След като вече толкова дни термометърът не успява да се вдигне над нулата, ми хрумна, че с този късмет, дето ми се падна, ще е много полезно да взема да ви разходя отново по някой южен край. Реших за загрявка да прегледам какво се е образувало в категорията “По света”. Пътьом забелязах, че някои обещания съвсем ги е потрупал снега, като например обяснението откъде и как е направена ето тази снимка И тогава се сетих, че има едно място, един изключителен, темпераментен град, който ми е много скъп и където се чувствам като у дома си, а някак досега съм пропуснала да разкажа за него.
Read more »

Като ни е толкова хубаво и весело заедно, защо трябваше да чакаме чак две години, та да си организираме среща!?! А сега ми кажете, че не е права Снежанка да пише таквиз писма до Дядко .
Read more »

Все ми се струва невъзможно да са минали чак 19 години. Но това сигурно всички майки го познават като усещане Честито, детето ми! Да си жив и здрав, да следваш пътя си, запазил добротата и обичта в сърцето си. Бъди щастлив! :***)

“Сети се да се върнеш най-сетне, нали? Кой ли вятър успя най-сетне да ти довее в главицата, че е крайно време да се появиш! Цял ноември се щураш да изучаваш плетките, с които са изплетени шапките на полюсите, а тук хората се объркаха – циганско ли да наричат лятото или вещерско!
Read more »

Мили Дядо Коледа!

Все си ми казвал, че за да е щастлив човек, трябва да прави повече добрини за останалите люде. Затова, тази година ми се иска да те помоля следното. За да има повече доброта в сърцата на хората, за да се сещат по-често, че във всяко живо създание е скрито съвършенство, за да се радват на топлината от живата, приятелска прегръдка, и да търсят красотата в очите на любимите си същества, за да живеят и да се обичат един с друг, а не с никовете си, моля те, … разкарай Facebook!

Прескочи още две стъпала нагоре и се огледа. Погледът и се плъзна по перилата, губещи се в рехавите палми на входа към третия етаж. Знаеше, че е избрала най-доброто време за това, което искаше да направи. Коридорите бяха пусти, всички обядваха. Из въздуха се носеха уханията от ресторанта на музея, примесени с детска гълчава, пресекливо потропване на съдове и рязкото, басово изръмжаване на дръпнат невнимателно стол.
Read more »