Гълъбицата
Posted May 15, 2012 
Comments(4)
Comments(4) 
~ ~ ~
Коя посока да следвам?
Разперя ли криле – разкъсвам душата си
А уж моя е синевата…
Колко сенки преболява?
И с всеки спазъм – още място намира сърцето
А е колкото орех голямо
Така ми иде някога да отлетя!
Но облак е гъвкав душата
И орехът – в здрава черупка
Просто е нощ
И знам – любовта ти
Ме пази…
И твойта прегръдка
/Flo, 05.2012/
Гери, Гери, стоим тук с МИшел в захлас – разкошен кадър! То си е за изложба даже, добре че ги виждаш тези неща!
Хей, сладури! Щастлива съм, че наминавате и че съм ви зарадвала с картинката!
Честно, като застана срещу някоя цъфнала орхидея, все се питам откъде да я “започна”. Както да я снимам, все не ми харесва – или детайлът е прекалено голям и не ми стига въздуха, или пък побирам цялото цвете, но се губи спецификата. Определено са ми трудни, но може да насипя в някой пост повече кадри – много са си красиви тези принцеси!
Красиви цветя са, изящни – няма спор. Но това тук, с тази невероятна бяла гълъбица, поела с крилете си червеното цвете… направо е като измислена! А ние наминаваме чат-пат, да, тук е толкова уютно винаги…
Благодаря за топлите думи, Ани!
Да вземем да се видим пак на някоя фоторазходка, докато е дълъг деня!