Бохелфия’2012
Здравейте, скъпи почитатели на красотата! В това пролетно време, какво ти пролетно – направо си скочихме от ботушите в джапанките. пътьом захвърлихме палтата, прескочихме саката и си тръгнахме по презрамки! И кой да бъде с вас в този труден момент на, все по-скоростно приближаващи се, празници, имени и рождени дни и балове, ако не вашата съветничка в света на изящното! Вашата репортерка от дамската притурка на Шарко-Нюз, Дъботворка Форестър фон Клюкерсон! Здравейте, дами, домакини, госпожици, лели, стринки, роднинки, всички, на които все е имало поне един случай да посрещате гости и да се тюхкате, че нямате подходящия екстра-супер-изискан сервиз, в който дори и питие с емблемата на рахитично чифтокопитно от мъжки пол, би могъл да мине за шик.
Днес гостуваме на едно много специално място в Шарколес. С нашия фоторепортер, Флорико Коници-Уа, се движим изключително внимателно, всичко наоколо е крехко, ефирно и фино, както може да бъде само в елфическа работилница. Защото днес сме на гости на Къщата за домакински кристал “Бохелфия”! Наш любезен домакин е дългоухият главен майстор Лалелф ван дер Тюлипен.
- Здравейте, г-н Тюлипен! Много сме щастливи да ви гостуваме днес! Какви са най-новите произведения на вашата работилница, с които ще зарадвате почитателите на елфския кристал?
- Здравейте, здравейте, г-це… Клюкенен!
- Клюкерсон!
- Тъй, хм, … ами. Леко, моля ви, точно в момента го направихме и още е мокра баграта! Това е един класически сервиз за вино, нарича се “Сърце за двама”.
- Ооо, разбирам! И двамата могат да пият от двете страни едновременно, нали? А винаги ли го изпълнявате в такъв наситен ален цвят?
- Това, което виждате като цвят може да се промени – от виното, както знаете. То и при човеците е така, при гномчетата също, като пийнете една-две такива чаши и цвета на бузите се променя. Та, зависи и от цвета на виното. Когато е пълно с такъв елексир като “Сълзите на Галадриел – шардоне”, цветът на чашата става бистър и далеч по-ярък…
- Хм, … не предполагах, че елфите имат винопроизводство.
- Имаме, разбира се! Такива вина имаме, че само от две глътки ще ви щръкнат ушите като на децата на Хурин! Имах тук някъде…, едно шише…
- Не, не, ако обичате, няма нужда, пък и … харесвам си ушите, каквито са. А, пъстрите чаши за какви питиета са предназначени?
(чува се звучно примлясване, и опит тази част от записа да се изтрие, безрезултатно!)
- Те са за коктейли – любима част от елфическото изкуство! Тази чаша е част от сервиз за следобедни коктейли. Един такъв е, например, “Сиеста” – лимонов сок, с щипка бял пипер и една антенка на голямо дневно пауново око с прашец от мак. Поднася се с лед! Мммм, като гледам как се е запотила тази чаша – току-що е приготвен! Искате ли да опитате, фрау Клюкерщайн?
- Клюкерсон, ако обичате! Не, благодаря, и без това цветното ми зрение се замъгли от толкова пъстрина наоколо – прашец от мак ще ми дойде твърде екзотично. А в какво бихте препоръчали да се сервира, например, аперитив? Или нещо леко, ликьор примерно…
- Ето от това имате нужда!
- … дали?
- Тънкостенна изработка, полупрозрачен материал, златиста светлина, която свободно да преминава през течността и да прави цвета на ликьора още по-наситен. А тясното гърло засилва и насочва аромата му… Ох, прапралеля ми Шарлотлориен правеше изумителен ликьор от малки орехчета…
- Г-н Тюлипен! Ох, боже, къде хукна пак.
- Тук съм, госпожице Клюкаршвили. Тъкмо щях да ви показвам четките, с които полираме и изчистваме вътрешната част на нашите чаши, за да могат да пропускат така светлината.
- Колко интересно! Все си мислех, че ползвате пера от птици за тази цел. Или най-малкото магия…
- Ха! Птиците станаха скръндзи, непрекъснато искат разни услуги – масажен крем за повишаване на яйценосенето, таблетки за подобряване здравината на човката, лосион против пухояди и пр. А магията е възвишено изкуство, тъкмо с нея изработваме нашите сервизи. Например, за тази великолепна чаша за коняк, е използвана т. нар. Магия на слетите длани – два часа преди залез слънце, съпроводена с редуващи се мисли за топлина и ласка, и припяване на “Искам да те нарисувам”… В такива магии не се използват ни молив, ни четка, нали знаете…
- Ох… разтопихте ме, маестро!
- Ама недейте така! Де да знам в каква магия да ви изпея, няма да се справя с такъв непознат материал и ще взема да ви превърна в някоя тантуреста халба! Я, минете в салона за сладоледени чаши, моля ви…
- Ххм, халба, значи! Флорико, няма нужда да записваш всичко, за бога! Дай да минем… ама, че бахър! Аз пък си мислех, че елфите са деца на слънцето!
