* * *
Топлото усещане за цялост
Когато си над мен
Меката светлина на погледа
Сгушена до теб
Ръцете ти щракват закопчалката на часовника
Сключени зад гърба ми
Отнемат ме от света
Да ми подарят вселена

/Flo, 06.2012/

Трима – защото си познават и неизречените рошави идеи. Всеки един е първия (или в най-лошия случай втория), с който споделя в какъв филм се е вкарал. Трима, защото се допълват и намират по нещо свое в радостта на всеки един! И случайно или не – защото пожелаха да се подложат на фотосесия във ведрата и слънчева съботна сутрин. Единият – по необходимост, вторият – понеже адски му се отдава и му отива да е диригент и хореограф, а третият – понеже… приятел в нужда се познава, дори и ако това означава да изтърпиш майка си (въпреки, че е всепризнат пич!) и да се подложиш на мъките от прекалено дългото време за фокусиране на Дейна.

На вашето внимание – Гошо, Тити, Марто и моята игра на криеница със слънцето.
Read more »

Жива съм – дъщеря на Дракона!
За жарта на слънцето копнея
За свистенето в крилата – уловили вятъра
За зеленото, взривило цветовете
Покоя грабнало в тръстики кипнали
Пашкула ми на ларва, страховете
Зелен дъжда е и капките увиснали
Сутринта по клепките на макове
Крилата съм, обичана, обичаща
Отново жива – дъщеря на Дракона!

/Flo, 06.2012/

Ако беше дошъл да ме видиш днес следобяда
В онзи час на вълшебна отмала,
Когато нощта тихо пада
И ме обхванеше цяла в твойта прегръдка…

Когато си спомням: вкуса, който имаха
Твоите устни… ехото на твоите стъпки…
Твоят извиращ смях…твойте прегръдки…
Целувките ти… ръката ти в мойта…

Ако дойдеше, когато красива, безумна,
Чертаех най-сладките линии в целувка
И моите устни – червена коприна,

Смеят се и пеят като карамфил на слънце…
Когато очите ми се притварят от желание…
И моите ръце се протягат към тебе…

/Флорбела Ешпанка, превод Евелина Малинова/

~ ~ ~
Коя посока да следвам?
Разперя ли криле – разкъсвам душата си
А уж моя е синевата…

Колко сенки преболява?
И с всеки спазъм – още място намира сърцето
А е колкото орех голямо

Така ми иде някога да отлетя!
Но облак е гъвкав душата
И орехът – в здрава черупка
Просто е нощ
И знам – любовта ти
Ме пази…
И твойта прегръдка

/Flo, 05.2012/

Тази пролет някак си я оставих да си се вихри без да я следвам задъхано по петите, с вирнат по цветчетата обектив или свита от пет ката над някоя двойка божи кравички, опитващи се да си намерят скрито местенце за интимности. Пропуснах периода, когато си кичеше косите с жълти цветчета, както и този, когато навърза панделки по клоните на ябълките и когато пръсна една сутрин златни капки по моравите. Или когато и дойде времето да отръска короните на тополите и да се кипри в чадърчетата на глухарчетата…

И не е като да ми е омръзнала. Или да съм и се сърдила, че си върти копчето на термостата и ме кара да я гледам накриво, докато се чудя сандали или ботуши да си сложа…

Просто я следя, дори не с широко отворени, а присвити в усмивка очи. Дали тази пролет не е различно? Няма нужда да я следвам, тя си е в мен – изпълва ме, разцъфва и ме разлюлява, пълнокръвна и жива като стъбло на лоза… И в този синеок унес, даже не ми се искаше да нося Дейна с мен (сигурно защото все ми се налага да мъкна торби на връщане ). До момента, в който не се изпречи някой особено *сладък* кадър, като този примерно…

И тогава ми хрумна защо пък да не позабърша праха и да не заредя едни батерийки в добрата ми стара сапунерка. Две-три разцъквания в настройките и отново по стъпките на пролетта. Докато не е избягала със смях, да се скрие зад някоя пясъчна дюна.

На това място знам, че един приятел ще каже “Ти пък да не видиш нещо!”, ама ей тъй – в чест на Рошавото – две от нейните любими оплезени цвекета

За интересуващите се – първо цъфтят белите плезльовци, застъпват се с виолетово-сините…

… после избухва великолепието на ярко-жълтите, а накрая идват такива перуники, каквито рядко се намират – тези в кадифено бордо. А ако пък росата ги е посетила или някой скокльо, убедено решил, че никой не може да го намери сред вирнатите листенца… Просто снимайте! С каквото имате подръка! Не апаратчето прави снимката

* * *
Луната ми каза
Видяла те усмихната
Ще ни запази кратер
И облак в млечносиньо
Ако изпусна съня -
Да не настинеш

/Flo, 05.2012/

Здравейте, скъпи почитатели на красотата! В това пролетно време, какво ти пролетно – направо си скочихме от ботушите в джапанките. пътьом захвърлихме палтата, прескочихме саката и си тръгнахме по презрамки! И кой да бъде с вас в този труден момент на, все по-скоростно приближаващи се, празници, имени и рождени дни и балове, ако не вашата съветничка в света на изящното! Вашата репортерка от дамската притурка на Шарко-Нюз, Дъботворка Форестър фон Клюкерсон! Здравейте, дами, домакини, госпожици, лели, стринки, роднинки, всички, на които все е имало поне един случай да посрещате гости и да се тюхкате, че нямате подходящия екстра-супер-изискан сервиз, в който дори и питие с емблемата на рахитично чифтокопитно от мъжки пол, би могъл да мине за шик.

Read more »

Устните ти ме разлистват
На най-съкровената страница
“Любовта е да даряваш”
Пред олтара на гърдите ти
Сливам се с капките
От минутите догарящи…

/Flo, 04,2012/