След десет години

leeneeann.2010.15_as.jpg

“Като ни е толкова хубаво и весело заедно, защо трябваше да чакаме чак две години, та да си организираме среща!?!”

С това започваше един пост, преди 10 години, за една от нашите щури, страхотни блогосрещи! Цели десет години, а за една вечер успях да прелистя архивите… Малко съм писала за това време :’( Сега няколко вечери подред ще редя смях през сълзи, с дъгички по ъглите, защото за пореден път си викам “За какво, бе, джанъм, ти беше цялото това надбягване!?!”. Задачите ли ще се свършат, като изпълниш още една? По-търпеливи ли са станали проблемите, че като си решила един, следващият да поизчака, да си поемеш дъх? Имаше ли смисъл да бъхтиш като нискочелен, гъсторунен тибетски як тая заледена буца сол, в която се набута за четири години? И лиши блога (и себе си, най-вече) от стотици кадри, които си останаха по същите тези архиви? Както и се лишихме всички ние от живото присъствие, смеха, закачките, надснимването и десет и кусур годишната подготовка на психопрофила на Сан Антонио, както и … забатачената из пещерите поредна серия на Кроманьонските легенди :roll:

Сега, точно покрай тая Коледа и свършека на тази бодлива 2020-та година, на въпроса “защо трябваше да чакаме” си има много ясен отговор. И колкото повече забрани се трупат, и въпреки страха, който всеки от нас, в една или друга степен, изпитва, а може би въпреки това! – ни се иска в първия удобен момент, наистина да се видим. Така де, ще взема да забравя оня сложен чертеж за построяването на онази фамозна четворна торта, дето ми я накъсмети Велин :P

Да си дойда на думата, за онова празнуване преди 10 години! Докато аз само бърникам из архивите и възклицавам бездейно, Сър Никълъс ремастерира, доукрасява, разхубавява, ретушира… Къде е нужно, маха излишни промили от бузи и ушета. Изобщо, магьосНик същи. Може да се убедите и сами в съответната папка в галерията му (която става с всяко влизане все по-пъстра, явно е решил хептен да ни убеди, че Луната няма никакви тъмни страни, освен ако не ѝ избият старчески петна :roll: ). Enjoy!

A да не си мислите, че ще ви оставя само да си възклицавате, имам задачка-закачка. Понеже стана дума за накъсметването, нека всеки от вас, да се опита да си спомни късмета, който му се падна от Пицата “Гери” тогава и да сподели какъв беше и дали му се е изпълнил ;) Хайде, аз ще започна, щото… ами писалката е у мен, просто! На мен ми се падна късметя много да пътувам. И се изпълни – доволно и предоволно! След 2010 имах няколко години с какви ли не преживявания, пътувания до четири континента, бродене из горите и езерата на Етиопия, джунглите на Виетнам, и още отгоре и отвъд Атлантика. Така, че в известна степен Гертруда се счита за напътувала се :lol:

Ваш ред е, дами и господа! Може да си опресните малко… най-пикантните късмети са описани. Ама мен живо ме интересува кво стана с бебе-бомбата? :roll:

5 Comments so far

  1. Deni4ero on December 9th, 2020

    Хехехе. Много сладко и яко.
    Моят късмет беше за музата. Нещо, че много се скита, скитнята и така и не ѝ хванах дирите.
    Липсвате ми, диванета ❤️

  2. San Antonio on December 9th, 2020

    Да бе, липсвали са ви.

    Ако ви бяха липсвали, нямаше да сте така изчезнали и безсърдечно да сте ги зарязали.

  3. vilford on December 9th, 2020

    Беше хубава традиция около коледа да се събираме. Докато отново стане възможно да се видим, поне ще можем да се тешим с хубавите спомени и да се гледаме какви сме били нахилени.

    Аз не помня какъв ми е бил късмета, но пък помня този на Мари-ана – най-вече заради бурната ѝ реакция (хи-хи). Но беше много идейна “баница с късмети”!

    А на пловдивските ентусиасти препоръчвам, като стане възможно да се разходят до София, за да спрем да им липсваме поне за известно време. Нали?!

  4. Deni4ero on December 9th, 2020

    Много сте сладки ????????????
    Аз предлагам, тази година баницата да е виртуална и Гертруда и LeeAnn да не се помайват, а да я направят, а ние ще се радваме отстрани и ще ви се умиляваме… милите ми старчоци прекрасни ❤️

  5. Geri on December 9th, 2020

    Аз шти кажа на теб едни старчоци! Мааалеее :lol:
    Катедралите, вещиците и ППП (чакай, че старчоците едва снощи се сетиха, че било Принцеси Под Прикритие, … under cover = под ковьорче) нямат възраст. А да наречеш Древния – Старчок, не ми се мисли направо, колко кадъра в секунда ще отнесеш ;)

    Ами ще видим, каква виртуална баница ще спретнем (от мен да мине… прилагателните “мили” и “прекрасни” ме размазаха). Освен да сложим плънка (плъгин) с късметчета (имаше ено Ему тук някъде… :roll: ).

Leave a reply