си. Насекли я на шест равни части и започнали да я пекат. Главата ѝ хвърлили на тавана, за да не я намери Ни Бунгсу.

Скоро след това Ни се върнала вкъщи с шепичка ориз. Но изведнъж усетила такава слабост, че цялата се разтреперила и се свлякла на пода. През ума ѝ минало: “Дали не се е случило нещо с Лънгли?“. Като се посъвзела, отишла да счука ориза. Сварила кашица и отишла при златната рибка. Повикала я, но рибката не се появила. Отново я повикала, но никой не се отзовал. Ни тръгнала по брега и изведнъж се стъписала. На едно място земята била опръскана с кръв. Клетата девойка заплакала така, сякаш била загубила най-свидния си човек. Толкова пропити с горест били риданията ѝ, че облаците се скупчили и небесата заплакали заедно с Ни.

Момичето станало хлипайки и тръгнало натам, накъдето я водели кървавите следи. Така стигнала до дома на една от сестрите.
— Како, не си ли видяла кой открадна златната ми рибка? – попитала Ни.
Сестра ѝ се нахвърлила върху нея с ругатни:
— Ах ти, изтърсаче такова! Как можа да помислиш, че съм откраднала твоята рибка? Имам си всичко, каквото ми трябва — и риба, и ориз. Не съм просякиня като тебе!

Ни Бунгсу отишла при втората си сестра, но и тя я прогонила с ругатни. Другите сестри също я пропъдили. Когато стигнала до шестата сестра, чула една кокошка да кудкудяка с човешки глас:

Кудкудяк! Кудкудяк!
На тавана във мангала
е на рибката главата.

Сестрата подгонила кокошката и започнала да я замеря с камъни.
— Млъкни, клеветнице! Хората ще помислят, че наистина съм откраднала рибката.

Но девойката вече била изтичала до тавана и намерила главата на Лънгли. Вдигнала я, взела я в прегръдката си и я отнесла вкъщи. Измила я хубаво с вода от нейното езерце, завила я в бяло платно и като я окадила с тамян и благовония, я заровила в основите на къщурката, точно под леглото си, защото се бояла да не дойдат сестрите и да я изровят.

Не минало много време и на гроба на Лънгли поникнал нежен филиз. Той бързо растял и скоро се превърнал в китно дърво. Но дървото не било обикновено, а златно и клоните му били отрупани със скъпоценни камъни: брилянти, изумруди и два големи колкото яйце бисера. То излъчвало ярка светлина, която огрявала цялата къщурка.

Когато Ни стояла под дървото, вдигнала поглед към сияещите клони, сякаш чувала листенцата да пеят песничката, която тя пеела на Лънгли.

По това време царят на тази земя бил останал без царица. Повикал той своя верен съветник и му казал:
— Тази нощ ще направим обиколка из царството.

Когато стигнали в селото на седемте сестри, царят бил смаян от необикновената светлина, която изпълвала къщурката на Ни Бунгсу. Наредил на съветника си да провери какво е това сияние. Отишъл той гледал, гледал, но нищо не могъл да разбере.

Тогава царят сам почукал на вратата на къщурката и влязъл. Ни Бунгсу се разтреперила, защото в нейния дом никога не бил влизал такъв знатен гост. От уплаха не могла да произнесе нито дума. Царят ѝ рекъл:
— Не бой се, девойко. Ела по-близо и ми кажи какво е това странно сияние, което излъчва твоята къщичка.

Ни не посмяла да скрие истината и му разказала всичко. Царят се просълзил от историята за Лънгли. Отишъл да види със собствените си очи чудното дърво. То наистина било цялото от злато, клоните и листенцата му сияели като уловени слънчеви лъчи.

Царят се замислил. Цялото му царство едва ли струвало колкото това необикновено дърво. Той искал да го притежава, но помислил, че момичето няма да му го продаде. А и толкова се бил трогнал от разказа на девойката и нейната честност и доброта, че помислил, помислил кратко и решил.

Върнал се в двореца и на другия ден повикал съветникa си и му заповядал:
— Иди при Ни Бунгсу и ѝ предай моето желание да ми стане жена.

Отишъл царският съветник при Ни Бунгсу. Като чула предложението на царя, девойката веднага се съгласила, защото била видяла сълзите в очите на царя. Вдигнали голяма сватба. Пирували и се веселили. Малкото сестриче било лика-прилика на царя, сякаш наистина имало царско потекло.

Другите сестри научили, че Ни Бунгсу станала царица. Взели дарове и отишли пред царските порти. Но царицата не ги приела. Помолили се втори път, но тя пак не пожелала да ги приеме. Едва на третия път, след като царят я помолил, Ни размислила и се срещнала с тях. Сестрите поискали прошка за обидите, които ѝ нанесли. Царицата им простила и ги оставила при себе си в двореца. Най-голямата сестра назначила да чука ориз, втората — за готвачка, третата — за перачка, четвъртата — да носи вода, петата — да мете край царските порти, а шестата — за прислужница.

Така завършва приказката за историята на добрата Ни Бунгсу и нейната златна рибка.

Не e случаен изборът на приказка за днешния празник, както се сещате. И аз си имам скъпо другарче с много подобно име. Да му е честито!
Да си жив и здрав, Ний! Винаги добротата да те спохожда. И с топло сърце да усещаш и даряваш, когато друг има нужда от нея. :*