- Че то слънце има колкото щете в тази зала, ама хлад е нужен, за да се усети как ще се държи една чаша, когато в нея се забърка йогурт с узрели вишни, сиропът се смеси с бялото сладко на зимата, на върха се цопне бисквитка, а на дъното почиват в блажена хладина и наситено-виолетов сироп, боровинки…
- Охх, г-н Тюлипен, вие трябва да работите в рекламния бизнес. Защо не отворите сладкарница?
- Хохоо, бива си ви, Клюкзие-ханъм! Какъв кадаиф “Косите на Явана” мога да ви извъртя, с кускута и стъбла на повет…
- ?…. Клюкерс.., всъщност няма значение! А какво има в последната стая на работилницата ви?
– Там е стаята за тържества! Днес сме я наредили специално, имаме си повод!
- Колко хубаво! И сигурно сте извадили най-виртуозно измагьосания сервиз, за да вдигнете наздравица?
- Аама, г-н Тюлипен, този сервиз … много е особен, семпъл!
- Особен е, понеже е сътворен с друга магия, нарича се “На прага на лятото”. Нея я владее само Пролетта, която ни е хонорован преподавател в ЕлфУни-то. Изчистена линия, без ярки багри, ненужни шарки и орнаменти, освен естествената красота и светлина, която блика отвътре. Защото този, чийто рожден ден честваме днес, е именно такова естествено, неподправено дете на природата! Един от великите Древни – същества с голямо сърце, доброта, топлина и… ама наистина зверско количество люспи, всяка една заредена с търпение. Наричан още Оуен Белозъби, подвизаващ се под още дузина други имена, като сър Никълъс, Карл фон унд зу Госингер, и още – носещ елфическото име НиийАн.
- Колко хубаво! Да е жив и здрав! Предполагам, че някой път ще ни се усмихне щастието да го интервюираме за Шарко-Нюз… Това беше всичко от нас, тук, в елфическата работилница “Бохелфия”. С вас беше Дъботворка Форестър фон Клю-Kер-Сан…
… или там както и да беше! Флорико, гаси я тая камера, време е за наздравица! Г-н Тюлипен, намира ли ви се още от онова шардоне? Честито, Древний! :-*
Благодаря за хубавия репортаж *-)
http://www.youtube.com/watch?v=hkLSP3IQrK4&feature=related ……. :~*
ЧРД, Древен
Верно е малко на патерици, ама пък си имам оправдание.
Г-ца Клюкeнен/Клюкаршвили, пхахах велика брей, тази Фло!
@gost
споко, не е на патерица — точно навреме си е, ама пък ще е интересно да видим оправданието
@DSDiva
а така, кажи и го и ти, че на мен не ми вярва
А, оправданието си е супер – съучаствах в дървоубийство и по-специално в криенето на трупа. На тия дървета не трябва да им позволяват да стават толкова високи, вярвай ми.
Хайде сега, оправдания — точно на мен ли? 15 кубика дърва само през последното лято. И 5 килограма по-малко. Ти поне успя ли да спечелиш нещо в това отношение? Или само им даваше акъл — не така, по-така, а така? Че и това си изисква усилия
Бая черница си беше. Не мога да дам оценка колко кубика излезе, но напълни немалко. А пренасях бодро. Изгорих част от мазнините от зимния сън.
Ах, сър Белозъбий(според мене името е сгрешено и трябва да е от рода на Закачвили), жив и здрав да сте! И все такова вдъхновение за репортерки като Клюкенклав да бъдете! Гордост наша :Р
@Чарли
Ама пък поддържате репутация, Белозъбий Закачливий
@Sister
Просто нямам думи! Откъде я намери! Древният сега ще го събираме с лъжичка…
@Самодиви в бели премени
Фоторепортерите в Шарколес се избират след изпит по ОФП (обща физическа подготовка). Издръжливост в клекнало състояние а-ла-макро, е задължително условие!
@Дървари и дървосекачи
И откога цепенето и пренасянето на дърва е станало мода в бодибилдинга? За вас народни танци няма ли?
Смокини и черници! Какво ви беше направило горкото дърво?
@Рошле
дай да му измислим и грузинско име, ще му отива. гуш
Гери, когато някой прекалено щурав клон се пресегне и отнесе жиците и изведнъж ще разбереш нуждата от рязане. Да не говорим, ако клонът реши да пада.
Народните танци са в ресора на една друга светла личност.
Грузинско – върти ми се нещо като Гавричук заради способността му да се гаври(с изящество, разбира се), но не знам дали това е То
Индианско – Повелителят на търпението, Шептящият с фотоапарат …
Твой ред е за унгарско
@deni4ero
Само за протокола — това Гавричук го избива повече на украинско, отколкото на грузинско. Но може да се концентрирате около Гавриладзе например
Иначе може да продължавате, особено Зори ако посмее да се включи
@Nick Angelow
Заклинанието за призоваване на дракони е строго специфично, сър Закачко, изписва се с мастило от пролетна нега директно върху обратната страна на душата (където виреят неизказаните още мечти).
Всеки човек има своята думичка, с която може да се обърне към дракон, да го повика, да му се помоли. Пък и дракони има всякакви…
Естествено има и думички за дърпане на драконови опашки, такива, които разрошват драконови перчеми и такива, с които можеш да разплачеш дракон, но те са записани само в книгите на древните магии и уви, аз нямам представа какви са