… и още ретро
Comments(10) 
Както съм загряла и както сме го подкарали с “Усмивки от старите ленти”, предлагам да вървим към 2011 г. Честване на двойно закръглената, 5 и 3 годишнина на двата блога, LeeNeeAnn и choku-geri. Събитието беше съчетано с активното участие на прекрасното, синеоко семейство на Дачи, както и много симпатични млади парапланеристи, така че хвърковатата чета беше доволно осветена и наснимана. Едно, че аз се целех в недонаснимани представители на древна популация Хомо сисадминикус (понеже нали… идват рождени и имени дни и материал си трябва 
)…
Отделно, самият Сан Антонио се развихри подобаващо…
А тогава мисля, че беше някакъв вид бойно кръщение на новия Никон на Емуто. Интересът към новата играчка беше доволно голям…
Да не си мислите, че само сме яли, пили и веселили! Имахме и бойното задължение всеки да сподели впечатления, мисли и пожелания за блога на Дачи и Ники, хард-копи! Ей, едно време пишехме спомени и пожелания в едни тефтерчета дето се събираха в тийнейджърска шепа. Но за оная среща си спомням, че Дачи извади една огромна тетрадка (придворният фотограф я е хванал в кадър). И сега се чудя каква ли е съдбата ѝ… и какви ли бисери съдържа
Докато ние се туткаме дали да снимаме, дали да четем кой какво е написал … древните бдят! Емуто показва, че прегръдката му може да поеме спокойно един брой фоточанта (с място за два обектива), един брой фотограф (със среден ръст и солидно тегло – достатъчно за да пази равновесие, плюс чифт обеци) и един брой DSLR (добре, че е кропка…, с фулфрейм щеше да се затрудни)…
Тези снимки бяха направени, докато на сцената не се появи еклеровата торта. Веднага беше нападната от всички страни, защото тя поне позира без да мърда, няма опасност да ѝ се появят на снимката червени или затворени очички, нито … да ѝ се зачерви глазурата, с индикации какви следи от алкохол съдържа…
Определено може да познаете кои са снимките на NeeAnn по майсторското ремастериране (и не само 
). А пък сега, докато се радвам, че намери време да ги извади и изтупа прахта от “лентите”, мога само да предвкусвам следващите снимки, които Сър ще направи, като виждам как е задобрял. То това се добавя на всичко отгоре към някои съвсем обективни дадености като например – ръст! Все ми иде да припомня една мисъл на Жоро Мамалев “Висок – това звучи низко!”, ама сами може да се убедите каква снимка може да се докара от ей, тая кота:
… Voila – резултатът:
… И да я сравните с първата снимка в този пост, която може да се постигне от величието на моя “ръст-висок” (166 сантима, без платформите и повдигане на пръсти) 
Цялостното настроение на срещата може да почувствате пак на съответното място в пъстрата галерия на NeeAnn – тук!
П.П. … продължение след ден-два … линк и за снимките на NeeAnn от блогосрещата през юли 2013 г.
/следва продължение, понеже … сисадмините си пазят старателно архивите и ги обхождат, докато чакат да им дойдете на фокуса отново/
Леле, че нетърпеливковци.
Ами че това са май над 20000 снимки. Не се тупат лесно и бързо, една по една се прави. Сложете по ден на снимка и ще разберете …
Охоо, тук май някой си лежи на стари ларви! Ония 20,000 са си за изтупване. Аз говоря за съвсем нови творби
Много съм търпелива, мога да изчакам… края на полу-локдаун-а 
Значи слагате по два дена …
Много, много сладки ☺️❤️
О-ще! О-ще! О-ще!
Добре. Само аз ли не спя в тази блогосфера? Къде са другите разкази? Къде са тортите и късметите за новата година? Докога ние, младите, ще ви подбутваме да си свършите работата? До кога?
Иначе, ние сме добре и ви се възхищавамеот сърце на всички феи, горски шефки, принцове и принцеси и важните им фотографи и философи.
И аз подкрепям скандиранията за още разкази и снимки (нищо, че съм от “ние старите”)!
О-ще!
Мно-го!
О-ще!
Хайде, Гери! Надяваме се, че по празниците, освен за торти и сладкиши, ще намериш време и за блога! И може би – чак след това – и да си починеш. <3 :*
А имайте малко чувство за мярка, ще можете ли?
Погледнете колко пъти сте коментирали в последните 10 публикации тук и при Дачи и пак си помислете дали изобщо трябва да искате нещо.
За другото място пък изобщо няма да си помисля да питам.
Много емоции, мили хора! Оставете си въображението на спокойствие. Всичко ще има…и приказки, и легенди, и пътеписи има още в торбата… Просто в момента цялата ми положителна енергия е насочена към майка ми.
Целувам ви всички! :*