Завръщането
“Сети се да се върнеш най-сетне, нали? Кой ли вятър успя най-сетне да ти довее в главицата, че е крайно време да се появиш! Цял ноември се щураш да изучаваш плетките, с които са изплетени шапките на полюсите, а тук хората се объркаха – циганско ли да наричат лятото или вещерско!
Налудува ли се, щерко? Колко дни ми свирихте в комините с оня лудия южняк?! Една дреха да не може да простре човек! Да изтръска облак не смее, а че и гръмовержеца събудихте посред зимния му сън!
Не ви стигна това, ами и на криеница играхте със сестра ти, Златокоска! Отдавна трябваше да е поела отвъд средната връв, ама слуша ли и тя! Еей, ненапразно са я прокарали на времето древните! Да има ред – кога е есен, кога пролет, коя кога да си лудува. А вие – ще ми играете на криеница в мъглата!
Свраката и сойката запасите си изгубиха, такива ги заплетохте миналата седмица. Не можах да си уцеля висулката, да си преместя календара. А Коледа дойде, пък си замина! Ми и мене ме обърка, та вместо снежинки, слънца и цветя извезох по питката!
Не ми се мръщи, като ти говоря! Остай го тоя гергеф, дето само за парлама го размяташ. Синигерите не мож ги излъга с това скрежно везмо сутрин!
Ни катериците, ни язовците дето се въртят насън, че малко им е кожуха! Свикнали са дебело да са покрити хралупите! Стягай се, щерко! Време е не скрежни бродерии, а пухкави лапички да увиснат по боровете.
Да натежат клонки, да се поприведат в смирение, да се покрие клас, да заспи, че да може злак да сънува.
Да се изчисти въздуха, че и душите на хората! Да блесне земята, че всеки пътя си да види – чисто и ясно! А то инак, с колелета ще се търкалят в калта, ще им тръгне кално и в новата година! Всяка година със зима, със сняг започва – на чисто, тъй да знаеш!
Не ми се цупи! Я, да видиш как мало и голямо така се цупи зад печката! Едно хайванче човек не може да изведе, да се порадва милото, да поскача, па да се потъркаля, чак докато му виснат замръзналите лиги по муцуната.
Хукнала ми тя да гони южняка!… Що шейни чакат да им смажеш плъзгачите! Що чичовци и дядовци – да пробват бъчвите! Що дечковци да им заруменеят бузките.
И да внимаваш на вкус какво ще пуснеш да хвърчи! Нали ги знаеш тия дребосъци, все налитат да лапат снежинките. Гледай поне малко да ги докараш на вкус като сметанов сладолед. Колко пъти те пращам да обиколиш, да пробваш, че да запомниш как да го направиш, ама не щеш! Жега ти било лятоска.
Хайде, стига съм ковала, ми да яввам шейната… Да ходя да награбя някое облачно руно, че да захващаме…”
Баба Зима изпуфтя за последно, докато вадеше изпод камарата коледни елхи, една детска шейничка. Дядо Коледа все не се сещаше да и върне впряга след Коледа.
Свела бледия си лик към замръзналото стъкло, Снежната царкиня протегна ръка да докосне рисунките. Нека си гълчи баба. Тя е спокойна, вълшебница е, с всичко ще смогне. Ще изтупа облаците, ще повика снега и ще запреде чудни, пухкави лапички и шалчета по дърветата.
Ще изчисти небето за Януари, после ще повика синигерите. Ще изчака да пропеят косовете. Усмивка заля кристално сините очи, в които се оглеждаха първите пъпки. Пак ще дойде мига да срещне топлия Вятър! А дотогава… Просветват пътечките от ледените и пръсти, блестят иглиците на листата, изрисувани с дъха и. Ще се радва от сътвореното добро и ще бъде щастлива в безбрежната белота.
Е не изтрая да се задрънкаш със зимата – как можа да я обзаведеш с детска шейничка!
Последната снимка ми е най-любима. Ледовете ти се отдават, Гертруд Великолепна, спор няма – сега се раздирам между една стара със замръзнали листа и тая. Ма няма да мрънкам (само тоя път).
Ама не съм виновна, че впрягът кърка, а Рудолф е решил фотомодел да става! Пък шейничката и отива
Недей се раздирА, после ще вземем да сбъркаме като подреждаме главите. Днес ми се спеше, ама като си гледам как е минала Царкинята през остъкления балкон – още ще има. И аз не знам що така ме влече спокойствието и скритата топлина на леда…
Ми, заради спокойствието и сритата топлина – предполагам
Защото е красиво – също.
Скритата – извинявай! И къде казваш, че къркат елените?
Е, утре ще видиш
къв смях ме напушва, слушайки ви, не е истина, ма … къде видяхте, ще ме прощавате, ‘скритата(според други сри/на/та) топлина на леда’???????
Аммиии в живописните мехурчета. Там се е скрила топлинката, докато водата се превръщала в лед. И щом усети отвън да се затопля, започва да гъделичка леденото блокче, та чак сълзи му потичат